Решение № 56 от 10.03.2022, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Стара Загора, 10.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20225500500031 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от И.Х.Ч. – Областен управител на област Стара Загора, като представител на Държавата, по пълномощия на Министъра на регионалното развитие и благоустройство съгласно пълномощно №02-01-163/25.05.2021г. на основание чл.32, т.4 във връзка с чл.31, ал.2 от ГПК против решение № 467 от 08.11.2021г., постановено по гр.дело № 2762/2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се провъзгласява нищожността на клаузите по раздел II, т.1, абзаци трети и първи от Договор № Д-ДС-7 от 22.01.2021 г., сключен между А.К.И. чрез пълномощника му адв. К.К. и Държавата, представлявана от Областния управител на област Стара Загора относно определянето на данъчната основа и крайната продажна цена. Освен това се осъжда Държавата, представлявана от Областния управител на област Стара Загора да заплати на А.К.И. чрез пълномощника му адв. К.К. сумата в размер на 1865,49 лв., представляваща надвзета част за ДДС от продажната цена по същия договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 17.06.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 714, 62 лв., представляваща направени по делото разноски.

Въззивникът не е доволен от така постановеното първоинстанционно решение, като счита същото за неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и като такова счита, че следва да бъде отменено. Излага подробни съображения в тази насока.

1

Сочи, че с Договор № Д-ДС-7 от 22.01.2021 г. за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост по реда на чл.44, ал.3 от ЗДС във връзка с чл. 84 и 85 от ППЗДС, Държавата, представлявана от Областния управител на област Стара Загора е продала на ищеца А.К.И. 187/764 кв.м идеални части от застроен поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 764 кв.м по КККР на гр. Стара Загора, като цитираният договор е сключен след проведена процедура по Закона за държавната собственост /ЗДС/ и ППЗДС в хипотеза, когато в имот - частна държавна собственост има законно построена сграда, като в случая, предмет на обжалваното решение е собственост на ищеца - А.К.И..

Въззивникът счита, че съдът неправилно е приел, че за част от УПИ, предмет на сделката, представляващ 187 кв.м ид.ч от 764 кв.м следва да се определи прилежащ терен към сграда, собственост на ищеца, тъй като прилежащият терен не подлежи на самостоятелно данъчно третиране, предвид факта че построената върху земята сграда не е предмет на доставката. Сочи, че при доставка на УПИ, предмет на цитирания по-горе договор, независимо, че върху същия има изградена сграда и същата не е предмет на сделката, в тази връзка доставката има характер на облагаема за целия УПИ, а именно върху 187 кв.м, така както е начислено в договора. След като не се прехвърля собствеността върху сградата, не следвало да се определя и прилежащ терен към нея, независимо от факта, че такава е изградена върху имота. Моли съдът да отмени постановеното първоинстанционно решение, като неправилно и незаконосъобразно, заедно с всички законови последици, както и да им бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.

Въззиваемият А.К.И. чрез пълномощника си адв.К.К. е депозирал писмен отговор, в който изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Посочва, че оплакванията в жалбата се отнасят само до приложението на материалния закон - ЗДДС, и в частност относно данъчното третиране на прилежащия терен към стари сгради. Твърди, че в хода на делото, чрез експертиза са били събрани надлежни доказателства и в съдебно заседание вещото лице е дало подробни пояснения. При постановяване на съдебното решение, районният съд детайлно е обсъдил доводите на страните по предявения иск, включително и тези на ответника, които сега отново се излагат във въззивната жалба.

Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени направените разноски пред въззивният съд.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Производството е на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.34 от 2

ЗЗД, чл. 45, ал.5, т.1 от ЗДДС и §1, т.6 от ДР на ЗДДС, за установяване на частична недействителност на клаузите по раздел II, т.1, абзаци трети и първи от договор № Д-ДС-1-7 от 22.01.2021 г. относно определянето на данъчната основа и крайната продажна цена, както и иск с правно основание чл. 59 ЗЗД вр. чл. 45, ал.5, т.1 вр. с ал.1 ЗДДС за връщане на надвнесената сума.

