Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 921 от 30.06.2022, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1674/2022
Вид
Решение № 921
Подписан
30.06.2022
В сила
30.06.2022
Състав
Стефка Тодорова Михова, Борис Димитров Илиев, Мирела Георгиева Чипова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. Пловдив, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20225300501674 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№7272/07.06.2020г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, ЕИК 200299615 , представлявано от пълномощника адв. И.Ц., длъжник по изп.д.№206/2022г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова , с рег.№ 819 в КЧСИ, против постановление на съдебния изпълнител от 25.05.2022г., с което е отказано намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение и на начислената пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В срока по чл.436,ал.2 ГПК взискателят Р. ДР. ИВ., ЕГН:**********, е подала възражение, в което излага съображения за неоснователност на жалбата и за отхвърлянето й като неоснователна.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:

Жалбата е допустима-подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по смисъла на чл. 435 ал.

2, предл. последно ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:

За образуване на изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е в твърд размер от 200 лв. /чл. 10, т. 1 от Наредб а № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /, като за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на кредитора за вземания над 1000 лв. се доплаща възнаграждение в размер на 1

1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 ,т.2-7 от Наредбата.

В случая материалният интерес,върху който следва да се определи дължимото на взискателя по изпълнителното дело адвокатско възнаграждние е в размер от 23 411,11 лева, включващи присъдените с изпълнителния лист главница от 20 000 лева, законна лихва върху главницата възлизаща към 17.05.2022г. на 3411,11 лева. Следователно дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение определено по реда на чл. 10, т.1. и т. 2 във вр. с чл.7,ал.2,т.4 от Наредбата, е 816,16 лева, към която и на основание § 2 а от Наредбата следва да се начисли ДДС, тъй като упълномощеното от взискателя адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, поради което му се следва сумата от 979,39 лв. с ДДС.

Следователно претендираният от взискателя размер на адвокатско възнаграждение от 918 лева с ДДС, съдът намира, че не се явява прекомер ен, съобразно извършените от защитата на взискателя действия по него. Това възнаграждение се дължи не само за извършване на действия по принудително изпълнение, но и за процесуално представителство, защита и съдействие на страната от упълномощения от нея адвокат. В случая такива несъмнено са налице – адвокатът е надлежно упълномощен от взискателя да го представлява, като е поискал и предприемането на действия по принудително събиране на вземането.

Същевременно на настоящия етап от производството, доколкото изпълнителният процес е все още висящ и длъжникът не е погасил задължението си към взискателя, не може да се предвиди действителната фактическа и правна сложност на делото, тъй като не е ясно какви действия още ще са необходими за пълното удовлетворяване на взискателя и прекратяване на изпълнителното производство.

Ето защо настоящият състав на съда приема,че не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК ,което обосновава извод за липса на основание за редуцирането му и на начислената върху него пропорционална такса , поради което жалбата като неоснователна ще се остави без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№7272/07.06.2020г. при регистратурата на ЧСИ, подадена от ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД, ЕИК 200299615 , представлявано от пълномощника адв. И.Ц., длъжник по изп.д.№206/2022г. по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова , с рег.№ 819 в КЧСИ, против постановление на съдебния изпълнител от 25.05.2022г., с което е отказано намаляване на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение и на начислената пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

2

1. _______________________

2. _______________________

3