Определение № 299 от 27.03.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 299 гр. София, 27.03.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Даниела Врачева Въззивно частно наказателно дело № 20231000600334 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 341 ал.2 вр. чл.249, ал.3 от НПК и е образувано пред настоящата въззивна инстанция по частна жалба на адв. В., защитник на подсъдимата К. П., срещу протоколно определение № 173 от 15.02.2023 г. на ОС-Благоевград, НО, 8-ми състав, постановено по НОХД № 300/2022 г., в частта му, с която при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1, т.3 от НПК, съдът е приел, че на досъдебното производство не са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното определение. Излага се, че са допуснати нарушения, свързани с изготвянето и съдържанието на обвинителния акт, които са довели до ограничаване на правата на подс. П.. В тази връзка се изтъква, че така формулираното обвинение е неясно и съдържа вътрешни противоречия, доколкото прокуратурата е приела, че подсъдимата е посочила неверни обстоятелства при подаването на справки-декларации пред данъчната администрация, без да аргументира дали първичните счетоводни документи 29 бр. фактури за покупка на арматурни мрежи от дружеството „МИМИ ТРАНС ВТ“ ЕООД, са неистински или пък такива с невярно съдържание.

Твърди се още, че е налице противоречие между посоченото като доказателство писмо с изх. № 7129/09.07.2021 г. на директора на офис Благоевград при ТД на НАП, гр. София и отбелязаното от прокурора на на л.6 и л. 10 от ОА относно това, че липсвало отразяване на въпросните фактури в дневниците за продажби на „МИМИ ТРАНС ВТ“ ЕООД за м. ноември 2013 г. и м. декември 2013 г. Отделно от това, според защитата непосочването на редакцията на ЗДДС, действаща по време на твърдяното престъпление, представлявало съществено процесуално нарушение, тъй като затруднявало 1 подсъдимата да разбере коя правна норма е нарушила. Счита се също така, че представителят на държавното обвинение в нарушение на процесуалните правила, е внесъл обвинителен акт, без да е била надлежно изпълнена процедурата по връчване на подсдъдимата и другите заинтересовани лица постановлението за частично прекратяване на наказателното производство за престъплението по чл. 227б от НК. В жалбата се отправя искане за отменя на определението на ОС-Благоевград, за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Въззивният състав, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частната жалба, като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С обвинителен акт, съставен на 27.04.2022 г. от ОП-Благоевград, било повдигнато обвинение срещу К. И. П. от гр. *** за престъпление по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК.

С разпореждане от 03.05.2022 г. съдията-докладчик е приел, че делото е подсъдно на ОС-Благоевград и е насрочил разпоредително заседание.

На 14.10.2022 г. ход на разпоредителното заседание не е даден, поради неявяване на защитника – адв. В. и на подсъдимата В..

На 15.02.2023 г. е проведено разпоредително заседание, в което страните са взели отношение по предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал.1 от НПК за провеждане на съдебното производство по делото.

Защитниците на подсъдимата – адв. В., адв. К. и адв. Т. са поискали прекратяване на съдебното производство поради допуснати на досъдебната фаза отстраними процесуални нарушения, свеждащи се до неясноти и неточности в обвинителния акт и неспазването на предвидената процедурата за връчване на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл. 227б от НК на легитимираните страни, лишавайки ги по този начин от възможността да го оспорят. В рамките на това произнасяне и обсъждайки главния въпрос, предмет на разглеждане в разпоредителното заседание – допуснато ли е на досъдебното производсто отстранимо съществено нарушение на процесуалнтие правила, съставът на първостепенния съд е приел, че не са били допуснати съществени процесуални нарушения, в частност и такива, отнасящи се до съдържанието на обвинителния акт, които да са довели до ограничаване правото на подсъдимата да разбере какво точно обвинение й е повдигнато с 2 обвинителния акт, за да организира своята защита в пълен обем.

Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на контролираната инстанция за липса на допуснати съществени и остраними процесуални нарушения в хода на досъдебното производство.

