Решение № 1919 от 23.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1919 гр. Пловдив, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330105154 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Е. П. С., с ЕГН: **********, с адрес:

** против „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с ЕИК: 201513004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Незабравка“ № 25, ет.5, с която се предявяват обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 9 от Договор за кредит с № **_*****/**г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на такса бързо разглеждане в размер на 1932,64 лева и такса динамично плащане е размер на 2898,88 лева, е нищожна, поради противоречие със закона, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1848, 26 лева /размерът на иска увеличен в о.с.з./, представляваща заплатена без основание сума по недействителна клауза за такса бързо разглеждане по Договор за кредит с № **_*****/**г. и сумата в размер на 1727, 25 лева /размерът на иска увеличен в о.с.з./, представляваща заплатена без основание сума по недействителна клауза за такса динамично плащане по Договор за кредит с № **_*****/**г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 30.01.2024 г., до окончателното изплащане на вземанията.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № *****, като съгласно чл.9 от същия, ищецът дължи заплащане на такса бързо разглеждане в размер на 1932,64 лева и такса 1 динамично плащане в размер на 2898,88 лева.

Твърди се, че така уговорените клаузи заобикалят закона, накърняват правата на другата страна и са неравноправни по силата на чл. 144, т.9 от ЗЗП.

Липсвала еквивалентност между таксите и извършените услуги от заемодателя. Сочи, че клаузите са нищожни на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП. С тях се целяло неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Твърди, че таксите представляват скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такси преди отпускането и усвояването на кредита и с тях се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.

Твърди се още, че сумите, уговорени в чл.9 от договора за заем, са недължими, поради недействителност на клаузите, с които са уговорени, при наличие на предпоставките на чл.21, ал.1 от ЗПК вр. с чл.10, ал.2 и чл. 10а, ал.2 от ЗПК, регламентиращи забрана на заемодателя да изисква плащане на суми, непредвидени в договора за кредит, както и да плаща такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи се, че с оспорената клауза се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като с нея се нарушава изискването ГПР да не е по-висок от пет пъти размера на законната лихва, опредЕ. с ПМС № 426/2014 г., като по този начин се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. С оглед изложеното предявява настоящите искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Би Енд Джи Кредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба.

Твърди, че изложените от ищеца твърдения в исковата молба са неоснователни. Смята, че клаузите не накърняват добрите нрави. Излага съображения, съгласно които заплатените допълнителни услуги не следва да се включват в ГПР. Акцентира върху дефиницията „общ разход по кредита за потребителя“ и посочва, че в разходите по кредита се включват и тези за допълнителни услуги, но когато те представляват задължително условие за сключването на кредита, а в настоящия случай това не било така. Твърди, че ищцата сама е пожелала включване на този пакет в договора за кредит, като същата не е била задължителна предпоставка за сключването му. Сочи, че всички дължими суми присъстват в преддоговорната информация за кредит, поради което не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях. Фактът, че той сам е пожелал да се ползва от допълнителните услуги противоречи на твърдението, че клаузата е уговорена индивидуално от кредитора и е неравноправна по смисъла на чл. 144, т.9 от ЗЗП.

Относно предявения осъдителен иск заявява, че в случай, че клаузите на чл. 9, ал.1 и ал.2 от процесния договор бъдат прогласени за недействителни, то не оспорва претендирания размер.

Поради изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени, като в полза на ответното дружество да се присъдят разноски. Релевира възражение за прекомерност на адв.възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в 2 тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Относно факта на сключването на процесния договор и неговите параметри, страните не спорят. Ответникът не оспорва също, че сумите по заплатените от страна на ищеца допълнителни услуги не са и не следва да се включват в ГПР.

Предвид изложеното, съдът приема, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК законодателят е въвел задължение за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 43, 60 %, а ГЛП – 39, 03 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

В настоящия случай, част от услугите по чл. 9 от Договора представляват действия по усвояване на кредита във времево отношение, а други - имат за предназначение да улеснят взаимоотношенията между 3 кредитор и потребител и да помогнат кредитора да управлява подобре договора и изплащането на сумите по него. Улеснената процедура за получаване на допълнителни парични средства, също представлява действие по усвояване на кредит, а реално, не е предоставяна, тъй като липсва конкретно задължение за кредитора, а отпускането на нови суми, съответно предоставянето на следващ кредит и условията по него, става по съгласие на страните.

Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение и според заключението по ССчЕ би възлизал на 431, 61 %. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от не отговаря на действителния такъв. Това обстоятелство води до недействителност на целия Договор за кредит с № **_*****/**г., а оттук и на клаузата на чл. 9 от същия.

Установителният иск е основателен и ще се уважи.

Основателни са и предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, доколкото съдът прие за недействителна процесната клауза от договора за кредит, а размерът и факта на плащане се установиха от заключението по ССчЕ.

При този изход на спора, разноски се дължат в полза на ищцата на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, но такива не са направени, доколкото ищцата е освободена от внасяне на такси и разноски по делото. Ще следва да се осъди ответникът да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 386, 52 лева – ДТ и 250 – депозит за ССчЕ.

На ЕАД Е. И. ще се присъди и адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ЗАдВ. в минимален размер от 480 лева с ДДС, като съдът отчита липсата на фактическа и правна сложност по делото, множеството на брой подобни казуси в съдилищата в Република България, както и неявяването на процесуалния представител в открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. П. С., с ЕГН:

********** и „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с ЕИК: 201513004, че клаузата на чл. 9 от сключения помежду им Договор за кредит с № **_*****/**г., предвиждаща заплащане на такса „бързо разглеждане“ в размер на 1932,64 лева и такса „динамично плащане“ в размер на 2898,88 лева, Е НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, поради противоречие със закона.

4

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с ЕИК: 201513004 да заплати на Е. П. С., с ЕГН: ********** сумата от 1848, 26 лева /хиляда осемстотин четиридесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща заплатена без основание сума по недействителна клауза за такса бързо разглеждане по Договор за кредит с № **_*****/**г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 30.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с ЕИК: 201513004 да заплати на Е. П. С., с ЕГН: ********** сумата от 1727, 25 лева /хиляда седемстотин двадесет и седем лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща заплатена без основание сума по недействителна клауза за такса динамично плащане по Договор за кредит с № **_*****/**г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 30.01.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с ЕИК: 201513004 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 636, 52 лева /шестстотин тридесет и шест лева и петдесет и два лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Би Енд Джи Кредит“ ООД, с ЕИК: 201513004 да заплати на ЕАД Е. И., с ЕИК: ** сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищцата Е. П. С., с ЕГН: ********** безплатно процесуално представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.