Решение № 3 от 15.02.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Девин, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Р. Ферева - Зелева при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Административно наказателно дело № 20235410200097 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 ЗАНН, във връзка с чл.48, ал.1, т.11, във връзка с чл.200, ал.1, т.2, предложение второ от Закона за водите (ЗВ).

Образувано е по жалба от „Н. Е. К.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Т. № *, представлявано от М. Г. Изпълнителен директор, чрез процесуален представител Е. М. - старши юрисконсулт п р о т и в Наказателно постановление № 107/07.08.2023г., издадено от В. Д. У. - Директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което на основание чл.200, ал.1, т.2, предложение второ от Закона за водите (/ЗВ)/, за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 ЗВ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000.00 лева.

В жалбата поддържа твърдения за незаконосъобразност на НП № 107/07.08.2023 г., като оспорва изложените в АУАН № 134/29.05.2023г. фактически и правни основания за издаването им. Твърди, че Н.Е.К. ЕАД е титуляр на Разрешително № 1261/28.10.2002 г. за водовземане от яз.„Д.“ и Изравнител „Т.“, което е изменено с последното Решение №5/04.01.2019 г. на министъра на МОСВ, чрез въведени допълнителни условия за водовземане, касаещи осигуряването на екологичния отток на трите реки, включени в хидровъзел - Б., Т. и М.. По жалба на Н.Е.К. ЕАД именно тази част от Решение № 5/04.01.2019 г. е отменена, с Решение № 6764/26.11.2020 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по административно дело (адм.д.) № 3709/2020 г., потвърдено с Решение № 12321/01.12.2021 г. на Върховен административен съд (ВАС) на Република България по адм.д. № 2031/2021 г., с което са отменени т.13, т.14 т.15 и т.16 от раздел „Условия на водовземането“. Вследствие на тази отмяна единственото задължение на 1

Н.Е.К. ЕАД относно осигуряването на екологичен отток се явява точка 1.5 от раздел „Условия на водовземането“ - Приложение №1 от Решение № 109/07.05.2013 г. на министъра на МОСВ, според която „До набиране на необходимата биологична информация и до разработване и утвърждаване на методика за определяне на минимално допустимия отток в реките, приложима за територията на цялата страна, за съхраняване на речните екосистеми да се осигурява в реките отток равен на 10 на сто от средното многогодишно водно количество, определено въз основа на информация от представителен период. За поддържане на екологичното равновесие в района на речните русла, целогодишно да се осигурява минимално допустим отток е реките, след водохващанията, както следва: след водохващане на река Б. 221.8 л/сек и след водохващане на река Т. - 111.3 л/сек.“ Видно е, че Н.Е.К.

ЕАД няма задължение за осигуряване на екологичен отток след водохващането на за р. М., нито има задължение за поставяне на рейки и рибни проходи, а още по-малко да представя обяснителна записка за начина на изчисления на поставените рейки. Липсва и методика, приета от министъра на МОСВ, съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1,т.1 ЗВ, поради което оспорва изложените констатации в Констативен протокол (КП) № СМ130/01.04.2023 г. Съществува неяснота при дублиращи се, едновременно протичащи административни процедури. КП № СМ- 130/01.04.2023 г. е издаден без правно основание, вместо отменения предходен такъв акт КП № СМ - 425/01.11.2022 г., което лишава дружеството от адекватна защита.

Съгласно т.2 от Приложение №1 от Решение № 109/07.05.2013 г. на министъра на МОСВ: „Използваният воден обем се измерва с монтирано измервателно устройство, отговарящо на изискванията на Закона за измерванията и Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол или се определя чрез специфичен разход на вода за производство на 1 kWh, доказан при пусковите изпитания на водата.“ От съставения констативен протокол за извършена проверка е видно, че експертите на БД ИБР изобщо не са изчислили какво е количество е водовзел Н.Е.К. ЕАД, за да се обоснови извършеното нарушение, че това водовземане е в отклонение на ползването на водния обект. Констатациите за вхв. Б. са крайно противоречиви, вменяващи изискване за оводняване на естественото речно русло, а на участъци от съоръжението, други изискват постъпване на вода в изкуствен тунел 2, който всъщност служи за отвеждане на водата при промиване на утайника. Изискват се и оводнителни водни количества в съоръжения, които провеждат само високи води.

