Решение № 1036 от 30.07.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1036 гр. София, 30.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000502944 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение 260073 от 27.01.2024 г. по гр.д. 3108/2018 г. на СГС са отхвърлени предявения от К. А. А., ЕГН: ********** срещу А. С. Б., ЕГН: ********** и Адвокатско дружество „Я. и Партньори“, БУЛСТАТ: 175294912 иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че К. А. А., е собственик на следния недвижим имот, съгласно документ за собственост - Апартамент, находящ се в гр. ***, бул. *** *, ет. *, с площ от 68 кв. м., състоящ се от вестибюл, две стаи, кухня и баня с тоалетна, при съседи съгласно документ за собственост: стълбищна клетка, бул. Витоша и вътрешен двор, заедно с прилежащото му избено помещение с площ от 6 кв. м., при съседи: общ коридор, избено помещение на Л. Д. и перално помещение, заедно с прилежащото му таванско помещение с площ от 14 кв. м., при съседи: коридори и таванско помещение на Т. С., както и заедно с 8.42 % идеални части от общите части на сградата и 8.42 % идеални части от правото на собственост върху поземленият имот с идентификатор ***, с адрес гр. ***, Столична община, район Триадица, бул. *** 70, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с площ от 223 кв. м, номер по предходен план: 8, квартал: 359, парцел VIII, който апартамент съгласно схема № 15-874370/26.09.2019 г. по КККР, одобрени със Заповед РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК и последно изменение със заповед № 18-9874-25.09.2019 г. на началник на СГКК – гр. София, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес гр.

***, Столична община, район Триадица, бул. *** *, ет. *, с площ от 68 кв. м., находящ се в 1 сграда с идентификатор ***, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, заедно с прилежащо таванско помещение – 14 кв. м. и 8.42 % ид. ч. от общите части на сградата, на основание давностно владение в периода от 03.03.2007 г. до 06.08.2017 г. /по-нататък – „имота“, „жилището“, „апартамента“/ Отхвърлен е и предявения от К. А. А. срещу М. Д. С., ЕГН: ********** и Д. К. С., ЕГН:

********** иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на установено, че К. А. А., е собственик на посочения в предходния абзац недвижим имот в гр. *** на основание давностно владение в периода от 03.03.2007 г. до 06.08.2017 г. и за осъждане на М. С. и Д. С. да предадат владението върху жилището на К. А. А..

Отхвърлен е още и предявения от К. А. А. срещу М. Д. С., ЕГН: **********, Д. К. С., ЕГН:

**********и „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: 121830616 иск с правно основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за прогласяването нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека, сключен под формата на Нотариален акт № 34 от 15.02.2018 г., том I, рег. № 1136, дело № 30 от 2018 г. по описа на нотариус А. Д. с рег. № *** съгласно регистъра на Нотариалната камара, с който е учредена ипотека върху описания недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

При този изход в производството, К. А. е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, както и възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата /ЗА/ за безплатно процесуално представителство, а решението на СГС е било постановено при участието на нотариус А. Л. Д. – като трето лице-помагач /ТЛП/ на страната на „Банка ДСК“ АД по иска по чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Крайният съдебен акт на СГС е бил изменен в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК с Определение № 264243/25.06.2024 г.

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от К. А. А. /чрез адв. П. от САК/ с доводи за неправилност на съдебното решение, поради което желае отмяната му и постановяване на друго, с което да се уважат предявените от него искове по съображения, подробно изложени в жалбата. Претендира разноски.

Подадени са отговори на въззивната жалба от Д. С. и М. С., както и от „Банка ДСК“ АД и от третото лице-помагач А. Д., съдържащи доводи за нейната неоснователност, както и с мнение за правилност и законосъобразност на решението на Софийския градски съд.

Не са събирани допълнителни доказателства пред въззивния съд поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК.

С оглед редовността и допустимостта на въззивната жалба, настоящата инстанция намери от материалите по делото следното:

Предмет на делото са предявени от К. А. А. няколко иска в условията на обективно съединяване, както следва: срещу А. С. Б. иск с правно основание чл. 42, буква “б“ ЗН във връзка с чл. 25, ал.1 ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 07.07.2013г. на Е. В. К., извършено в полза на ответника Б., тъй като то не е било съставено 2 и подписано от завещателя; срещу А. С. Б. и Адвокатско дружество „Я. и Партньори“ с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК относно признаването за установено по отношение на Б. и адвокатското дружество, че ищецът е собственик на апартамент с идентификатор *** съгласно КККР на гр.София въз основа на упражнявано от него давностно владение в периода от 03.03.2007 г. до 06.08.2017 г.; срещу М. Д. С. и Д. К.

С. с правно основание чл. 108 ЗС, относно признаването за установено по отношение на тези ответници, че ищецът е собственик на апартамент с идентификатор *** съгласно КККР на гр.София въз основа на упражнявано от него давностно владение в периода от 03.03.2007 г. до 06.08.2017 г. и осъждането им да му предадат владението върху имота, както и иск с правно основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД във връзка с чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД предявен срещу „Банка ДСК“ ЕАД /понастоящем АД/, М. Д. С. и Д. К. С. за прогласяването нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека, сключен под формата на Нотариален акт № 34 от 15.02.2018 г., том I, рег. №1136, дело № 30 по описа на нотариус А.

