Решение № 724 от 18.11.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 724 гр. София, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно търговско дело № 20221001000607 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава двадесета ГПК – Въззивно обжалване.

Образувано е по въззивна жалба от ищеца – „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, с правоприемник „Кей Би Си Банк България“ АД, чрез адв. С. срещу решение № 261489 от 11.11.2021г., постановено по т.д. № 64/2019г., по описа на СГС, т.о. VІ-15 състав, в частта, с която са отхвърлени исковете за признаване за установено срещу ответниците - „Тома строй“ ЕООД/в несъстоятелност/, „Софтранс Ауто“ ЕООД и „Боско строй“ ЕООД/в несъстоятелност/, че ищецът има право на индивидуално принудително изпълнение върху недвижим имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 498 кв.м. и върху недвижим имот с идентификатор *** по КККР, находящ се в град София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, с площ 1937 кв.м., номер по предходен план 1022, квартал 210Б, за удовлетворяване на вземания срещу „Боско строй“ ЕООД по договор за кредит от 13.07.2007г., за които е издаден изпълнителен лист от 24.07.2013г. по гр.д. № 30774/2013г. на СРС, 77с-в.

Въззивникът/ищецът - „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД счита, че неправилността на решението в обжалваната от него част, се състой в необоснованост и неправилно приложение на правни норми от обективното българско право. Твърди, че от мотивите на съда не ставало ясно защо не е съобразил разпоредбата на чл. 452, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК, според която „Тома строй“ ООД е придобил собствеността на процесните имоти по 1 отношение на всички, но не и спрямо наложилия възбраната взискател – ищец по делото.

Счита, че по този начин добросъвестният кредитор се лишавал от правото да се позове на недействителността на действията извършени от недобросъвестния длъжник след вписване на възбраната. На следващо място твърди, че банката не е кредитор на несъстоятелността на „Тома строй“ ЕООД и нормата на чл. 638, ал. 4 не намирала приложение в настоящия казус.

В този смисъл било решение № 678 от 21.06.2021г. по в.гр.д. № 332/2021г. по описа на САС.

Според въззивника, съдът следвало да разреши правния спор, относно преодоляването на действието на вписаната възбрана по чл. 452, ал. 1 от ГПК, когато спрямо приобретателя на възбранения имот е открито производство по несъстоятелност и кредиторът вписал възбраната не е кредитор на несъстоятелността. На следващо място твърди, че разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от ТЗ намирала приложение само за кредитори в производството по несъстоятелност на длъжника „Боско строй“ ЕООД, но не и за кредитори в производството по несъстоятелност на „Тома строй“ ЕООД – придобил ипотекирания имот от „Боско строй“ ЕООД. Според въззивника, това са две отделни производства по несъстоятелност и вписаната възбрана е противопоставима на кредиторите на „Тома строй“ ЕООД. Счита, че действието на чл. 638, ал. 4 от ТЗ не следва да се разпростира за имоти в масата на несъстоятелността, които са придобити от несъстоятелния длъжник след наложена върху тях възбрана, от лице което не е кредитор на масата на несъстоятелността. Само по този начин можело едновременно да бъдат спазени разпоредбите на чл. 452, ал. 2 от ГПК и чл. 638, ал. 1 и ал. 4 от ТЗ. Моли да се има впредвид, че разпоредбата на чл. 717н от ТЗ не въвеждала още основания за прекратяване на изпълнителното производство по ГПК, които да са в допълнение на тези по чл. 638, ал. 4 от ТЗ. Обосновава правния си интерес от предявените искове, с наложената от съда по несъстоятелността забрана да изпълнява по отношение на лицата, спрямо които имал право да изпълнява в производството по индивидуално принудително изпълнение и с отмяна на определението по чл. 638, ал. 3 от ТЗ за неговото продължаване. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната от него част и да постанови друго, с което да уважи предявените искове за съществуване правото на принудително изпълнение срещу ответниците досежно процесните имоти. Не претендира разноски за производството по тази въззивна жалба.

Препис от въззивната жалба на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД е връчен на възиваемия/ответника - „Тома строй“ ЕООД/в несъстоятелност/, който е подал в срок два идентични писмени отговора, единият чрез адв. Г., а другият чрез синдика Б. - К.. Счита обжалваното решение в тази част за недопустимо, поради недопустимост на предявените искове и липса на правен интерес. Излага подробни правни доводи за неоснователност на всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане на доводите във въззивната жалба. Моли въззивния съд да обезсили решението в обжалваната част, в условията на евентуалност да остави жалбата без уважение и да потвърди решението, в отхвърлителната му част. Не претендира разноски за въззивното производство.

Препис от въззивната жалба на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД е връчен на 2 възиваемия/ответника - „Софтранс Ауто“ ЕООД, чрез адв. А., който не е подал писмен отговор. В съдебно заседание моли въззивния съд да отхвърли тази въззивна жалба като неоснователна, по съображения изложени в неговата въззивна жалба срещу решението на СГС. Не претендира разноски за въззивното производство.

Препис от въззивната жалба на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД е връчен на възиваемия/ответника - „Боско строй“ ЕООД, чрез синдика Б., който не е подал писмен отговор, не се явява и не изпраща представител във въззивното производство.

Подадена е въззивна жалба от ответника – „Тома строй“ ЕООД/в несъстоятелност/, чрез адв.

Г. срещу решение № 261489 от 11.11.2021г., постановено по т.д. № 64/2019г., по описа на СГС, т.о. VІ-15 състав, в частта, с която са уважени исковете на „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, за прогласяване частична нищожност на нотариален акт от 27.12.2008г. и за установяване съществуването на ипотечното му право върху процесните имоти.

