Определение № 5453 от 09.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5453 гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110156397 по описа за 2025 година

ОПРЕДЕЛЕНИЕ гр. София, 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 56397/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Подадена е искова молба от ЗК „Лев Инс“ АД срещу ЗД „Евроинс“ АД, като се твърди, че на 07.06.2023 г., около 22:20 ч. в гр. Пазарджик, на кръстовище образувано от ул.

„Стефан Стамболов“ и ул. „Искра“ било настъпило ПТП между мотоциклет марка „...........“, модел „ЕR 6 N”, рег. № .............. и автобус марка „..........“, модел „.........“, рег. № ..........

Поддържа, че инцидентът е настъпил, поради виновното и противоправно поведение на водача на автобуса, който бил отнел предимството на движещият се мотоциклет, като в следствие на ПТП-то по последния били нанесени вреди. Навежда доводи, че към момента на инцидента за мотоциклет марка „...........“, модел „ЕR 6 N”, рег. № .............. е била налице валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 93002310017661 с период на застрахователно покритие от 14.04.2023 г. до 13.04.2024 г.

Излага съображения, че към момента на инцидента, гражданската отговорност на водача на автобуса е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Твърди, че във връзка с инцидента е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 1206-2261-23-000002, като било установено, че по отношение на увредения мотоциклет е налице хипотезата на „тотална щета“. Поддържа, че на собственика на мотоциклета е изплатено застрахователно обезщетение от 6989,69 лева, с включени в него 120,00 лева разходи за репатриране на мотора, като освен това били сторени разходи в размер на 100,00 лева, представляващи демонтаж, престой и замервания, които били заплатени на трето лице. Инвокира доводи, че с 1 плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застрахователно по застраховката гражданска отговорност. Развива съображения, че е поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане, като последният бил заплатил извънсъдебно сумата от 3156,15 лева на 03.04.2024 г., като оставала незаплатена главница от 3933,54 лева. Освен това ответника бил изпаднал в забава, поради което дължал мораторна лихва в размер на сумата от 902,39 лева за периода от 03.04.2024 г. до 30.12.2025 г. Прави доказателствени искания за приемането на писмени доказателствени средства, както и по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника да представи писмени доказателствени средства, както и за допускане събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел при режим на призоваване за установяване на механизма на ПТП-то и вредите по мотоциклета, както и за допускане изслушването на заключенията на СТЕ и ССчЕ по задачи формулирани в исковата молба.

Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че претенциите са допустими. Поддържа, че не оспорва заявеното от ищеца в исковата молба.

Навежда доводи, че претендираният от ищеца размер на вредите е завишен, като обосновава, че със заплатената извънсъдебно сума са погасени изцяло дължимите вземания към ищеца. Излага съображения по отношение стойността на мотоциклета при условията на „тотална щета“. Прави доказателствени искания за допускане на задачи към заключението на САТЕ. Иска отхвърляне на предявените искове.

С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на регресното му право, а ответникът носи тежестта да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.

Между страните не се спори, поради което и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК 2 следва да бъде отделено за безспорно, че: 1) на 07.06.2023 г., около 22:20 ч. в гр. Пазарджик, на кръстовище образувано от ул. „Стефан Стамболов“ и ул. „Искра“ било настъпило ПТП между мотоциклет марка „...........“, модел „ЕR 6 N”, рег. № .............. и автобус марка „..........“, модел „.........“, рег. № .........; 2) инцидентът е настъпил, поради виновното и противоправно поведение на водача на автобуса, който бил отнел предимството на движещият се мотоциклет, като в следствие на ПТП-то по последния били нанесени вреди; 3) към момента на инцидента за мотоциклет марка „...........“, модел „ЕR 6 N”, рег. № .............. е била налице валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № 93002310017661 с период на застрахователно покритие от 14.04.2023 г. до 13.04.2024 г.; 4) във връзка с инцидента е образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 12062261-23-000002, като било установено, че по отношение на увредения мотоциклет е налице хипотезата на „тотална щета“; 5) на собственика на мотоциклета е изплатено застрахователно обезщетение от 6989,69 лева, с включени в него 120,00 лева разходи за репатриране на мотора, като освен това били сторени разходи в размер на 100,00 лева, представляващи демонтаж, престой и замервания, които били заплатени на трето лице; 6) ищецът е е поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане, като последният бил заплатил извънсъдебно сумата от 3156,15 лева на 03.04.2024 г.

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.

Следва да бъде допуснато изслушването на заключението на САТЕ по въпросите поставени от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба.

Доказателственото искане е допустимо, необходимо и относимо, като с оглед разпределената доказателствена тежест същото ще допринесе за изясняване на предмета на правния спор и главния факт по делото.

По отношение на останалите доказателствени искания, съдът намира, че следва да се произнесе в първото о. с. з., след като изслуша становището на страните и отдели спорното от безспорното – арг. чл. 143 ГПК.

В случая настоящият съдебен състав намира с оглед правилото на чл. 140а, ал. 2 ГПК не са налице предпоставките, за да страните на основание чл. 140а, ал. 1 ГПК да бъдат задължени да участват в информационна среща по медиация, поради което все пак с оглед задължения на съда за приканване към спогодба същите единствено следва да бъдат насочени към медиация – арг. чл. 140а, ал. 4 ГПК.

Така мотивиран, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 05.03.2026 г. от 09,30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба с приложенията на ответника, както и отговора на исковата молба по обратния иск на ответника, като съдът им указва най-късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото!

ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба 3 писмени доказателствени средства.

ДОПУСКА изслушването на заключението САТЕ по въпросите поставени от ищеца в исковата молба и отговора на исковата молба при депозит в размер от 260,00 евро, вносим от ищеца в размер на сумата от 200,00 евро и от ответника сумата от 60,00 евро по сметка на Софийски районен съд – в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ЙЙ. който да бъде уведомен да работи по поставените задачи.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

НАСОЧВА СТРАНИТЕ КЪМ ПРОЦЕДУРА ПО МЕДИАЦИЯ. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:

(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е платена услуга. Към Софийски градски съд действа Програма „Спогодби”, осигуряваща, за момента, безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” може да бъде получена всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски районен съд тел. ***; Юлиана Шулева - Съдебен координатор Програма "Спогодби" при Софийски градски съд тел. *** в Съдебната палата – гр. София (вход откъм ул. „Позитано”), тел. 9219 413 или от Мариана Николова на тел. 8955423 и ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр. София, бул. „Цар Борис III” №. 54, ет. 2, в сградата на Софийски районен съд. Подробности за Програма „Спогодби” включително и за естеството на процедурата могат да бъдат видени и на електронен адрес: http://srs.justice.bg/srs/82Програма%20%22Спогодби%22 .

УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба и в случай, че се нуждаят от съдействието на съда, за да бъде одобрена или се нуждаят от съдействие при организиране на срещата по медиация, следва да уведомят писмено чрез деловодството на състава, като посочат електронен адрес или телефон с оглед насрочване на заседанието за одобряване на спогодбата в максимално кратък срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.