Постъпила е искова молба от А.К.И. в която същия твърди, че бил собственик на сграда с идентификатор ***, с административен адрес гр. С.З., ***, със застроена площ от 74 кв.м., брой етажи - 1, предназначение - хангар, депо, гараж, построена през 1962г., разположена в поземлен имот с идентификатор

***, предишен идентификатор на имота ***. Сградата била придобита на 15.07.2015г. чрез договор за продажба, обективиран в нотариален акт № 66 от 15.07.2015г., том IV, per. № 3998, дело № 286/2015г. на нотариус Пл.И., рег.№ 308, района на Районен съд - Стара Загора.

С договор № Д-ДС-1-7 от 22.01.2021г. за продажба на недвижим имот частна държавна собственост по реда на чл.44, ал.З от ЗДС, във вр. с чл.84 и чл.85 от ППЗДС, Държавата, представлявана от областния управител на област Стара Загора, продала на А.И. 187/764 кв.м. идеални части от застроен поземлен имот с идентификатор ***, целия с площ от 764 кв.м. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Стара Загора, с адрес на имота: гр. С.З., ***. Основание за продажбата на идеалните части от имота била разпоредбата на чл.44, ал.З от Закона за държавната собственост, тъй като в него била разположена гореописаната сграда.

Видно от раздел II, т. 1, абзац втори на договора от 22.01.2021 г. продажната цена e 11 161 лв. без ДДС.

Съгласно чл.45, ал.5, т. 1 от ЗДДС, за сключената сделка се дължал данък върху добавената стойност /ДДС/, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не били нови.

При определяне на данъчната основа на сделката, върху която следвало да се начисли ДДС, от страна на продавача-ответник било допуснато нарушение на горепосочената разпоредба. Вместо да определи данъчна основа, като от пълната площ на продаваната част от имота бъде извадена площта на прилежащия терен към сградата /сумата от застроената площ по смисъла на ЗУТ и площта около застроената площ, определена на база отстояние от 3 метра от външните очертания на всяка от ограждащите стени в рамките на УПИ, съгласно легалната дефиниция по параграф 1, т.6 от ДР на ЗДДС/, продавачът-ответник е определил данъчната основа върху пълната площ на продаваната част от имота.

В парична стойност, нарушението на разпоредбата на чл.45, ал.5, т. 1 от ЗДДС се изразявало в следното: видно от договора, продаваемата част била 187 кв.м. идеални части, а продажната цена за тях била 11161 лв. без ДДС.

Следователно, цената на 1 кв.м. площ била 59,68 лв. без ДДС /11161 лв. : 187 кв.м. /; като се извадела от пълната площ на продаваната част от имота - 187 кв.м. площта на прилежащия терен, който била 132 кв.м. се получавала 3 разлика от 55 кв.м. забележка: Площта от 132 кв.м. била изчислена на база сбора от застроената площ на сградата - 74 кв.м. и околната площ на разстояние 3 метра от външните стени на сградата/;разликата от 55 кв.м умножена по цената за 1 кв.м. - 59,68 лв. давала сумата 3282,40 лв., която представлявала първия компонент за определяне на данъчната основа; вторият компонент за определяне на данъчна основа била сумата 223,22 лв.. която представлявала режийни разходи, съгласно параграф 3, ал.1 от Г13Р на ППЗДС и била определена правилно; сборът от горните два компонента 3282,40 лв. и 223,22 лв., давала действителната данъчна основа по смисъла на закона - 3505,62 лв.; при така определената данъчна основа, дължимия ДДС бил 701,12 лв. /3505,62 лв. х 20%/, а не 2276,84 лв., както било посочено в договора - раздел II, т. 1, абзац трети и във фактура 0000004242/19.01.2021 г.; недължимо платения ДДС по сделката бил в размер на 1575,72 лв. /2276,84 лв. - 701,12 лв./; сумата 1575,72 лв. неправилно била включена в крайната продажна цена от 13661,06 лв., съгласно раздел II, т. 1, абзац първи на договора; крайната продажна цена по договора следвало да бъде 12085,34 лв., като разлика между платените 13661,06 лв. и недължимо надплатените 1575,72 лв. за ДДС.

