Решение № 875 от 12.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. Русе, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Н. Великова при участието на секретаря Светла К. Г.а като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело № 20264520101060 по описа за 2026 година

Предявен е отрицателен установителен иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът Т. Т. Г. твърди, че след справка в ЦКР при БНБ за кредитната му задлъжнялост установил, че има отбелязано задължение към ответното дружество Фронтекс Интернешънъл ЕАД с период на просрочие над 360 дни, балансова експозиция – 1526 лв. с основание „Придобиване на вземания по кредит“.

Заявява, че между него и ответното дружество не съществувало валидно правоотношение, по което той да е неизправна страна. В случай, че съдът приемел съществуването на валидно правоотношение, прави възражение за изтекла погасителна давност за главници и лихви за посочените задължения.

На 18.09.22024 г. Т. Г. отправил такова възражение и до „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, като поискал дружеството да спре да обработва личните му данни и да преустанови подаване на информация към ЦКР на БНБ. Заявил, че е налице отпадане на целите, за които са били събирани и обработвани данните му, поради което е налице хипотезата на чл.17, § 1, б.“а“ от Регламент /ЕС/ 2016/679, включително оттегля всякакво съгласие, възразява срещу обработването и настоява личните му данни да бъдат заличени от 1 системите на дружеството и от ЦКР. На това искане получил отговор, в който ищецът бил уведомен, че на 04.12.2015 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сключило договор за прехвърляне на вземания с първоначалния кредитор на Т.

Г. – „ОББ“ АД, по силата на който „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД замествал банката по договора за кредит като негов кредитор. Ответното дружество заявило, че обработвало личните данни на ищеца на основание легитимен интерес да събере задълженията по прехвърлените с договора за цесия вземания и във връзка със законовото задължение на дружеството като финансова институция по ЗПК, ЗКИ и Наредба № 22/16.07.2009 г. А законовото основание за обработка на личните данни бил чл.6, § 1, б.“е“ от Регламент /ЕС/ 2016/679.

Ищецът заявява още, че не е получавал уведомление за сключен договор за цесия и оспорва обстоятелството, че цитираният в отговора на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД договор за цесия касаел именно негов дълг. Дори да се приемел цитираният договор за цесия за валиден, то вземането било погасено по давност, поради което предоставянето на личните данни на Т. Г. било в разрез със закона.

Твърди също, че за периода 04.12.2015 г. до момента не били предприемани действия за събиране на вземането, които да прекъсват давността.

Моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сумата от 1526 лв. или 780.23 евро, вписана като вземане в БНБ – Централен кредитен регистър, поради погасяването й по давност. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, в който, на основание чл. 237 ГПК, признава иска за основателен.

Относно разноските, моли съдът да вземе предвид направеното признание на иска в срока за отговор на исковата молба, както и че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, като бъде приложена нормата на чл. 78, ал.

2 ГПК. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени, че ответникът е признал иска, намира, че са налице предпоставките по чл.237 от ГПК за постановяване на решение 2 при признание на иска.

Последното не може да бъде оттеглено. Постановяването на съдебен акт от такъв характер е допустимо с оглед наличието на всички елементи от хипотезиса на визирната правна норма, а именно: ответникът признава основателността на иска по чл.124 от ГПК; признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и със същото страната може да се разпорежда.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК разноските по делото в размер на 31.21 евро държавна такса направени от ищеца са в тежест на ответника, тъй като съдът намира, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 от ГПК.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на „Фронтекс

Интернешънъл ЕАД с ЕИК: 200644029 и седалище и адрес на управление: гр.София 1303, бул. Тодор Александров 109-115, бизнес сграда ТАО, ет.6, че Т. Т. Г., ЕГН ********** от *********, не му дължи сумата от 1526 лв., с равностойност 780.23 евро вписана като вземане в БНБ – Централен кредитен регистър, с идентификатор на кредита 4333754503178917 поради погасяването й по давност.

ОСЪЖДА , „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Тодор Александров“ № 109115, бизнес сграда “ТАО“, ет. 6 да заплати на Т. Т. Г., с ЕГН:**********, от ********* сумата от 31,21 евро – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 3