Решение № 6927 от 14.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6927 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-А, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100512568 по описа за 2025 година

Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба,вх.№ 12458/21.08.2025год. от ЗК“Лев Инс“АД срещу Разпореждане от 07.08.2025 г. на частен съдебен изпълнител Л.Б., peг. №850 на Камарата на частните съдебни изпълнители,с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20258500400597 ,с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на вземането за адвокатско възнаграждение в размер на 1895лв. до сумата от 200лв.,както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В частната жалба са развити съображения ,че начисленият адвокатски хонорар в размер на 1895лв. не съответствал на предприетите действия в хода на изпълнителното дело като счита ,че за това били достатъчни 200лв. Излага съображения ,че адвокатския хонорар е прекомерен,предвид ,че не била налице фактическа и правна сложност по изпълнителното дело.

Моли съда да отмени действията на ЧСИ по отношение оставеното без уважение възражение за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на 200лв. ,а от там да се преизчисли размера на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ,която бъде съответно намалена при отчитане на законоопределения размер.Евентуално съдът да се произнесе по размера на таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ,без адвокатското възнаграждение да бъде включено в събраната сума.

Претендира ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК направените разноски в хода на настоящото производство ,вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

1

Взискателя ,чрез адв.Н.Х. е подал в тридневния срок писмен отговор ,с който намира частната жалба за неоснователна.Излага съображения ,че адвокатското възнаграждение е определено ,съобразно чл.10,ал.1,т.1 и т.2 от Наредбата ,като е включен и ДДС,предвид регистрацията на адвоката по ДДС.

Определеното адвокатско възнаграждение е както за образуване на изпълнителното дело ,така и за процесуално представителство по делото ,с цел удовлетворяване на пълния размер на вземането като е по ориентировъчния размер по чл.10,т.1 и т. 2 от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа .Ето защо моли съда да остави без уважение подадената от длъжника частна жалба.

Жалбата е постъпила в съда с копие на изпълнителното дело, като ЧСИ Л.Б. е изложил мотиви по обжалваните действия.

Излага хронологично действията по принудително изпълнение и другите процесуални действия, предприети по изпълнителното дело. Счита жалбата за допустима ,но по същество неоснователна.Развива съображения ,че размера на разноските за адвокатско възнаграждение не е прекомерен и отговаря на фактическата и правна сложност на образуваното изпълнително производство.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите в жалбата и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 20258500400597 по описа на ЧСИ Л.Б., peг. №850 на Камарата на частните съдебни изпълнители,с район на действие СГС е образувано въз основа на Молба от 29.07.2025год. на адв.Ж.Т. , ,представлявана от адв.Н.Х. и Изпълнителен лист № 260016/25.07.2025год. ,за принудително събиране на сумата от по 10 872лв.,представляваща адвокатско възнаграждение ,с вкл.ДДС по чл.38,ал.2 от ЗА.

С молбата е поискано от взискателя да се наложи запор на банковите сметки на длъжника и да му се връчи показа да доброволно изпълнение.

Претендирани са и разноските по изпълнението ,като е представен договор за правна защита и съдействие от 30.07.2025год. ,съгласно които процесуалното представителство ще бъде осъществено безплатно ,на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв.

На длъжника ЗК“Лев Инс“АД на 30.07.2025год. е връчена ПДИ ,в което е посочено ,че задължението по изпълнителното дело възлиза на 10 872 лв. – неолихвяема сума ; 1 895лв. ,неолихвяема сума за адвокатско възнаграждение ; 108лв. неолихвяема сума за ТТРЗЧСИ и 1 183,22лв. дължима сума по т.26, като същия е уведомен и че е наложен запор върху банковите му сметки .

На длъжника е даден двуседмичен срок от връчването на поканата да изпълни доброволно задължението си ,като е предупреден ,че ако не стори това ,ще се пристъпи към принудително изпълнение.

Със запорни съобщения от 31.07.2025год. съдебният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“АД и „“Юробанк България“АД до размера на претендираните вземания.

Със Съобщение от 15.08.2025год. ,съдебния изпълнител е уведомил съответните банки ,че вдига наложените по делото запори.

2

С възражение ,вх.№11725/06.08.2025год. длъжникът е оспорил сумата от 1895 лв.,разноски за адвокатско възнаграждение ,като прекомерно ,и размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ

С Разпореждане от 07.08.2025 г. на частен съдебен изпълнител Л.Б., peг. №850 на Камарата на частните съдебни изпълнители,с район на действие СГС, по изпълнително дело № 20258500400597 ,с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване на вземането за адвокатско възнаграждение в размер на 1895лв. до сумата от 200лв.,както и определения по изпълнителното дело размер на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Това разпореждане е връчено на длъжника на 18.08.2025год.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е депозирана на 21.08.2025год. ,т.е. в срока по чл.435,ал.2 от ГПК.

