Решение № 147 от 02.08.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. ХАСКОВО, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ДИМИТРОВА-ШАЛАМАНОВА в присъствието на прокурора Е. П. И. като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245600600348 по описа за 2024 година Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 22/15.04.2024 год. по нохд № 319/2024 год. РС – Хасково в производство по реда на глава ХХVІІ - чл.370 и сл. и при условията на чл.371 т.2 от НПК е признал подсъдимия Д. К. К. от гр.Х. за виновен в това, че на 20.03.2024 год. в гр.Х. управлявал МПС – лек автомобил „Шкода Октавия“, рег.№ ******* с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,92 на хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрация на алкохол в кръвта №33/21.03.2024 год. на специализирана химическа лаборатория в сектор НТЛ при ОД МВР Хасково, поради което и на осн. чл.343б ал.1 вр. чл.58а ал.4 и вр. чл.55 ал.1 т.1 и чл.54 ал.1 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/ месеца, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от 3 /три/ години, наказание „глоба“ в размер на 200 лв., а на осн. чл.343г от НК и на наказание „лишаване от правото на управлява МПС“ за срок от 10/десет/ месеца, като приспаднал времето, през което е бил лишен принудително от това право по административен ред, считано от 20.03.2024 год.

На осн. чл.343б ал.5 от НК осъдил подс.Д. К. да заплати в полза на държавата сумата от 3893 лв., представляваща равностойността на МПС, послужило за извършване на престъплението, което не е било собственост на дееца, а именно лек автомобил „Шкода 1

Октавия“, рег.№ *******.

В съответствие с така постановеното е възложил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

Недоволен от така постановената присъда в частта относно размера на наложеното наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ и в частта относно определената равностойност на МПС-то, послужило за извършване на престъплението, която е осъден да заплати в полза на държавата, е останал подс.Д. К., който чрез своя защитник адв.В. Ч. от АК – Хасково в законния срок я обжалва с оплаквания, че в тези нейни части е неправилна и несправедлива. Срокът на наложеното наказание по чл.343г от НК не съответствал на тежестта на извършеното нарушение и бил несправедлив, а справедливият размер възлизал на 8 месеца. Що се отнася до равностойността на автомобила, на ДП вещото лице го оценило на 3893 лв., но посочило също, че по него има щети на стойност 1050 лв.

Равностойността следвало да се оцени към момента на извършване на деянието и то съобразно неговото актуално състояние. В мотивите към постановената присъда не били изложени никакви основателни доводи как е определена равностойността, като било посочено единствено, че „това не е смисъла и духа на закона“. По така изложените съображения се иска да се измени присъдата в обжалваните части и се определят справедливо и законосъобразно наказанието по чл.343г от НК и приложението на чл.343б ал.5 от същия.

По възивната жалба не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Против въззивната жалба в законния срок са постъпили възражения.

В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява, а неговият защитник поддържа жалбата по изложените съображения. Относно наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ намира, че при отмерване на размера му не е отчетена младата възраст и проявеното лекомислие от подсъдимия, както и че налагането му за срок от 8 месеца ще постигне целите на индивидуалната и генералната превенции. По второто оплакване по жалбата подчертава, че в момента на извършване на деянието, автомобилът е бил с вече нанесени по него щети, констатирани и описани по заключението на назначената експертиза и оценени от същата на 1050 лв. Изтъква, че при това положение, ако автомобилът е бил собственост на дееца и е било постановено отнемането му в полза на държавата, същата не би могла да го продаде на евентуален търг за сумата, на която подсъдимият е бил осъден да заплати като негова равностойност.

Прокурор от ОП- Хасково намира жалбата неоснователна, а постановената от първоинстанционния съд присъда правилна и законосъобразна. Дава становище да бъде потвърдена.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на постановената присъда в обжалваните части, наведените по въззвната жалба оплаквания и изтъкнатите в с.з. пред въззивната инстанция доводи, а така също служебно и изцяло, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от процесуално легитимирана страна 2 с правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Преценена по същество е основателна.

Пред районния съд се е развило съкратено съдебно следствие по искане на подсъдимия и неговия защитник, като по реда на глава XXVII – чл. 370 и сл. от НПК и при условията на чл. 371 т.2 от същия, той се е признал за виновен и е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил за същите да не се събират доказателства, а при постановяване на присъдата да се ползва самопризнанието му.

Районният съд е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на ДП доказателства и е допуснал съкратено съдебно следствие. Въззивният съд на свой ред споделя тази преценка на първоинстанционния, като я намира обоснована.

При това положение фактическата обстановка по делото правилно е била възприета съобразно изложеното и поддържано по обвинителния акт, а именно:

Подс.Д. К. К. е на ** год., роден и живущ в гр.Х., *****, ********, ***** *** ******** ********, *******. Без установени други противообществени прояви и с положителни характеристични данни.

На 20.03.т.г. около 3:52 часа подсъдимият управлявал лек автомобил„Шкода Октавия“, рег.№ *******, собственост на неговия дядо Г.М.К., по бул.“Б.“ в гр.Х., когато в района около драматичен театър „И.Д.“ бил спрян за полицейска проверка от полицейските служители – свидетелите И.М. и Р.Т., двамата от група „**** ******* *****“, сектор „***** ******* “ при РУ – Хасково. Същите в момента били на работа по утвърден график.

