Решение № 4299 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4299 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100504103 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Д. С., В. С. и Н. С., чрез адв. Г., срещу решение № 5910/28.03.2026г., постановено по гр. д. № 47298/2025г. на СРС, 26 с-в.

Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено по предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, гр. София, ул.

„Ястребец“ № 23 Б срещу ответниците установителни искове, че всеки от тях дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ – СОФИЯ“ ЕАД, сумите от по 160.67 лева главница за периода 01.06.2022 г. до 30.11.2022 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 17.07.2025 г. (дата на подаване на заявлението ) до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, 39.39 лева - лихва за периода 15.09.2023 г. до 04.07.2025 г., начислена върху главница от 160.67, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

Счита, че липсва облигационна връзка, доколкото е подадена молба за откриване на партида от само от един от съсобствениците. Молят решението да бъде отменено в обжалваните части и исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Претендират разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено в обжалваните части.

Третото лице-помагач не е взело становище по въззивната жалба.

1

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

По така предявения иск в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между него и ответника през посочения период, както и че през този период е доставил в имота на ответника твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност.

Според действащата разпоредба на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2 от закона/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

2

Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК/.

С оглед изложеното се налага извод, че източникът на едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са потребители на топлинна енергия, т. е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен договор за същия обект.

3

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за топлоснабдения имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

От представените пред СРС доказателства: договор за продажба на недвижим имот от 1995 г. и удостоверения за наследници, както и Решение № 247054/17.10.2019 г. по гр. д. № 83587/2017 г. по описа на СРС, 80 с-в, собственици на топлоснабдения имот за процесния период са Е.Г.Т. – ½ ид. ч. и тримата въззивници, при квоти по 1/6 всеки от тях.

В настоящия случай обаче е представено заявление декларация за откриване на партида на името на собственика Е.Г.Т. от 14.07.2016г. От този момент облигационните отношения по доставка на топлинна енергия са възникнали между нея и топлофикационното дружество.

С представената молба – декларация от 14.07.2016 г. до ищеца е направено искане от Е.Т. за откриване на партида за топлоснабдения имот съгласно чл. 12, т. 12 от Общите условия на дружеството. Ищецът е открил партида на Тодорова за топлоснабдения имот, до която се отнасят индивидуалните изравнителни сметки, както и фактурите за исковия период, видно от приложените към делото документи.

Тази молба декларация представлява по своето правно естество предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е приело предложението на Е.Т. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Чрез изразената от нея воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като Тодорова е поискала откриването на партида, а дружеството е уважило искането й. От посочената дата – 14.07.2016 г., предхождаща началото на исковия период, между Е.Т. и въззиваемия съществува правоотношение по договор за покупко-продажба на топлинна енергия за имота. Действително след процесния период Е.Т. вече не е собственик на имота и облигационната връзка с нея е преустановена след одобряване на спогодбата по гр. д. № 83587/2017 г. Задължено 4 лице да заплаща стойността на потребената в имота топлинна енергия за процесния период обаче е била единствено Е.Т..

Следователно с този изричен договор за доставка на топлинна енергия със собственика на имота е преустановено действието на предходното облигационно правоотношение между страните по настоящето дело за същия имот и ответниците нямат качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.

Както беше посочено по – горе, всеки нов договор за топлоснабдявания имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. В случая, последно по време е сключен изричен договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот единствено с Е.Т., видно от представената по делото молбадекларация за откриване на партида. С оглед изложеното, се налага извод, че въззивниците нямат качеството потребител на топлинна енергия и в този смисъл не са пасивно материално легитимирани да отговарят по предявените искове. За процесния период не съществува облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия между ищеца и ответниците, поради което основателни са оплакванията в тази връзка.

При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да бъде отменено в обжалваната от ответниците част и вместо това да бъде постановено решение за отхвърляне на предявените от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове, като неоснователни и недоказани.