Д. с рег. № *** съгласно регистъра на Нотариалната камара, поради това, че ответниците М.

Д. С. и Д. К. С. не са били собственици на апартамент с идентификатор *** съгласно КККР на гр. София към датата на учредяване на ипотеката.

Ответниците и третото лице-помагач Д. са оспорили в срока по чл. 131 ГПК предявените искове като неоснователни, като единствено ответната страна Б. не е депозирала писмен отговор по съответните искове, предявени спрямо нея.

Доказателствата в първата инстанция са били писмени, гласни, както и заключения по съдебно-оценителна експертиза и съдебно-графологична експертиза /СГФЕ/.

Съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, при валидно и допустимо първоинстанционно решение (каквото е и обжалваното), въззивният съд следва да се произнесе само по оплакванията, релевирани във въззивната жалба.

Тези оплаквания са свързани с решаващите съображения на градския съд, че ищецът А. не е станал собственик на процесното жилище, въз основа на упражнявано от него непрекъснато и несмущавано давностно владение, продължило десет години. По-конкретно, лицетовъззивник счита, че е налице неправилна и неточна аргументация и анализ на събраните гласни доказателства пред СГС, като са кредитирани едни, а други, които подкрепяли ищцовите тези, не били възприети от първоинстанционния съд, поради което се стигнало и до неправилни правни изводи в обжалваното решение. Акцентира се и върху това, че А. бил доказал посредством заключение по тройна СГФЕ, че саморъчното завещание от 07.07.2013г. на Е. В. К., извършено в полза на ответника А. Б. не било съставено и подписано от завещателя, поради което и Б. не придобил собственически права върху имота.

Поради това, счита че предявените от него искове били основателни и следвало да се уважат.

Доколкото пред втората инстанция не са били събирани нови доказателства, съдът следва да обсъди събраните такива пред СГС.

На първо място, безспорно е, че чл. 79 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет 3 години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК на ВКС, регламентираният в посочената разпоредба фактически състав на придобивната давност включва като свои елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.

68, ал. 1 ЗС в първата хипотеза на чл. 79 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Владението като фактическо състояние от своя страна също се състои от два елемента, чието кумулативно наличие е абсолютно необходимо за да се приеме, че е налице владение, а именно: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен – намерението да се държи вещта като своя. Липсата на субективния елемент предполага, че упражняващото фактическа власт върху конкретната вещ лице е държател на същата, а не владелец. Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент. Може да се придобие владение със съгласие на предишния владелец, без да е необходимо това да бъде извършено в някаква специална форма. Когато собственикът предава своето владение върху недвижим имот на трето лице, то от този момент започва да тече придобивна давност в полза на третото лице и след изтичането на предвидения в закона десетгодишен срок, то може да се позове на ефекта на придобивната давност – решение № 52 от 02.02.2011 г. по гр. д. № 1896/2009 г. на I г. о. на ВКС. Владението върху определена вещ може да бъде предадено от едно лице на друго по волята на предишния владелец.

Законът регламентира изискванията към формата, в която следва да бъде облечено постигнатото съгласие за прехвърляне на вещни права, но не поставя изисквания, на които следва да отговаря съгласието за предаване на владение. След като такива отсъстват, те не могат да бъдат въведени по тълкувателен път и следва да се приеме, че предаването на владението със съгласието на предишния владелец може да се осъществи свободно – например чрез просто връчване на вещта или чрез писмен акт – решение № 55/08.10.2015 г. по гр. д. № 3255/ 2014 г. на II г. о. на ВКС.

Ето защо, правилно първоинстанционният съд е констатирал, че спорните по делото въпроси са дали се установява от страна на ищеца, че Е. В. К. му е предал владението върху процесния имот на 03.03.2007 г. и упражнявал ли е ищецът постоянно, спокойно, явно и несъмнително фактическа власт в продължение на 10 години с намерение да свои вещта.

Предвид оплакванията във въззивната жалба следва да се приеме, че К. А. А. продължава да счита, че е владял непрекъснато имота в периода 2007-2017 г. с намерение да свои вещта, поради което и станал и собственик на процесния апартамент.

За доказване на тезата си, А. е ангажирал гласни доказателства, а именно – показанията на свид. И. и на свид. А.. Те сочат, че въззивникът А. е владял имота, никой не бил оспорвал фактическата му власт върху апартамента и в този смисъл, подкрепят ищцовите претенции за придобиване на имота по давност. САС в настоящия си състав обаче счита тези показания за недостоверни и дадени от лица, които не са безпристрастни. Това е така, защото свид. И. е 4 в близки отношения с ищеца А., като К. А. е член от 2006 г. на „Божия църква България“, чийто главен пастор е свид. И.. Що се отнася до свид. А., същата е заявила пред СГС /л. 318, том втори/, че работи като акушерка в САГБАЛ „Шейново“, а в същото лечебно заведение се оказва, че работи и съпругата на ищеца А. /това е декларирано писмено от него в декларацията му по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от държавна такса на л. 28 от въззивното дело/. Ето защо, тези показания следва да се ценят през призмата на чл. 172 ГПК, т.е. с оглед възможна тяхна заинтересованост да помогнат на близък познат за придобиване на недвижим имот по давност.