Въззивният съд счита, че жалбата се явява процесуално допустима, поради следните съображения :

Съгласно императивната и специална разпоредба чл. 435, ал. 2 ,т.7 от ГПК ,длъжникът може да обжалва посочените действия и бездействия на съдебния изпълнител, които са лимитирано определени,между които са и разноските по изпълнението.

Характер на такова може да има всеки акт, с който съдебният изпълнител определя дължимите разноски по изпълнителното дело. Без значение е как е наименован и къде е обективиран този акт. В случая, в поканата за доброволно изпълнение са приети претендираните от взискателя направени разноски за адвокатски хонорар за водене и защита по изпълнителното дело и направените разноски по ТТРЗЧСИ като същата е получена от длъжника на 30.07.2025 г., считано от когато е започнал да тече и двуседмичният срок по чл.

436, ал. 1 ГПК за подаване на жалба срещу обективираното в нея постановление за разноски по изпълнителното дело.В срока от страна на длъжника е подадено възражение от

06.08.2025год. ,с което е оспорена поканата за доброволно изпълнение в частта относно определените такси и разноски, както и претендираното от взискателите адвокатско възнаграждение.По това възражение съдебният изпълнител се е произнесъл със самостоятелно разпореждане от 07.08.2025год., оставяйки без уважение част от исканията, и именно този акт е обжалван от длъжника. Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

Ето защо съдът приема ,че частната жалба е допустима .Разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в хипотезите по т. 1, т. 2 и т. 3, каквито не са налице в процесния случай. Взискателя по изпълнителното дело е упражнил правото си на разноски по изпълнението с отправено до съдебния изпълнител искане за събиране на разноските за 3 адвокатско възнаграждение и приложено пълномощно за учредена в полза на адвокат представителна власт. От представения договор за правна защита и съдействие се установява ,че процесуалното представителство е осъществено безплатно, на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗАдв.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съдът може се присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата, е приложима както за исковия процес, така и за изпълнителното производство. Ето защо съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права на страната.

По делото се установява, че извършеното процесуално представителство от страна на адвоката на взискателя се свежда до образуване на изпълнителното дело, като с молбата е поискано налагане на забори на банкови сметки на длъжника и отправянето на покана за доброволно изпълнение ,което е законово задължение на съдебния изпълнител ,поради което следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл.10,т.1 от Наредбата.

В изпълнение на това възлагане съдебния изпълнител служебно е наложил запор върху вземанията на длъжника по откритите банкови сметки в „Банка ДСК“ЕАД и „Юробанк България“,като в последствие запорите са били вдигнати.

Други действия във връзка с изпълнението , по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата не сторени ,предвид , че от страна на длъжника по изпълнението в срока за доброволно плащане е извършено такова на посочените в поканата за доброволно изпълнение суми .

Съдът намира, че изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Преценка за това се извършва с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото.

С оглед изложеното, съдът намира, че взискателя има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело като приема за ориентир чл. 10, т. 1 от незадължителната Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатската работа в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.Или с включен ДДС адвокатското възнаграждение възлиза на 240лв. ,но за всеки един от двамата взискателя .

Следва да бъде определено и адвокатско възнаграждение ,дължимо на основание чл. 10, т. 4 от Наредбата, според която за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнителното дело, което има за предмет действия извън посочените в т. 2 и 3, възнаграждението е 350 лева, без ДДС. В тази насока съдът отчита обстоятелството, че от страна на пълномощника на взискателя е изготвен отговори на жалбата, подадена от длъжника – работа, която следва да бъде овъзмездена на основание чл.

10, т. 4 от Наредбата.

По отношение на размера на това възнаграждение , като се съобрази и че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение, националният съд не е обвързан от минималните размери, предвидени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатската работа ,то за справедливият хонорар за взискателя се явява сумата от 50 лева.

Ето защо обжалваното разпореждане, с което в тежест на длъжника е възложена сума за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на взискателя в 4 размер на 1895лв. следва да бъде отменено до размера от 290 лв.

Такси по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни и други действия, като техният размер и вид са определени в ТТРЗЧСИ – чл. 78 ЗЧСИ. За събирането на таксите по изпълнението частният съдебен изпълнител следва да изготви сметка, която се връчва на задълженото лице и в която се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и последиците при неплащане – чл. 79 ЗЧСИ. Обикновените такси по изпълнението се събират само за действия, изрично посочени в тарифата /чл. 82 ЗЧСИ/, а пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес /чл. 83 ЗЧСИ/.