Въззивникът/ответникът - „Тома строй“ ЕООД счита, че в обжалваната от него част решението е недопустимо поради липса на правен интерес на ищеца, в условията на евентуалност счита решението за неправилно. Твърди, че ипотеката върху процесните недвижими имоти е заличена, поради което ищецът не би могъл да постигне никакви полезни за него ефекти от уважаването на предявените искове. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл, 179, ал. 3 от ЗЗД, ипотеката е погасена със заличаването й. Дори да се обявял за недействителен актът, въз основа на който е станало заличаването, ипотеката можела да се впише наново, но ще имала ред от новото вписване. Това ново вписване било непротивопоставено на вписаната на 31.07.2017г. обща възбрана върху имотите на „Тома строй“ ЕООД, на основание чл. 453 от ГПК във връзка с чл. 715 от ТЗ. Твърди, че тези евентуални нови вписвания нямало да могат да се противопоставят на правоприемниците на „Боско строй“ ЕООД. Моли въззивния съд да обезсили решението в обжалваната от него част, в условията на евентуалност да отмени решението в тази част и да отхвърли предявените искове. Не претендира разноски за въззивното производство.

Препис от въззивната жалба на „Тома строй“ ЕООД е изпратен на възиваемия/ищеца Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, който е подал в срок писмен отговор, чрез адв. С.. Излага подробни правни доводи за неоснователност на всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане на доводите във въззивната жалба.

Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски за въззивното производство по тази жалба.

Подадена е въззивна жалба и от ответника – „Совтранс ауто“ ЕООД, чрез адв. А. срещу решение № 261489 от 11.11.2021г., постановено по т.д. № 64/2019г., по описа на СГС, т.о.

VІ-15 състав, в частта, с която са уважени исковете на ищеца, за прогласяване частична нищожност на нотариален акт от 27.12.2008г. и за установяване съществуването на ипотечното право на ищеца върху процесните имоти.

Въззивникът/ответникът - „Совтранс ауто“ ЕООД счита, че в обжалваната от него част решението е частично недопустимо и неправилно в останалата част. Твърди, че поради 3 квази-вещния си и публичен характер, ипотечното право е иманетно свързано с вписването на ипотеката в имотния регистър, на основание чл. 166, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 179, ал. 3 от ЗЗД, заличаването погасявало ипотеката и понастоящем ищецът нямал ипотечни права върху процесните имоти. Счита за правно-логически абсурд, установяването на права, които евентуално ще възникнат в бъдеще по силата на повторно вписване на ипотеката, на основание чл. 179, ал. 3 от ЗЗД. На следващо място твърди, че предявените искове за установяване на ипотечно право са недопустими, поради липса на правен интерес. Твърди, че предявените искове за нищожност на договора за продажба, сключен по реда на чл. 718 от ТЗ били с правна квалификация по чл. 646, ал. 1, т. 3 от ТЗ, а не по общата уредба на нищожността по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че ако действително е налице нарушение на закона, това нарушение било извършено най-напред от съда по несъстоятелността и с определението по чл. 716, ал. 2 от ТЗ, с които е разрешил осребряването на процесната съвкупност от имоти. На следващо място твърди, че СГС не е обсъдил доводите му относно приложното поле на нарушаването на установения в производството по несъстоятелност ред. Исковете по чл. 26 ЗЗД не били достъпни за кредиторите на несъстоятелността, което по аргумент за по-силното основание означавало, че не са на разположение и на трети лица, които нямали качеството кредитори на несъстоятелния длъжник. Противното би означавало трети лица - некредитори, да имат повече права и по-интезивен контрол върху производството по несъстоятелност от кредиторите на длъжника. Счита, че адресат на разпоредбата на чл. 718, ал. 1 от ТЗ не е синдикът, а съдът по несъстоятелността, поради което нямало как първият да наруши цитираната правна норма. На следващо място твърди, че е необоснован и неправилен изводът на съда, относно определянето на „обособена част“ като предмет на осребряване на съвкупности от права, съгласно чл. 677, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 8 от ТЗ. Счита за дълбоко неправилно и необосновано разбирането на състава на СГС, че продажбата по реда на чл. 718 от ТЗ била откъсната от оценките, въз основа на които били проведени предходните процедури за процесните имоти. Това се опровергавало от определение № 617/06.06.2018г. по т.д. № 105/2016г. по описа на ПлОС, с което е разрешено прякото договаряне. Твърди, че цената по процесния нотариален акт надвишавала с 10 на сто минималната продажна цена на активите и е платена по реда на чл. 717д, ал. 2 от ТЗ.

Влязлата в сила частична сметка за разпределение е обявена в ТРРЮЛНЦ на 03.07.2018г., както и определенията на съда по несъстоятелността за нейното одобряване. На следващо място твърди, че неоснователността на първия преюдициален иск, предопределяла и неоснователността на обективно съединените с него искове за установяване съществуване на ипотечното право. Моли въззивния съд да обезсили решението в обжалваната от него част, в условията на евентуалност да отмени решението в тази част като неправилно и да отхвърли предявените искове. Не претендира разноски за въззивното производство.

Препис от въззивната жалба на „Совтранс ауто“ ЕООД е изпратен на възиваемия/ищецът – „Райфайзенбанк/България/“ ЕАД, който е подал в срок писмен отговор, чрез адв. С.. Излага подробни правни доводи за неоснователност на всяко едно от твърденията на въззивника, които ще бъдат съответно разгледани при обсъждане на доводите във въззивната жалба.

Моли въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди решението в 4 обжалваната част. Претендира разноски за въззивното производство по тази жалба.

Въззивните жалби са подадени от легитимирани лица, срещу подлежащо на въззивно обжалване решения на СГС, в законоустановения срок и са процесуално допустими, поради което подлежат на разглеждане по същество.