Решение № 1517 от 01.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1517 гр. Пловдив, 01.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело № 20225300502459 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от А. Н. А., ЕГН **********, чрез пълномощника й по делото адв. С. М., против Решение №2338 от 24.06.2022г., постановено по гр.д. №19853/ 2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, I гр.с., с което е бил отхвърлен предявения от нея против „***********, иск за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност сумата от 2884,41 лв., представляваща 1/3 част от сумата от 8653,24 лв.- главница по договори за кредит и поръчителство от 21.05.2007г. и допълнителни споразумения от 11.02.2011г. и 28.05.2012г., сключени между А. В.

М., като кредитоискател, Л. А. М., като поръчител и „*********“ ЕАД, като кредитор, вземанията по които са били прехвърлени на „*********“ ЕАД, за която сума е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №2351/2014г. по описа на Районен съд- Пловдив и за събирането й е образувано изпълнително дело №186/2014г. по описа на ЧСИ *******. Във въззивната жалба са изложени подробни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение, като се иска отмяната му и уважаване на исковата претенция и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна „**********, подаден чрез пълномощника му юрк. А. Д., в който се поддържа, че решението е правилно и се иска потвърждаването му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

1

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка за спазването на императивните материалноправни норми съгласно дадените указания в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Производството по делото е образувано по предявен от А. Н. А., в качеството й на наследник по закон на Л. А. М., иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК, за признаване за установено, че не дължи поради изтекла погасителна давност на „*********, сумата от 2884,41 лв., представляваща 1/3 част от сумата от 8653,24 лв.- главница по договори за кредит и поръчителство от 21.05.2007г. и допълнителни споразумения от 11.02.2011г. и 28.05.2012г., сключени между А. В.

М., като кредитоискател, Л. А. М., като поръчител и „******“ ЕАД, като кредитор, вземанията по които са били прехвърлени на „*******“ ЕАД, за която сума е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. №2351/2014г. по описа на Районен съд- Пловдив и за събирането й е образувано изпълнително дело №186/2014г. по описа на ЧСИ *******.

От събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се установява, че ищцата е дъщеря и наследник по закон на Л.А. М., ЕГН **********, бивш жител на гр. **********г. На 14.02.2014г. по ч. гр. д. №2351/2014г. по описа на РС-Пловдив срещу длъжниците А. В. М. и Л. А. М. са били издадени заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, съгласно които са осъдени да заплатят на „********“ ЕАД сумите от 8653,24 лв.- главница, 761,85 лв.- редовна лихва за периода 12.07.2013г.-13.02.2014г.; 228 лв.- санкционираща лихва за периода 12.07.2013г.-13.02.2014г.; 95 лв.- заемни такси; ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението- 13.02.2014г. до окончателното й заплащане, дължими по договори за кредит и поръчителство от 21.05.2007г. и допълнителни споразумения от 11.02.2011г. и 28.05.2012г., както и сумата от 194,76 лв.- разноски по делото. За принудителното удовлетворяване на вземанията си и въз основа на така издадения изпълнителен лист банката е образувала на 24.02.2014г. изпълнително дело №186/2014г. по описа на ЧСИ ********, с район на действие Окръжен съд- Пловдив. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал извършване на опис на движими вещи на длъжниците, както и насочване на изпълнението върху притежавани от тях МПС и недвижими имоти. На 21.04.2015г. между „*******“ ЕАД, като продавач, и „********“ ЕАД, като купувач, е бил сключен договор за покупко- продажба на вземания, по силата който посочените по- горе вземания на банката по договора за кредит от 21.05.2007г. са били прехвърлени на „*******“ ЕАД. По искане на дружеството с разпореждане на съдебния изпълнител от 24.11.2015г. „********“ ЕАД е конституирано като взискател по изпълнителното дело. С писмена молба на дружеството от 03.08.2017г. същото е поискало извършване на справки за банкови сметки на длъжниците и налагане на запор върху тях, както и насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжниците, а с писмена молба от 07.12.2018г. е поискало налагане на запор върху пенсията на длъжника Л- А. М.

След като по изпълнителното дело са събрани доказателства, че последната е 2 починала на ******г., с разпореждане на съдебния изпълнител от 11.07.2019г. като длъжници са били конституирани наследниците й А. Н. А., И. Н. А. и Д.

Н. М. На 20.08.2019г. между взискателя „**********“ ЕАД и длъжниците А. В.

