Определение № 2951 от 05.02.2018, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ

СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА

ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА като разгледа ч. гр. д. № 755 по описа за

2018 година, докладвано от съдия

Иванка Иванова и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ГПК сл.

Постъпила е жалба от „Н.-**“ ЕООД срещу запор върху движими вещи, наложен по изп. д. № 20179230400307 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923. Твърди, че на 13.12.2017 г. е разбрал, че стоката, която се собственост на дружеството и се съхранява в митнически склад, е наложен запор от ЧСИ Г.Н.. Собственик е на запорираната стока по силата на договор за покупко – продажба от 02.10.2017 г. с нотариална заверка на подписите. С оглед на това стоката е придобита преди налагането на запора. Моли съда да отмени обжалваното изпълнително действие.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК е постъпил отговор от взискателя –С.Д.Т., с който я оспорва. Твърди, че запорираните стоки не са собственост на жалбоподателя, който не е платил дължимите, мита, данъци и такси.

Съдия – изпълнителят Г.Н., е депозирал мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК, в които излага съображения, че жалбата е недопустима, тъй като жалбоподателят не е владеел движимите вещи към момента на налагане на запора. Той не е упражнявал фактическата власт върху тях, тъй като те се намират в лицензиран митнически склад на трето лице. В случай, че съдът приеме, че жалбата е допустима, то същата е неоснователна. Представеният договор за продажба на движими вещи касае родово определени вещи. На основание чл.24, ал.2 ЗЗД, в разглеждания случай собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. От текста на договора не може да се направи извод, че вещите са определени по съгласие на страните, както и тяхното владение не е предадено на купувача. С оглед на това счита, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а в условията на евентуалност – ако съдът счете жалбата за допустима, да я отхвърли, като неоснователна.

Съдът, след като взе предвид изложените в жалбата и отговора съображения, както и съдържащите се в изпълнителното дело писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Нормата на чл.436, ал.1 ГПК регламентира, че жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи – от деня на съобщението. За третите лица срокът започва а тече от узнаване за действието.

В случая в депозираната жалба третото лице твърди, че е узнало за обжалваното изпълнително действие на 13.12.2017 г.

Законоустановеният едноседмичен срок, изчислен съобразно изискването на чл.60, ал.4 ГПК, изтича на 20.12.2017 г. – сряда, присъствен ден. Същевременно жалбата е депозирана пред ЧСИ на 08.01.2018 г., т. е. извън установения преклузивен срок. Ето защо същата се явява просрочена, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство следва да се прекрати, като процесуално недопустимо.

Воден от гореизложеното, съдът

О П Р Е Д Е

Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, вх. № 00034/08.01.2018 г., депозирана от „Н.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес гр. София, ж. к. „*****“, ул. „********, срещу ЗАПОР върху описаните в жалбата движими вещи, наложено по изп. д. № 20179230400307 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923, като просрочена.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 755/2018 г. по описа на СГС, ГО, II Е въззивен състав, като процесуално недопустимо.

Определението подлежи на обжалване пред САС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.