На първо място САС намира, че неоснователно е възражението на защитата относно наличие на нарушение на процесуалните правила, свързано със съдържанието и реквизитите на внесения обвинителен акт. Действително, прокурорският акт има съществено значение за бъдещото съдебно производство, защото предопределя рамките на предмета на доказване, който ще се изяснява в хода на съдебното дирене. В този смисъл за прокурора съществува законово задължение да формулира обвинението по ясен, точен и изчерпателен начин, да очертае в максимално степен фактическите и юридическите му предели, в които съдът ще разгледа делото. Всяка непълнота, респ. неяснота, касаеща фактическите и правни признаци на престъплението, съставлява съществено процесуално нарушение, ако е довела до поставяне на обвиняемото лице, респ. подсъдимият в невъзможност да разбере обвинението и да осъществи адекватно правото си на защита. В конкретния случай описаната в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт фактология е релевантна относно повдигнатото по чл. 255, ал.3, вр. ал. 1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл. 26, ал.1 от НК обвинение на подс. П..

Последователно в обстоятелствената част и диспозитива на сезиращия съда процесуален документ са описани двете деяния, вкючени в състава на продължаваното престъпление, времето и мястото на извършването им и механизма на осъществяването им. По идентичен начин се сочи от прокурора, че подсъдимата като управител и представител на данъчно задължено лице – „СИЛВИЯ КОМ ЛТД“ ЕООД, е подавала в рамките на посочения времеви период пред данъчната администрация справки-декларации по чл. 125, ал.1 от ЗЗДС, в които е потвърдила неистина относно извършените покупки на дружеството, както и че е използвала пред данъчните органи документи с невярно съдържание – съответните дневници за покупки, в които са били отразени фактури за покупки на стоки /арматурни мрежи/, без реално да са извършени доставки на стоките по тях, с което е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 169 787, 87 лв и е избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери на същата стойност. В този смисъл изпълнителното деяние на продължаваното престъпление и включените в него две деяния са описани пълно и разбираемо, както в обстоятелствената част на акта, така и в неговия диспозитив. Изискването на защитника изрично да бъде отразено дали обективнираните в дневниците за покупки на инкриминираното дружество първични счетоводни документи са неистински или с невярно съдържание, е ненужно и не се отразява на пълноценното осъщетвяване на правото на защита на подсъдимата. Това е така, тъй като в обвинителния акт ясно е очертно какви документи са били 3 употребени от същата пред данъчните органи, а именно дневници за покупки с невярно съдържание, в които са били посочени фиктивни сделки, документирани чрез фактури според твърденията на прокурора. Още повече, че на л. 19 от ОА е и изрично е записано, че тези фактури са с невярно съдържание.

Не е основателно и следващото оплакване в депозираната жалба за наличие на противоречие между фактическото обвинение и доказателствата по делото, доколкото това представлява въпрос по същество, който ще бъде решен от първостепенния съд с постановяването на краен съдебен акт.

Въззивният съд споделя становището на първата инстанция и относно третото възражение на защитника, свързано с искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, поради констатирно преждевременно внасяне на обвинителния акт в съда срещу подс. П. /без да й е съобщено за постановлението за частично прекратяване на наказателното производство за престъпление по чл.227б от НК и съответно без да е имала възможност да го оспори/. Както правилно е посочил ОСБлагоевград, в досъдебното производство П. не е била привлечена в качеството си на обвиняема за престъпление по чл. 227б от НК, от което следва, че същата не е сред легитимираните лица да обжалват визираното постановление. Впрочем, с оглед характеристиките на конкретното престъпление и доколкото липсват данни да е имало ощетено юридическо лице и пострадал, то постановлението за частично прекратяване е влязло в сила още при постановяването му, а именно на 27.04.2022 г. и не би могло да се счита, че обвинителният акт е преждевременно внесен в съда.

Събюдавайки указанията, съдържащи се в ТР 2 от 07.10.2002 г. на ОСНК на ВКС, настоящият състав не съзира съществено процесуално нарушение в непосочването в съдържанието на обвинителния акт на актуалната действаща редакция на ЗДДС към инриминирания период, поради което неоснователни са възраженията на защитата и в тази насока.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира депозираната частна жалба на адв. В., защитник на подсъдимата К. П., срещу протоколното определение № 173 от 15.02.2023 г. на ОС-Благоевград, НО, 8-ми състав, постановено по НОХД № 300/2022 г., в частта му, с която е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство на основание чл. 248, ал. 1, т.3 НПК, за неоснователна, а оспореното определение за правилно и законосъобразно, поради което САС ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 173 от 15.02.2023 г. на ОСБлагоевград, НО, 8-ми състав, постановено по НОХД № 300/2022 г., с което на основание чл. 248 от НПК е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимата К. П. за прекратяване на съдебното произодство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5