Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 75 от 14.02.2023, Окръжен съд - Сливен

Съд
Окръжен съд - Сливен
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 594/2022
Вид
Протокол № 75
Подписан
14.02.2023
В сила
14.02.2023
Състав
Радка Димитрова Дражева Първанова, Симеон Илиянов Светославов, Пламен Димитров Стефанов

Цитирани разпоредби

  • чл. 282 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 75 гр. Сливен, 13.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Дражева Първанова

Членове:

Пламен Д. С.

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а и прокурора К. Г. М.

Сложи за разглеждане докладваното от Радка Д. Дражева Първанова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222200600594 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Подсъдимият А. П. Х., редовно призован, се явява лично и с адв. М. С., надлежно упълномощен.

Окръжна прокуратура гр. Сливен, редовно призована, се представлява от прокурор К. М..

Вещото лице д-р Р. П., редовно призована, се явява лично.

Вещото лице М. Б., редовно призована, се явява лично.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Съдът като изслуша становищата на страните намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Производството се намира във фазата на съдебното следствие.

1

Съдът констатира, че предходното съдебно заседание е отложено за изготвяне и изслушване на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Същата е депозирана в деловодството на съда на 31.01.2023 г.

ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм със заключението.

АДВ. С.: Запознат съм със заключението.

На основание чл. 282 от НПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА заключението на вещите лица.

ПРИСТЪПВА към разпит на вещите лица изготвили комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза изготвена от вещите лица д-р Р. П. и М. Б..

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:

Д-р Р. Д. П. – ***, българка, българска гражданка, висше образование, неосъждана, разведена, без родство и други отношения със страните.

М. Н. Б. П. – ***, българка, българска гражданка, висше образование, омъжена, неосъждана, без родство и други отношения със страните.

Вещите лица ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност, която носят ОБЕЩАВАТ да дадат вярно и безпристрастно заключение.

Д-Р П.: Поддържам заключението.

В.Л. Б.: Поддържам заключението.

Д-Р П.: Моля преди да дадем своето заключение по експертизата да направя една корекция. На стр. 7, долния абзац, имаме една правописна грешка. Ние сме записали 15.02.2022 г., а следва да се чете 15.12.2022 г., тъй като датата е 15.12.2022 г. Просто е станала правописна грешка. Поддържаме заключението си.

Освидетелстваното лице няма психично заболяване в смисъла на психиатричната практика. Няма психично заболяване, няма шизофрения, няма би поляно ефективно разстройство, няма референто депресивно разстройство. При привлечения не установяваме данни за психотична 2 симптоматика в смисъла на налудни идеи, дерелизационни изживявания, деперсонализационни изживявания както за минал период от време, така и по време на извършеното деяние така и след извършеното деяние.

Той не е бил лекуван, той е бил в отделението по психиатрия през ноември 2022 г. във връзка с обективизиране на неговото психично състояние, поради желанието на близките му да бъде представена ТЕЛК за пенсия. Аз си мисля, че понякога близките, когато има съдебно дирене, се опипват да използват нашите психиатрични служби с цел да се издаде някакво становище за психична болест, което вероятно би оневинило лицето и така в гражданството битува убеждението, че който има „жълта книжка“ той е наказателно неотговорен. Ние нямаме „жълти книжки“.

Г-ЖА Б.: Нямам какво да допълня. Поддържам казаното от д-р П..

Изследването доказа, че той няма умерена умствена изостаналост, а е с лека умствена изостаналост при социална и педагогическа занемареност, без образователно ниво. И е неграмотен.

Д-Р П.: Дали деянието е извършено или не, е в компетенцията на юристите, а не е в нашата компетенция. Вие сте прочели, че анамнезните данни са взети от материалите по делото, от близките, от роднините и от медицинската документация. Ние сме прочели материалите по делото и сме ги цитирали. Категорични сме, че той има лека умствена изостаналост. Не е от компетенцията на вещото лице да коментира какво и как е казано от лицето при неговите разпити, но той пред нас разказа събитието.