През 1993 г . е изготвена независима екологична експертиза на яз.

„Д.“, ХВ „Девин“ и водохващанията на реките Т., М. и Б.. Съгласно тази експертиза (стр. 37) участъка от водохващанията на р. Т. и р. М. до вливането на тези реки е р. Б. се отводнява само при високи води. Този участък с дължина 1,5-2,0 km е разположен изцяло в „Настанено - Триградския карстов басейн“. През периодите на маловодие речните води изцяло се губят и подхранват карстовите извори, а коритото на реката се осушава. Съгласно 2 чл.135, ал.1, т.1 ЗВ „За поддържане на количеството и необходимото качество на водите министърът на околната среда и водите утвърждава методика за определяне на минимално допустим отток в реките“, като от момента на приемането и не е приет ясен механизъм да измерване.

Моли съда да отмени Наказателно постановление №

107/07.08.2023 г., издадено от Директора на Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район" към Министерството на околната среда и водите, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят „Н.Е.К.“ ЕАД се представлява от старши юрисконсулт Кр. К., който поддържа жалбата.

Въззиваемият, чрез юрисконсулт М. Х. оспорва жалбата с възражения, че разрешителното визира минимален екологичен отток, а при проверката е установено, че коритото на реката е било абсолютно пресушено, поради което не е необходимо да се прави измерване, при липса на вода, а дружеството има задължението да осигурява необходимия минимален воден отток, като титуляр на издаденото разрешително. Претендира за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът прие от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Постъпила е с вх. № ПО - 02 - 169/10/23.08.2023г. на въззиваемия, чрез изпращането й с кл. № 3940/22.08.2023г. (разписка на БулПост ), в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, считано от връчването му с разписка на 22.08.2023г., изх. № ПО -02-243 /3/, стр.16 и стр. 236.

Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:

Установи се, от показанията на разпитаните свидетели (св. Ел. М.

– гл. експерт в дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“ и св. Д. Н. – мл. експерт в дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“ ), че на 01.04.2023г. св. Д. Н. изпълнявала служебните си задължения по график, съгласно Заповед № РД -03 60/30.03.2023г., издадена от директора на БД „ИБР“.

На 01.04.2023г., бил почивен ден – събота, когато бил приет сигнал на зелен телефон с рег.№ СЗТ-26/01.04.2023г. и вх. № КД-0373/03.04.2023г. на БД“ИБР“, във връзка с който св. Д. Н. е извършила проверка, отивайки до оградата на ВЕЦ-а, за която е бил съставен КП СМ130/01.04.2023г. Проверката е извършена само от св. Д. Н., без участие на представител на дружеството - водоползвател по Разрешително за водоползване №1261/28.10.2002г.

От съставения КП СМ -130/01.04.2023г. от св. Д. Н. се установи, че проверката е била извършена на 01.04.2023г. само от нея в качеството и на мл. експерт в дирекция „Контрол“ при БД „ИБР“ на обект – „ВЕЦ“ - Д. и „ВЕЦ“ – Т., р. М., р. Б. и р. Т., във връзка с Разрешително за водоползване №1261/28.10.2002г., изменено с Решение №111/30.06.2008г., изменено с Решение №7/20.01.2009г., изменено с Решение №109/02.05.2013г., 3 продължение на срока с Решение №5/04.01.2029г., издадени от МОСВ, с титуляр „Н.Е.К.“ ЕАД, във връзка с постъпил в БД „ИБР“ сигнал на зелен телефон, с рег.№ СЗТ -26/01.04.2023г. и вх.№ КД - 03-73/03.04.2023г.