Гореописаното нарушение на чл.45, ал.5, т. I от ЗДДС, във връзка с параграф 1, т.6 от ДР на ЗДДС, представлявало нарушение на императивна правна норма. Нормата била императивна, защото обществените отношения в областта на данъчното облагане, и в частност формирането на данъчни основи и начисляване на данъци върху тях се уреждали по силата на чл. 84, т.З от Конституцията на РБългария, чл.З, ал.1 от Закона за нормативните актове и съответния специален данъчен закон, при спазване на принципа за законоустановеност на данъците, прогласен от чл.60, ал.1 от Конституцията.

В посочените по-горе разпоредби от специалния ЗДДС, законодателят бил установил определен правен механизъм за определяне на данъчната основа, без да бил допуснал възможност за отклонение от него. В конкретния случай обаче, продавачът - ответник се отклонил от този механизъм при определяне на данъчна основа и това отклонение било извършено едностранно от него.

Това било така, защото предмет на продажбата бил имот - частна държавна собственост, при което данъчната основа предварително била определена в предхождаща договора заповед № ДС-ЗД-240/21.12.2020г. на областния управител на област Стара Загора. Видно от тази заповед, тя не подлежала на обжалване, но предварителното плащане на определената продажна цена с ДДС било поставено като условие за последващото подписване на договора за продажба. Самият договор бил изготвен едностранно от продавача ответник и в него били възпроизведени, като клаузи по отношение формирането на продажната цена, същите условия, които били заложени и в заповедта от 21.12.2020г.

Воден от гореизложеното счита, че договор № Д-ДС-1-7 от 22.01.2021г. за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост бил административен договор по смисъла на чл.19а от АПК. Включването в него 4 на клаузата за цената, при която част от цената била определена в нарушение на императивна разпоредба, обуславяла неговата частична недействителност във формата на нищожност, съобразно чл.19е от АПК, във връзка с чл.26, ал.1 от ЗЗД, чл.146, т.4 от АПК, чл. 45, ал.5, т. 1 от ЗДДС и параграф 1, т.6 от ДР на ЗДДС. По тези причини бил предявил първоначално иска пред Административен съд - Стара Загора. С определение № 288 от 29.04.2021г. по адм. дело № 147/2021 г., Административен съд - Стара Загора оставил без разглеждане исковата молба и прекратил делото. Това определение било обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд, който с окончателно определение № 7106/11.06.2021 г. по адм. дело № 5685/2021 г. го оставил в сила.

Видно от мотивите на двата съдебни акта на административните съдилища, договор № Д-ДС-1-7 от 22.01.2021 г. за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост не бил административен договор, а граждански, поради което всички спорове, които произтичали от него, следвало да се решават по общия исков ред, а не по АПК.

При тези обстоятелства, и тъй като, ищецът-купувач бил заплатил сумата 1575,72 лв., като част от крайната цена по горепосочения договор, вследствие нарушаването на законоустановени императивни правила от продавачаответник, за него било налице правен интерес от предявяване на иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.34 от ЗЗД, чл. 45, ал.5, т.1 от ЗДДС и параграф 1, т.6 от ДР на ЗДДС, за установяване на частична недействителност на клаузите по раздел II, т.1, абзаци трети и първи от договор № Д-ДС-1-7 от 22.01.2021 г. относно определянето на данъчната основа и крайната продажна цена, както и от постановяване на решение за връщане на надвнесената сума чрез осъждане на продавача- ответник да му я върнел.