Г-ЖА Б.: Леката умствена изостаналост е много по-близка до нормалното поведение при хората без изоставане, отколкото до хората с поголям дефицит.

Д-Р П.: Показвах му парички, но не помня какво точно, показвах му 5 лева и 20 лева и той разпозна паричките. Освен това знае, че като му дадеш два лева ще си купи едно кафе, а не повече. По отношение на отговорите „да“, „не знам“- той има много силно изградено защитно поведение, което при нас демонстрира в началото, когато започнахме интервю. Много силно защитно поведение. Имайте предвид, че ние сме го наблюдавали, ние не знаехме, че ще има експертиза, когато беше ноември месец в отделението. Ние тогава също сме преценили, без да бъдем вещи лица, извън изискванията на съда, месец ноември, че той е в лека умствена изостаналост, когато го наблюдавахме в отделението. Тогава гледахме как комуникира с останалите 3 пациенти, как се държи извън нашите интервюта, когато ние сме лично с него и той отговаря или не отговаря. Цялото ни заключение е на базата на едно подълго наблюдение, още през ноември месец и сега, когато сме правили експертизата. Чиста случайно е, че се случи да правим експертиза на лице, което преди това е бил в психиатричното отделение. Ние сме го написали, че подробно разказва за събитието.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси към вещото лице. Аз считам, че заключението на вещите лица е подробно, мотивирано и последователно и моля да бъде прието.

АДВ. С.: Нямам други въпроси към вещите лица.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА заключението на изготвената и изслушана в днешното съдебно заседание комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.

На вещите лица Р. Д. П. и М. Н. Б. П. за изготвената и изслушана в днешното съдебно заседание комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза да се изплати възнаграждение в размер на по 404,70 лв. за всяка от тях, съгласно представената справка декларация, както и по 50 лв. на всяко вещо лице за явяване в съдебно заседание, от бюджетните средства на съда.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.

АДВ. С.: Водим и моля да бъдат допуснати двама свидетели. Първият е бащата, макар че той не е припознат като дете от него и не е записан в акта за раждане, но твърди, че е негов баща. Това е с цел за това, че в това, което той е обяснил и това, което е казал в коридора пред съдебното заседание пострадалото лице в присъствието и на неговата майка и баща, затова бих искал и майката П.Х.И. да бъдат разпитани, разпитът ще бъде кратък и е свързан с личните изявления на пострадалото лице, който категорично пред тях е заявил, че той не е бил извършителя, но са го накарали да признае това и да обясни същото и в съда.

4

ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането е неоснователно и по този начин мотивирано считам, че по никакъв начин няма да допринесе за изясняване на обстоятелствата по делото, тъй като посочените лица не са били конкретни свидетели, очевидци, присъствали във времето на извършване на деянието и очевидно е на лице родствена близост с подсъдимия, което определя техните показания изначало като такива, които трябва да бъдат поставени под поособен процесуален анализ. В този смисъл считам, че доказателствените искания за неоснователни.

Съдът намира искането за основателно, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до разпит водените двама свидетели.

САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЯ:

П.Х.И. – ***, българска гражданка, без образование, осъждана, майка на подсъдимия.

Свидетелката ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателна отговорност, ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАНА КАЗА: Когато делото се гледаше в районния съд, бях пред залата и пострадалият човек като излезе от залата каза „Съжалявам, не беше вашия син.“. Каза, че „другият не е разбрал кой беше, полицаите ми таковаха да кажа, че е детето“. Пък моят син не извършва кражби. Аз го гледам, аз го пера, всичко аз правя. Даже се разболях заради него. Той не е агресивен. Синът ми може да го набие едно малко дете. Този човек не го познава и не е ходил у тях. Даже аз не го познавах.

Свидетелката Х.а бе изведена от залата. В същата бе въведен втория свидетел.

Л.А.Д. – ***, български гражданин, осъждан – рецидив, осъждан за кражби, без образование, без родство с подсъдимия.