При извършена проверка на място на „ВЕЦ“ - Д., собственост на Н.Е.К. ЕАД е установено за обект на водохващане ВЕЦ – Д. за землище Девин, ВЕЦ - Т. за землище Борино, водохващане на р. Б. - землище Борино, водохващане на р. Т. - землище Гьоврен, водохващане на р. М. -землище Гьоврен, изравнител Т., намиращ се в землище на с. Борино, стопанисвани от Н.Е.К. ЕАД, във връзка с изпълнение на условията по Разрешително за водоползване №1261/28.10.2002г., изменено с Решение №111/30.06.2008г., изменено с Решение №7/20.01.2009г., изменено с Решение №109/02.05.2013г., продължение на срока с Решение №5/04.01.2029г., издадени от МОСВ, съгласно които е необходимо да се осигури минимално допустим отток в реките след водохващанията на р. Б. 221,8 л/с и р. Т. 111,3 л/с.

ВЕЦ - Д., намиращ се в землище на гр. Девин водовзема за производство на ел. енергия от изравнител Т., в който постъпват преработените от ВЕЦ - Т. води на р. Б., намираща се в землище Борино, река М., намираща се в землище на с. Гьоврен и река Т., намираща се в землище на с. Гьоврен.

ВЕЦ - Т., намиращ се в землище на с. Борино водовзема от яз. Д..

Извършва се водовземане от р.Т.. След водохващането протичат водни количества, които не могат да се определят, поради непредставяне в БД „ИБР“ на обяснителна записка, изготвена от правоспособно лице с информация относно преминаващите водни количества, с цел отчитане на общия екологичен отток. Не е представен в БД „ИБР“ проект за рибен проход към водохващането на р. Т., отговарящ на изискванията на Приложение №3, раздел 7 от ПУРБ на БДИБР, който да гарантира, че при водовземането ще се осигури преминаване на необходимите екологични водни количества.

Извършва се водовземане от р. М.. След водохващането на р. М. протичат водни количества, които не могат да се определят поради непредставяне в БД“ИБР“ на обяснителна записка, изготвена от правоспособно лице с информация относно преминаващи водни количества.

Не е представен в БД „ИБР“ проект за рибен проход към водохващането на р.

М..

Водите от р. Б. след водохващането постъпват в решетка, след което отиват в изкуствен тунел 1, с дължина около 45м. и след тунела на около 300м., водите постъпват в изравнител Т.. След водохващането на р. Б. няма вода след него, реката е суха и в другия изкуствен тунел 2 не постъпва вода и не се отвеждат води, директно в речното легло на река Т..

Извършва се водовземане от водохващането на р. Б.. В река Б. е поставена рейка за измерване на минимално допустимия отток за поддържане 4 на екологичното равновесие в района на р. Б.. Не е представена в БД ИБР обяснителна записка, изготвена от правоспособно лице, с информация относно моментните водни количества, които ще преминават и ще отговарят на всяко показание на поставената рейка по разграфяването й, с цел отчитане на общия екологичен отток, преминаващ след водовземанията и съответствието му с размера на минимално допустимия отток. Няма изграден рибен проход, който да осигурява непрекъснато протичане на екологичните водни количества на р. Б., необходими за поддържане на екосистемите в реката и миграцията на водните организми. Не е представен в БД „ИБР“ проект за рибен проход към водохващането на р. Б., отговарящ на изискванията на Приложение №3, раздел 7 от ПУРБ на БДИБР, който да гарантира, че при водовземането ще се осигури преминаване на необходимите екологични водни количества.

За поддържане на екологичното равновесие, в района на речните русла, не се осигурява минимално допустимия отток в реката, след водохващането на р. Б., като реката е суха и няма вода след него, водата директно постъпва в изравнител Т. и се използва за производство на ел. енергия чрез ВЕЦ – Д., с което не е спазено условието на т.1 от Разрешително за водоползване №1261/28.10.2002г., изменение с Решение №111/30.06.2008г., с Решение №7/20.01.2009г., с Решение №109/02.05.2013г., продължение с Решение №5/04.01.2019г., издадени от министъра на МОСВ, а именно „За поддържане на екологичното равновесие в района на речните русла, целогодишно да се осигурява минимално допустим отток в реките, след водохващанията на р. Б. 221,8л/с и след водохващане на р. Т. 111,3л/с.