Решение № 274 от 06.05.2026, Районен съд - Монтана
- Съд
- Районен съд - Монтана
- Дело
- Гражданско дело 1151/2025
- Вид
- Решение № 274
- Подписан
- 06.05.2026
- В сила
- 23.05.2026
- Състав
- ИСКРЕН БОРИСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.114 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 147, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 288 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 274 гр. Монтана, 06.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИСКРЕН БОРИСОВ при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ИСКРЕН БОРИСОВ Гражданско дело № 20251630101151 по описа за 2025 година
Образувано е по предявени от „******************“ ЕООД, ЕИК:
******** срещу А. Г., установителни искове, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 447,04 лева - непогасена главница по Договор за потребителски кредит №553961 на 21.05.2019 г., сключен със „С*********“ ЕАД, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 23.07.2024 г. до окончателното плащане; иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, чл.240, ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 44,61 лв. – договорна лихва за периода от 21.05.2019 г до 21.11.2019 г. иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК, 86 ЗЗД за установяване съществуване на вземане в размер на 385,16 лв. за период от 21.11.2019 г. до 19.11.2024 г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към цесионера и него по процесния договор. Обосновава правен интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена за вземанията заповед за изпълнение, срещу която е постъпило 1 възражение. Представя доказателства и претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Прави възражение за нищожност, поради надвишаващо максималния праг ГПР и размерът не е посочен точно и ясно, след като е сключен договор за гаранция. Прави възражение за давност.
Съдът, като прецени и анализира в тяхната цялост събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 21.05.2019 г. между С***********, ЕИК ************** и А. П. Г. е сключен Договор за потребителски кредит № 553961 / 21.05.2019г, предоставен от разстояние. По силата сключения договор, на г-н А. Г. е предоставена заемна сума в размер на 500 лв., като сумата се издължава за 6месеца. Съгласно подписания договор между страните, кредитът е с дата на издължаване 21.11.2019г, лихвен процент за срока на кредита е в размер от 36%. Общата дължима сума от вноските за периода с начислената лихва възлизат в размер - 559,61 лв, от които лихва в размер от 59,61 лв за периода от 6 месеца. Съгласно договорът, кредитополучателят заплаща неустойка за непредоставено обезпечение на стойност 298,15 лева. Общата сума за плащането на главница, лихва и неустойка е в размер 857,76 лв. Между страните бил уговорен лихвен процент в размер на 36%, а ГПР, съгласно сключения договор за кредит, е в размер 47,92%. Датата на падеж на вноската е 21- во число, с последна вноска 21.11.2019г.
На 22.03.2024г е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземане / цесия / между "С********" АД, ЕИК ************** - цедент и „******************“ ЕООД, ЕИК ******** - цесионер. По силата на това вземане, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 553961 / 21.05.2019г, сключен между “С********" АД, ЕИК ************** и А. П. Г., ЕГН **********, е прехвърлено в полза на “******************“ ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. Вземането е индивидуализирано в Приложение към Договор за продажба и прехвърляне на вземане / цесия / от 22.03.2024г
Към исковата молба е приложено уведомление до ответника, с което цесионерът е уведомил длъжника за извършената цесия, но пратката е приета от трето лице.
2
По делото е прието заключение на вещото лице, в което е посочено, че ГПР от 46,92%, съгласно Приложение 1, чл.19, ал.2 от ЗПК по Договор за кредит № 553961 / 21.05.2019г като са включени стойностите на компонент — възнаградителна лихва в размер 59,61 лв по формулата, вещото лице изчислява оскъпяване от 46,92% за периода от 6 месеца и годишен лихвен процент 36% и ГПР от 609,44% при включена в него неустойка за непредоставено обезпечение в размер от 298,15 лв, е изчислен по Договор за кредит № 553961 / 21.05.2019г, съгласно Приложение 1, чл.19, ал.2 от ЗПК, като са включени стойностите на отделните компоненти по формулата, а именно: Главница 500 лв; Възнаградителна лихва за периода от 6 месец в размер от 59,61 лв; Неустойка непредоствено обезпечение, съгласно ДК в размер от 298,15 лв; До дата - 27.11.2021г главницата останала изискуема и непогасена е в размер от 447,04 лева / 228,57 евро по Договор за кредит № 553961 /21.05.2019г. След дата - 27.11.2021 г. непогасената изискуема главница си остава в размер от 447,04 лева / 228,57 евро по Договора.
РСМ, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:
Сключеният между ответника и Стик – Кредит АД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПКр, при действието на който са 3 сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) – в този смисъл и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК.
В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ, чл. 9 – чл. 11 ЗПК.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 46,92 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, като не се надвишава максималният размер по чл.
19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно – неустойка за непредоставено обезпечение, като така ГПР, при включена в него неустойка, е в размер на 609,44%.
В случая предвидената неустойка, предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за 4 предоставяне на обезпечение. Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното обезпечение, както и срокът за предоставянето му, който е изключително кратък, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на договора. На следващо място посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции.
В случая е предвидено задължение за предоставяне на обезпечение след сключване на договора, като непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на преки вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на условията по същия. Поради това следва да се приеме, че така уговорената неустойка, разсрочена съобразно погасителния план към договора и включена в размера на погасителната вноска, по същество има за цел да увеличи размера на възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая е видно, че размерът на неустойката в погасителния план е в размер на над 50% от главницата.
От горното следва, че действителният ГПР значително надхвърля законовоустановения максимален процент на разходите, след като неустойка надвишава главницата по кредита,което прави договора за кредит нищожен.
На следващо място в Определение № 1369 от 27.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 333/2024 г., II т. о., ТК е прието, че „договорът за потребителски кредит по своето правно естество представлява възмездна правна сделка, годишният процент на разходите изразява насрещната парична престация, която кредитополучателят е длъжен да осъществи (включваща общите разходи по кредита – лихвени и нелихвени разноски, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит; съобразно легалната дефиниция, уредена в чл. 19, ал. 1 ЗПК). Следователно, годишният процент на разходите е част от основния предмет на договора, поради което структурата на ГПР трябва да бъде посочена ясно и разбираемо за средния потребител 5 на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Както последователно е разяснявано в задължителната за националните юрисдикции практика на СЕС (при приложението на чл. 4, § 2, във вр. с чл. 6, § 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори), в този случай договорът не може да продължи да се изпълнява без тези клаузи, тъй като премахването им би довело до изменение на естеството на основния предмет на договора. Поради тези правни съображения при неяснота относно начина на формиране на стойността на ГПР (в конкретния казус в размер на 48, 24%, при уговорена ставка на възнаградителната лихва от 41, 07%) договорът за потребителски кредит е нищожен – с аргумент и от правната норма на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, т. 10 ЗПК и чл. 147, ал. 1 ЗЗП, предписващ, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин.“
Видно от приложенията по договора не е посочена структурата на ГПР ясно и разбираемо за средния потребител на кредитни услуги, вкл. и чрез изясняване на обстоятелството от какъв вид и стойност на лихвените и нелихвените разноски се състои. Посочен е единствено като процентно изражение, но без да посочен компоненти, от които се състои.
С оглед на горното не става ясно как е формирана стойността на ГПР. В него не е посочена методиката за изчисляването, нито са посочени конкретни лихвени и нелихвени разноски, от които се състои. – в този смисъл също Определение № 602 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. 356/2023 г. на ОС – Монтана.