Решение № 103 от 14.04.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. Разлог, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Давид Люб. Сукалински при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от Давид Сукалински, Гр. дело № 20211240101611 по описа за 2021 година

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по ИМ подадена от А.Н.К., ЕГН*, с адрес: г.Я., у.„Ч.“№8, с/у О.Я., ЕИК*, с адрес: г.Я., у.„В.Л.“1, с кмета на общината.

Твърди се в ИМ, че м/у страните е водено адм. д. №739/2017 г. на АС-Бл. и 1232/2020 г. на ВАС, които ищцата загубила и е осъдена да заплати разноски от 700.00 лв. Сочи, че е заплатила разноските веднага следва влизане в сила на решението. На 19.08.2021 г. получила покана за доброволно изпълнение от ЧСИ-Ш.Д. по ИД №395/2021 г. да заплати същата сума, която вече е била платила. Изложени са доводи, че горните обстоятелства са принудили ищцата да ангажира адвокат, който да изготви възражение по образуваното изп. производство. Твърди се, че по силата на този Договор за правна помощ и съдействие, ищцата е заплатил сумата от 250.00 лв. за ползваната адв. защита. Сочи се, че горното плащане се дължи на неправомерно завеждане на горепосоченото ИД от о.Я., която преди да заведе същото е следвало да провери дали присъдените съд. разноски са били заплатени.

Вследствие на депозираното възражение и представените платежни нареждания, се установява че присъдените разноски от 700.00 лв. са платени преди образуването на цитираното ИД. Горното е довело до неговото прекратяване. Твърди се, че деликтът е извършен от ответникът, тъй като в качеството му на орган на местната власт е следвало да е проверил и да е наясно с погасените и непогасени задължения към него, преди да пристъпи към събирането им чрез ЧСИ.

С тези обстоятелства ищецът мотивира правния си интерес от предявяването на осъдителен иск против ответника за заплащане на сумата от 250.00 лв., съставляваща претърпяна от него имуществена вреда ведно със законната лихва. Отделно от горното се претендират и съд. разноски, които ищцата е направила в настоящото исково производство.

С разпореждане №62 от 11.01.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от ИМ, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, от страна на ответника не е постъпил писмен отговор на ИМ. Извън срока е представен писмен отговор, но съдържанието му не кореспондира с предявения по настоящото производство гр. иск.

В ОСЗ процесуалния представител на ищеца поддържа предявената ИМ и счита, че същата е 1 напълно доказана. Отбелязва, че доверителката му своевременно и преди завеждане на ИД е заплатила целия си дълг към О.Я., което е видно както от представените платежни документи по делото, така и от самите изявления на ответника, който се е съгласил с искането за прекратяване на изп. производство. Сочи, че в случая е налице груба небрежност от страна на длъжностните лица в общината, които въпреки че дългът е погасен са го предявили отново, образували са ИД, предприели са изп. действия и едва реакцията на процесуалния представител по ИД адв. Д. с възражение, че плащане е извършено още преди образуване на изп. производство, е довело до прекратяване на делото. Оспорва възраженията на ответника и отбелязва, че гражданите не са длъжни плащайки дължима сума към Общината, да уведомяват същата община за това, че са си платили съответното задължение. Претендира да бъдат присъдени сторените съд. разноски от ищеца в настоящото производство.

Ответника изразява писмено становище по същество, с което сочи че ищцата е имала задължение да уведоми ответника след като е заплатила присъдените разноски. В този смисъл пледира да бъде отхвърлена ИМ, а предявения иск да бъде оставен без уважение.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

М/у страните не е спорно обстоятелството, че с Решение №14137 от 16.11.2020 г., постановено по адм. д. №739/2017 г. по описа на ВАС, А.К. е осъдена да заплати на О.Я. сумата от 700.00 лв. – разноски.

С молба с вх. №17113/19.08.2021 г. по описа на ЧСИ-Ш.Д., ответника О.Я. поискал да бъде образувано ИД като бъде извършена справка в НАП за получавана от ищцата К. пенсия и при наличие на такава да бъде наложен запор в/у същата. Направено е искане да бъде наложена възбрана в/у недвижими имоти собственост на длъжника. Към молбата е приложен ИЛ, издаден на * по адм. д. №739/2017 г. по описа на ВАС.

Въз основа на така депозираната молба е образувано ИД №395/2021 г. по описа на ЧСИШ.Д.

Извършени са справки за имущественото състояние на длъжника, като е изпратено запорно съобщение до ТП на НОИ в/у получаваната от ищцата пенсия.

С писмо с изх. №*по описа на ТП на НОИ от 30.08.2021 г., уведомява ЧСИ-Ш.Д. по образуваното изп. производство, че запореното съобщение не може да бъде изпълнено, тъй като лицето А.К. получава пенсия под р-ра на минималната раб. заплата за страната, съгласно чл.446 от ГПК.

С молба с вх. №* от 26.08.2021 г., взискателя по ИД - О.Я., е поискала да бъде извършена справка за банкови сметки, открити на името на длъжника. Изпратени са запорни съобщения до „УКБ“АД и „БДСК“ЕАД.

До длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение за заплащане на сумата от 1`046.00 лв. по образуваното ИД. Поканата е връчена на длъжника, видно от направеното отбелязване в/у приложената обратна разписка на 02.09.2021 г.