По време на проверката дежурните полицаи констатирали, че подсъдимият, който бил сам в колата, мирише силно на алкохол. Свид.И.М. незабавно разпоредил извършване на проба с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARDN 0085, който отчел наличие на алкохол с концентрация от 2,34 на хиляда. На подс.К. бил издаден талон за изследване и той дал кръвна проба за провеждане на такова. Със заключение на назначена на ДП химическа експертиза за определяне на концентрация на алкохол в кръвта №33/21.03.2024 год., изготвено от експерт-химик от НТЛ при ОД МВР – Хасково е установена такава от 1,92 на хиляда.

Според заключението на назначена на ДП оценителна експертиза на автомобил „Шкода Октавия“, рег.№ *******, собственост на Г.К., действителната пазарна цена на същия към момента на извършване на деянието възлиза на 3893 лв. На вещото лице обаче е била възложена и втора задача – да даде оценка на щетите по автомобила и същите са остойностени на 1050 лв. Отнася се за такива щети, които са били налице към момента на изготвяне на заключението – по предна дясна джанта, предна лява гума, въздушни възглавници за водач и пътник, предно панорамно стъкло и облицовка на арматурно табло.

Видно от фотоснимки към протокол за оглед на местопроизшествие от 20.03.2024 год. – л.515 от ДП, извършен от 5:20 до 5:55 часа на същата дата - непосредствено след извършване на 3 деянието, били са налице още към този момент.

Против гореописаната, възприета за установена по делото фактическа обстановка, няма оплаквания по жалбата, няма спорни моменти. Същата се установява безпротиворечиво от доказателствата, събрани на ДП и подкрепя самопризнанието на подс.К..

Няма спор по делото и затова, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,92 на хиляда, установено по надлежния ред.

Следва да се обсъдят само изричните оплаквания по жалбата.

Пледоарията на защитника пред първата инстанция е посветена изцяло и единствено на същите въпроси, предмет и на въззивната жалба – размера на наказанието по чл.343г и приложението на чл.343б ал.5 от НК. Относно последното, още тогава той е изтъкнал довода, че ако автомобилът е бил собственост на дееца и се постанови отнемането му в полза на държавата, същата не би могла да го продаде на евентуален търг за сумата от 3893 лв. и да получи приход в такъв размер, защото заключението на оценителната експертиза установява вреди по същия на стойност 1050 лв., които следва да се приспаднат. Отправил е искане за левова равностойност съдът да приеме сумата от 2840 лв. Изтъкнал е още, че единствено по този въпрос е било налице разногласие с прокурора, станало пречка делото да се реши със споразумение.

В мотивите към присъдата на РС – Хасково е изложено крайно лаконично, буквално с едно изречение, че този довод на защитата е неоснователен, защото „не това е смисъла и духа на закона – по специално на чл.343б ал.5 от НК“.

Заслужава да се отбележи, че на ДП крайно неудачно разследващият орган е формулирал задачите към оценителната експертиза при назначаването , поставяйки две отделни такива – да се даде пазарна оценка на автомобила и отделно – оценка на щетите по същия, което създава двусмислие при приложението на чл.343б ал.5 от НК в конкретния случай. Вещото лице е посочило стойностите отделно така, както му е било възложено. В същото време е дискусионно доколко за преценката следва ли да се приспаднат щетите по автомобила са нужни специални знания, или това е правен въпрос. Разследващия орган и прокурорът са избегнали изразяване на становище каква равностойност на автомобила следва да се присъди в полза на държавата.

От отговора на този въпрос не може да избяга съдът, но той на практика го е сторил, като изобщо не е обсъдил аргументите на защитата. Същите заслужават внимание, логични и житейски оправдани са, но и да не бяха такива, щом са изтъкнати, им се дължи отговор с правни аргументи. Такъв отговор районният съд в своите мотиви не е дал, нито е изложил правни съображения. Не може да се приравни на отговор, нито на обосновани правни съображения крайно лаконичният израз - „не това е смисъла и духа на закона“. Волята на съда е изразена, но не става ясно как е формирана.

Ето защо настоящата инстанция приема, че по този въпрос към присъдата 4 практически няма изложени мотиви. Това прави проверката невъзможна, тъй като, както се посочи по-горе, не може да се прецени как е формирана волята на съда. В същото време се отнася тъкмо до въпрос, който е бил един от двата спорни пред първата инстанция и който е изричен предмет на въззивната жалба.

Предвид изложеното, възвивният съд намира, че при разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по чл.348 ал.3 т.2 от НПК, което е основание по чл.335 ал.2 от същия за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС - Хасково. Нарушението е неотстранимо, тъй като въззивната инстанция не може за първи път да реши спорния въпрос, нито да замести първоинстанционния в процеса на формиране на становище.

За пълнота на изложението следва да се изтъкне, че е допуснато още едно съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на присъдата. В нейния диспозитив е посочено, че наказанието се определя и при условията на чл.55 от НК /в конкретния случай – на ал.1 т.1 от същия/, и при тези на чл.54 от НК, а това е изключено.

Приложението на всяка една от тези норми изключва приложението на другата, а съвместното им приложение е невъзможно и юридически абсурдно. При условията на чл.54 от НК наказанието се определя „в пределите, предвидени от закона“, а при условията на чл.55 – или под най-ниския предел, или, когато такъв липсва, се преминава към налагане на следващото поред по-леко наказание.