М., А. Н. А., И. Н. А. и Д. Н. М. е било подписано споразумение, съгласно което длъжникът А. В. М. се е задължил да погаси задължението по изпълнителното дело на месечни вноски в срок до 10.03.2024г., а останалите длъжници са се задължили да отговарят солидарно с него за изпълнение на задълженията му по споразумението. Съгласно чл.13.1 от споразумението същото следва да се счита за признаване по смисъла на чл.116, б.А от ЗЗД от длъжниците на описаните в него вземания на кредитора, а съгласно чл.13.2 същото се счита за отказ от давност по смисъла на чл.113 от ЗЗД от длъжниците, ако давностният срок е изтекъл по отношение на някой от тях. По искане на взискателя на 21.08.2019г. изпълнителното производство е било спряно. На 02.07.2021г. взискателят е поискал възобновяване на принудителното изпълнение и насочване на изпълнението върху банкови сметки, трудови възнаграждения, движимо и недвижимо имущество на длъжниците, както и опис на движими вещи на адресите им. След извършване на съответните справки на 16.09.2021г. съдебният изпълнител е наложил запор върху банкови сметки на ищцата А. Н. А. в „***********“ АД и „**********“ ЕАД

При така изложените факти могат да се направят следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 439,ал.2 от ГПК, според който длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая, доколкото изпълнителното основание е заповед за изпълнение, то ищецът може да оспорва вземанията само въз основа на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства- изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая по отношение на процесните вземания, които са били установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е приложима петгодишната погасителна давност съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, предвиждаща че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на съдебно решениеформира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение, както и има изпълнителна сила, то разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД се прилага и по отношение на установените с нея вземания /в този смисълОпределение №60818 от 15.12.2021г. на ВКС по гр.д.№2482/2021г., 4-то г.о.;

Решение №3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр.д.№1722/2021г., 4-то г.о./.

Погасителната давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение, което по отношение на първоначалния длъжник Л. А. М.

/наследодателка на ищцата/ е станало на 22.03.2014г., тъй като видно от приложеното заверено копие от изпълнителното дело поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, й е била връчена на 07.03.2014г., като по делото не се твърди и не се ангажират доказателства тя да е подала възражение срещу нея. С писмена молба от 03.08.2017г. ответното дружество „********“ ЕАД, в качеството му на новоконституиран взискател по изпълнителното дело, е поискало извършване на справки за банкови сметки на длъжниците и налагане на запор върху тях, както и насрочване на опис на движими вещи в дома на длъжниците. Така подадената молба, в която се съдържа искане за извършване 3 на изпълнителни действия срещу длъжника е прекъснала погасителната давност за вземанията на основание чл.116, б.В от ЗЗД, независимо че въз основа на нея съдебният изпълнител не е извършил поисканото изпълнително действие. Този извод се налага както от мотивите по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че „искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“, така и от диспозитива по т.10, съгласно който „нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“ . От датата на така извършеното действие по отправяне на искане за предприемане на принудително изпълнение, което е прекъснало давността, до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело- 15.12.2021г. не е изтекъл срок от пет години, поради което вземанията на ответното дружество не са погасени по давност. Предвид горното предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Даже и да се приеме, че посочената молба не е прекъснала погасителната давност за вземанията и същата е изтекла, то със споразумението от 20.08.2019г. ищцата А. Н. А. се е отказала от давността съгласно чл.113 от ЗЗД, поради което исковата й претенция би била неоснователна и по тези съображения.

Неоснователни са възраженията на ищцата, че по изпълнителното дело била настъпила перемпция по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 24.02.2016г., тъй като в продължение на две години след образуването му взискателят не бил искал извършване на изпълнителни действия, а предприетите след прекратяването му изпълнителни действия били ненадлежни. Съгласно формираната съдебна практика /Решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.№1747/2020г., 4-то г.о.;

Решение №3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр.д.№1722/2021г., 4-то г.о./ настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116, б.В от ЗЗД. Когато по изпълнителното дело е направено искане за прилагане на изпълнителен способ след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да го изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство, но искането прекъсва давността независимо дали е било образувано ново дело. Ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е било предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с искането. Предвид горното в случая направеното от взискателя искане от 03.08.2017г. е прекъснало погасителната давност независимо от настъпилата преди или след това перемпция на изпълнителното дело и независимо, че съдебният изпълнител не е предприел поисканото изпълнително действие.