На 18.09.2021 г., ищцата К. депозирала възражение по ИД, с което заявила, че не дължи сумите отразени в ПДИ, тъй като е заплатила присъдените суми по адм. д. №739/2017 г. по описа на ВАС, още на 22.12.2020 г., т.е. още преди образуване на изп. производство. Към възражението е приложено копие на платежно нареждане за извършен бюджетен превод на л.43 от горепосоченото ИД №395/2021 г. по описа на ЧСИ Ш.Д., както и Договор за правна защита и съдействие – на л.44 от същото ИД, от който е видно, че ищцата е заплатила по горепосоченото изп. производство разноски от 250.00 лв.

Взискателят по изпълнението - О.Я., е депозирал молба от 27.09.2021 г., с която е поискал ИД да бъде прекратено, поради погасяване на дълга от длъжника.

С постановление от 30.09.2021 г., ЧСИ Ш.Д. е прекратил изп. производство по ИД №395/2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

2

Предявеният гл. осъдителен иск е с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД, тъй като в обстоятелствената част на ИМ се навеждат фактически твърдения за причиняване на имуществени вреди от виновното противоправно деяние на служители на ответната община, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа да се изясни дали ищцата е титуляр на паричните задължения, описани в поканата за доброволно изпълнение.

Отговорността на лицата които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във вр. с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.

Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя за причинени неимуществени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, в обективната действителност трябва да са се осъществили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие м/у правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди (неблагоприятно засягане на имуществената сфера на увредения; 4) причинно-следствена вр. м/у противоправното поведение и настъпилите имуществени вреди (вредоносният резултат следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД, оборима презумпция се предполага - т.е., че в пряка причинноследствена вр. с виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в образуване на ИД за принудително събиране на вземания, които са били погасени от длъжника – ищцата К. и което е било прекратено на посоченото в ИМ основание, ищецът да е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адв. възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство по ИД от 250.00 лева, заплатено в полза на адвокат, и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

По делото не се спори, че молбата за образуване на ИД, респ. неговото образуване, изпращане и връчване на поканата за доброволно изпълнение на ищцата е осъществено, след като задължението за разноски по адм. д. 739/2017 г. по описа на Бл.АС и по адм. д.

№1232/2020 г. по описа на ВАС, вече е било погасено от ищцата. Последното обстоятелство се установява и от приложените и приети писмени доказателства в приобщеното ИД, като видно от платежно нареждане (л.43 от ИД), е, че задължението е било погасено още на 22.12.2020 г., а изп. производство е образувано на 19.08.2021 г. Поканата за доброволно изпълнение е изпратена до ищцата на 19.08.2021 г., като същата е връчена на 02.09.2021 г.

На 18.09.2021 г., ищцата К. депозирала възражение по ИД, с което заявила, че не дължи сумите отразени в ПДИ, тъй като е заплатила присъдените суми по адм. д. №739/2017 г. по описа на ВАС, още на 22.12.2020 г., т.е. близо 8 месеца преди образуване на изп. производство. Приложила е платежно нареждане за извършеното плащане и Договор за правна защита и съдействие. Взискателят по изпълнението О.Я. е депозирал молба от 27.09.2021 г., с която е поискал ИД да бъде прекратено, поради погасяване на дълга от длъжника. С постановление от 30.09.2021 г., ЧСИ-Ш.Д. на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, е прекратил изп. производство по ИД №395/2021 г.

Съгласно задължителните за съда тълк. разяснения, дадени в Постановление №7/1959 г. на Пленума на ВС, ЮЛ отговарят по чл.49 от ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено, кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. В случая, след като задължението е било погасено по съответната банкова сметка на О.Я. съответните служители в общината не са изпълнили задължението си да отразят извършеното плащане и да заличат същото като 3 дължимо.

Както бе изяснено, противоправността като обективен юридически факт, включен във фактическия състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие м/у предписаното от уредените нормативни или общоприети правила за поведение и фактическо осъщественото от дееца. Действието би било неправомерно в случай, когато то е предприето въпреки нормативната забрана за извършването му или въпреки това, че не са налице необходимите за извършването му предпоставки. В случая изпълняемото право е било погасено ч/з плащане преди образуване на ИД, поради което е налице противоправно поведение на ответника, изразяващо се в образуване на горепосоченото ИД. Това поведение е виновно, тъй като ответната община до края на съд. дирене и пред настоящата съд. инстанция не опроверга уредената в чл.45, ал.2 от ЗЗД, оборима презумпция за вина на лицето, което противоправно е причинило вредоносния резултат. Следователно, в процеса на доказване в настоящото съд. производство е установен по несъмнен начин един от юридическите факти, който е от субективно естество, включен във фактическия състав, при проявлението на който се поражда деликтна отговорност - вината на причинителя на вредата.

На следващо място съдът намира, че по делото се установява по безспорен начин, че ищцата е сторила претендираните разноски от 250.00 лева - заплатен адв. хонорар, доколкото по ИД е бил представен договор за правна помощ от дата 09.09.2021 г., в който е посочен размер на договорено възнаграждение - 250.00 лева и е посочено, че същото е заплатено в брой.