Решение № 484 от 22.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. Велико Търново, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Драгостинов при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Георги Драгостинов Гражданско дело № 20254100100363 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите.

Ищецът – Т. А. Г. чрез настойниците си А. и С. М.и излага в исковата си молба, че на 29.09.2020 година баща му - А.Б., загинал в катастрофа на път I-5 на километър 111 + 900 между Дебелец и Бряста в посока Велико Търново. А.Б. пътувал в застрахован при ответното дружество автомобил, водачът на който, заради несъобразена с пътните условия скорост, загубил контрол върху колата и предизвикал катастрофа. С довод заради смъртта на баща си да е лишен от издръжка по реда на настоящото производство претендира присъждане на сумата от 43 200 лв., обезщетение в размер на неполучена издръжка, за времето от датата на транспортния инцидент до 31.03.2025 година, законна лихва върху вземането от 29.09.2020 година насетне, сумата от 113 600 лв., издръжка от 01.04.2025 година до навършване на пълнолетие, платима ежемесечно със законна лихва при просрочение на вноските. Претендира и разноските по делото.

Ответната страна - „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“–АД, гр. С. – оспорва исковете с довод за недопустимост на претенцията за 113 600 лв. и за неоснователност на тази за 43 200 лв. Вземането за издръжка се влияело от доходите на бащата, а приживе той такива не е имал. Бащата дължал само част от издръжката за детето. Останалата я дължала майката. Ищецът имал имущество, от което да се издържа. С влязло в сила решение му били присъдени 140 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от същия транспортен инцидент. Претендира разноски.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 1 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено:

Бащата на ищеца - А.Б., е загинал в катастрофа на път I-5 на километър 111 + 900 между Дебелец и Бряста в посока Велико Търново: влязлото в сила решение от 06.11.2023 година по в.гр.дело № 296 по описа на Великотърновски апелативен съд за 2023 година във връзка с правилото на чл. 297 от ГПК. А.Б. е работел на частно за своя сметка и с доходите от тази си дейност е издържал ищеца, майка му и нейно дете от предишна връзка – показанията на Д.Д, брат на починалия. Съдът не дава вяра на свидетеля за стойността на чистия доход на А. - над 3 000 лв. месечно, защото самият свидетел твърди за финансови затруднения на брат му – едва се справял с издръжката на четиричленното домакинство.

Така освен родството си с ищеца и следващото от това възможно пристрастите, свидетелят сам си противоречи в дадените показания.

Искът за периода от 29.09.2020 година до датата на предявяване на претенциите – 15.04.2025 година, е неоснователен, а този за времето от тогава насетне недопустим.

За времето от катастрофата до 15.04.2025 година претенцията е недоказана.

Неизвестността какви са били доводите на бащата прави произволен извода, че ищецът търпи вреди, защото няма как да получава издръжка на исковата стойност. Законът – чл. 143, ал. 1 от СК, изрично лимитира задължението за издръжка на непълнолетно лице до размера на имотните възможности на родителя. Доколкото твърденията за доходи, позволяващи за детето-ищец да се осигурява издръжка на стойност претендираната сума е голословно, искът не може да бъда уважен вцялост. Той не може да бъде и частично уважен, заради липса на доказателства за точния размер на доходите на бащата и на майката на детето за исковия период. Касае се за имуществени, а значи оценими в пари, вреди и стойността им е елемент от самото вземане за обезвреда.

За следващия период – от предявяване на иска до навършване на пълнолетие, претенцията е недопустима на основание чл. 2 от ГПК и по основателността й съдът произнасяне не дължи. В тази част делото следва да бъде прекратено. Нормата на чл. 2 от ГПК предвижда защита на налични, а не на бъдещи, права.

Ако и доколкото имотната вреда е налична и след 15.04.2025 година – датата на предявяване на исковете, няма пречка да се заведе нов иск. Разрешението се налага, предвид възможността издръжката на детето да бъде поета от трето лице или от държавата и ред други обстоятелства, включващи и упражняване на правото по чл. 140, ал.1, т. 6 от СК.

За времето след предявяване на иска се касае за бъдещи вземания, които не подлежат на разглеждане по същество, докато не възникнат. Те следват не от простия факт на изминаващото време, а от ред елементи на вземането за издръжка: възраст на детето, цени на стоки и услуги от първа необходимост, имотни възможности на задължените за издръжка лица, социални плащания в полза на детето, плащания по НОИ и други.

Правната възможност възходящи от първа степен да плащат издръжка илюстрира неизвестността в бъдещето дали детето-ищец ще търпи вреди или ще бъде 2 подпомагано от своите баби и дядовци – нормално житейско положение в наши дни.

Неизвестността дали в бъдеще ще търпи вреди и какъв ще е техният размер на самостоятелно основание показва невъзможността отнапред да се определи едно общо обезщетение.

Нормата на чл. 51, ал.1, изречение второ, от Закона за задълженията и договорите не може да бъде ползвана в подкрепа на теза да е възможно произнасяне по същество на иска за времето след предявяването му, защото има материалноправна същност и защото се отнася до заплащането на присъдено обезщетение. Не и за възможност да се репарират вреди в бъдещето.

По силата на чл. 78, ал. 7 от ГПК в полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски – юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявения от Т. А. Г., ЕГН: **********, гр. Б. ул. „А. С.“ № ..., против „ДаллБогг:

Живот и Здраве“-АД, гр. С., ЕИК: 200299615, иск, с който на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите претендира присъждане на сумата от 43 600 (четиридесет и три хиляди и шестстотин лева) лв., обезщетение в размер на неполучена от баща си издръжка, за времето от 29.09.2020 година до 15.04.2025 година, за законна лихва върху вземането от 29.09.2020 година насетне и разноски, като неоснователен

Прекратява по реда на чл. 2 от ГПК производството по иска за сумата от 113 200 (сто и тринадесет хиляди и двеста лева) лв., обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ в размер на дължимата за ищеца издръжка за времето от 15.04.2025 година до навършване на пълнолетие.

Осъжда Т. А. Г., ЕГН: **********, гр. Б. ул. „А. С.“ № ..., да заплати на „ДаллБогг: Живот и Здраве“-АД, гр. С., ЕИК: 200299615 сумата от 200 (двеста лева) лв., разноски по делото, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 и 7 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3