Решение № 4873 от 20.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4873 гр. София, 20.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Н. Димов Въззивно гражданско дело № 20221100510996 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 9042 от 09.08.2022 год., постановено по гр.дело № 1957/2022 г. на СРС, Г.О., 62 състав, е осъдено „Х.О.“ АД, ЕИК *******, да заплати на К. Г. К., ЕГН **********, на основание чл.200 КТ, сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили в причинна връзка с реализирана на 20.02.2021 г. трудова злополука, ведно със законната лихва от 20.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 30000 лв. до пълния предявен размер от 100000 лв., и иска за сумата от 1014, 02 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди. С решението на съда е осъдено „Х.О.“ АД, ЕИК ******* да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1200 лв. държавна такса за производството и сумата от 178, 19 лв. разноски от бюджета на съда. С решението на съда е осъдено „Х.О.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адв.Б.А., на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1054, 39 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита. С решението на съда е осъден К. Г. К., ЕГН ********** да заплати на „Х.О.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 1

ГПК сумата от 895, 64 лв. разноски по делото.

В срока по чл.259 от ГПК, решението на СРС, Г.О., 62 състав е обжалвано и от двете страни по делото.

Въззивникът- ищец К. Г. К., чрез пълномощника си адв.Н. Д. е подал въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 30000 лв./ тридесет хиляди лева/ до размер на сумата от 70000 лв./ седемдесет хиляди лева/, както и в частта, с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 1014,02 лв., с искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени така предявените искове с правно основание чл.200 от КТ в обжалваната част. Твърди се, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, по съображения подробно изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна - ответник „Х.О.“ АД, гр.София, чрез пълномощника си адв.С. Н., оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната от ищеца част -потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззивникът- ответник „Х.О.“ АД, гр.София, чрез пълномощника си адв.С. Н. е подал въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с която е уважен предявения осъдителен иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 30000 лв./ тридесет хиляди лева/, по съображения изложени в жалбата с искане решението да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което да се отхвърли изцяло предявения от ищеца осъдителен иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Твърди се, че решението в обжалваната част е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а по същество неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна -ищец К. Г. К., чрез пълномощника си адв.Н. Д., оспорва жалбата, като неоснователна, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в обжалваната от 2 ответника част -потвърдено, като правилно присъждане на направени разноски по делото. и законосъобразно.

Претендира

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледани по същество въззивните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищеца К. Г. К. срещу ответника „Х.О.“ АД, гр.София, иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в частта в която същия е уважен за сумата от 30000 лв., ведно със законна лихва за забава, считано от 20.02.2021 год. до окончателното изплащане на сумата, както и за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в обжалваната част, в която е отхвърлен за разликата над 30000 лв. до размер от 70000 лв., както и за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.200 от КТ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 1014,02 лв. При правилно разпределена доказателствена 3 тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност, в обжалваната част. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи от фактическа и правна страна за наличие на предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране на отговорността на ответника и за размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбите са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивните жалби доводи, следва да се добави и следното:

Не се спори между страните, а и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че между пострадалия ищец и ответника е съществувало към момента на настъпване на трудовата злополука/ 20.02.2021 год./ валидно трудово правоотношение, по силата на което К. Г. К. е заемал длъжността "машинен монтьор", с място на работа „Х.О.“ АД, гр.Шумен. Не се спори между страните, а и видно от разпореждане № 30371 от 13.04.2021 г. на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО на ТП на НОИ- София-град, на основание чл.60, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, декларирана трудова злополука вх.№ 190 от 10.03.2021 г. на Териториално поделение-София- град от осигурителя „Х.О.“ АД, станала с К. Г. К., ЕГН ********** на 20.02.2021 г. е приета за трудова на основание чл.55, ал.1 от КСО. В мотивите на разпореждането е прието, че видно от протокол № 7 от 08.04.2021 г. от съвместно разследване на злополуката от ТП на НОИ- Шумен, ДИТШумен и осигурителя „Х.О.“ АД и приложените към него документи, че злополуката е станала по време и във връзка с извършваната работа по отстраняване на авария на преса, заедно с пресьор- монтьора В.Л.В., при което последния е пуснал машината преди пострадалият да е слязъл от плота на машината. Установява се, че левият крак на пострадалия остава между количката и пресата, при което получава травма на лявата глезенна става- множество счупвания на лява подбедрица/ лява глезенна става/.

Надлежният ред за установяване на трудова злополука, като елемент от фактическия състав на обективната и безвиновна отговорност на работодателя на основание чл.200, ал.1 КТ е нормативно определен с разпоредбите на чл.57 и сл.

КСО и Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите 4 злополуки. След извършване на проверка, по нормативно определен ред, длъжностното лице по чл.60, ал.1 КСО издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката за трудова по утвърден от управителя на НОИ формуляр.

От една страна, то представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука, а от друга страна, то е официален удостоверителен документ за установените в него факти, и в частност за наличието на трудова злополука като юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. Влязлото в сила разпореждане има доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл.200 КТ и е недопустимо да се преразглежда въпросът доколко увреждането е в причинна връзка с извършваната работа по трудовото правоотношение /решение № 1247/09.12.2008 г. по гр.дело № 4465/2007 г. на ВКС, III г.о., решение № 319/ 22.06.2010 г. по гр.дело № 204/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 374/23.07.2014 г. по гр.дело № 3766/2013 г. на ВКС, IV г.о. и др./.

Признаването на злополуката за трудова от компетентния орган е достатъчно основание за настъпване на задължението на работодателя за обезвреда. Т.е с оглед на така установената фактическа обстановка, правилни са изводите на първоинстанционния съд за наличие на предвидените в закона материалноправни предпоставки на чл.200 от КТ за възникване и ангажиране на отговорността на ответното дружество – в качеството му на работодател, да обезщети ищеца –работник за причинените му неимуществени вреди в резултат на претърпяната от него на 20.02.2021 г. трудова злополука. От събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от изслушаните съдебно-медицинска и съдебнопсихологическа експертизи не буди съмнение и обстоятелството, че като пряка и непосредствена причина от станалия инцидент, ищецът е претърпял неимуществени вреди - болки и страдания, което поражда задължение за работодателя да ги обезщети.