Разпореждане № 4566 от 17.07.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 4566 гр. Благоевград, 17.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Частно гражданско дело № 20261210101929 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото ч.гр.д. № 1929/2026г. по описа на Районен съдБлагоевград е образувано по заявление на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 208597211, седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к. „Младост-4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сгр. 15, вх. А, ет. 4, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Д. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., за следните суми: - 1 357, 08 евро /хиляда триста петдесет и седем евро и осем евроцента/ представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40532647595 от 17.04.2021г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Д. С. И., като с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 30.10.2023 година вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като в последствие с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.10.2025 година вземането по процесния договор за кредит са прехвърлени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 13.07.2026г. до окончателното погасяване; 84, 82 евро /осемдесет и четири евро и осемдесет и два евроцента/ - представляваща договорна лихва за периода от 25.07.2023г. до 25.04.2024г.; - 602, 04 евро /шестстотин и две евро и четири евроцента/ - мораторна лихва върху главницата за периода от 25.07.2023г. до 13.07.2026г. Претендират се и сторените по делото разноски.

Съдът е оставил заявлението без движение, поради констатирани нередовности, като в законоустановения срок кредиторът е депозирал молба в която уточнява, че длъжникът е извършвал плащания по процесния договор за кредит в размер на 467, 42 евро.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК заявителят може да иска издаване на заповед за изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районния съд.

В разпоредбите на чл. 410, ал. 2 и ал. 3 от ГПК са посочени изискванията за редовност на заявлението - същото съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2; В заявлението се посочва и банкова сметка или друг начин за плащане; Когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена 1 форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Съгласно чл.411, ал.2, т.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията за редовност по чл.410 и заявителят не отстрани допуснатите нередовноси в тридневен срок от съобщаването; искането е в противоречие със закона или добрите нрави или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая видно от съдържанието на представения договор за потребителски кредит се установява, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е отпуснал на кредитополучателя Д. С. И. потребителски кредит в размер на 2402 лева, застрахователни премии в размер общо на 651, 03 лева, или общ размер на кредита 3053, 03 лева, при уговорен годишен лихвен процент – 30, 59 %, ГПР – 34, 57%, обща сума, дължима по потребителя – 4 701, 63 лева.

Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор.

Съгласно договора за кредит, общият размер на кредита от 3 053, 03 лева включва главницата от 2402 лева и 651, 03 лева - застрахователни услуги, които са включени в общия размер на кредита. Следователно според договора с потребителя е предвидено, че длъжникът - потребител получава като чиста стойност на кредита 2 402 лева, а към това плаща още 651,03 лева - застрахователни услуги. Тази сума обаче не е отделена като допълнително плащане към кредита или плащане за услуга, а е капитализирана към главницата и е получена обща такава в размер на 3053,03 лева, като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница /получена от длъжника сума/ и застрахователните услуги.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа на ясен и разбираем език годишният процент на разходите на кредита /ГПР/. В случая съдът констатира, че вместо дължимата застрахователна премия да е включена в общия размер на разходите по кредита, същата е посочена като част от олихвяемата главница по договора, като по този начин посоченият ГПР е начислен върху сума в размер на 3053,03 лева, включваща главница и застрахователна премия, а не само върху главницата от 2402 лева. Така уредена, клаузата относно ГПР разкрива на първо място характеристиките на неравноправна, като уговорена в резултат на действия на кредитора, представляващи нелоялна търговска практика. В чл.3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично се сочи, че „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка. Следователно застрахователната премия несъмнено представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на яснота дали този разход в договора е включен при изчисляването на ГПР противоречи на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. При невключване на застрахователната премия в процента на разходите, а отразяването й като падежно вземане по самия договор за потребителски кредит, кредиторът е заобиколил изискванията 2 на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, е нищожна на основание чл.

21, ал. 1 от ЗПК.

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл. 23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - в случая 2 402 лева, представляваща отпуснатата в заем сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

Начислената договорна лихва също не подлежи на присъждане, още повече че същата е начислявана и върху сумите за застраховка. В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С- 714/22 на СЕС, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Съобразно разясненията в Решение от 30.06.2022г. по дело С-17/21 на СЕС, съобразно принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора.

В настоящия случай, заявителят в депозирана молба, в която е декларирал, че от страна на длъжникът са извършени плащания по процесния договор за кредит в размер на 467, 42 евро. От чистата стойност на кредита, която длъжникът е получил – 1 228, 12 евро/2402 лв., следва да бъдат приспаднати извършените от длъжника плащания по нищожния договор за кредит в размер общо на 467, 42 евро, поради което заявлението да се уважи за главница от 760, 70 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, а в останалата част заявлението следва да бъде отхвърлено.

По отношение на разноските: Съразмерно с уважената част от заявлението, на заявителя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса в размер на 12, 93 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 44, 66 евро.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 208597211, седалище и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к. „Младост-4“, ул. „Бизнес Парк София“ № 1, сгр.

15, вх. А, ет. 4 срещу длъжника Д. С. И., ЕГН **********, с адрес гр. С., за следните суми:

- 760, 70 евро /седемстотин и шестдесет евро и седемдесет евроцента/ представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40532647595 от 17.04.2021г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Д. С. И., като с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 30.10.2023 година вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като в последствие с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.10.2025 година вземането по процесния договор за кредит са прехвърлени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 13.07.2026г. до окончателното погасяване, както и направените по делото разноски за

- платена държавна такса в размер на 12, 93 евро /тридесет и четири евро и седемдесет и пет евроцента/ и

3

- адвокатско възнаграждение в размер на 44, 66 евро /четиридесет и четири евро и шестдесет и шест евроцента/.

ОТХВЪРЛЯ заявлението в останалата му част за сумите:

- над уважения размер от 760, 70 евро /седемстотин и шестдесет евро и седемдесет евроцента/ до пълния предявен размер от 1357,08 евро /хиляда триста петдесет и седем евро и осем евроцента/ - представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40532647595 от 17.04.2021г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и Д. С. И., като с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 30.10.2023 година вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като в последствие с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 29.10.2025 година вземането по процесния договор за кредит са прехвърлени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на „ЕОС Матрикс“ ЕАД, ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 13.07.2026г. до окончателното погасяване;

- 84, 82 евро /осемдесет и четири евро и осемдесет и два евроцента/ - представляваща договорна лихва за периода от 25.07.2023г. до 25.04.2024г.;

- 602, 04 евро /шестстотин и две евро и четири евроцента/ - мораторна лихва върху главницата за периода от 25.07.2023г. до 13.07.2026г.