Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 129 от 19.07.2022, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 194/2022
Вид
Решение № 129
Подписан
19.07.2022
В сила
21.12.2023
Състав
Събина Ненкова Христова Диамандиева, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. Бургас, 18.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20222000500194 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 260007/14.01.2022 год. по гр.д.№2364/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд е осъдена Застрахователна компания „Лев Инс“АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление - гр.София, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и Г. Г. да заплати на С.

С. Ш., ЕГН ********** от гр. С., ул. “С.“№ **, сумата в размер на 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие претърпени болки и страдания от получени от С. Ш. травми като пътник в л.а. „Дачия Логан“ с рег.№ А 3491 МД при ПТП на 23.07.2019 г. около 15.21 часа причинено от Я. С. С. като водач на л.а. „Шевролет Нубира“ с рег.№ А 9344 КТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 02.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като претенцията над уважения размер до претендирания от 100 000 /сто хиляди/ лева е отхвърлена. Осъдена е Застрахователна компания „Лев Инс“АД ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от изпълнителните директори П. Д. И Г. Г. да заплати на адвокат В. О. сумата в размер на 176,50 /сто седемдесет и шест лева и 50 ст./ - представляваща адвокатско възнаграждение. Осъден е С. С. Ш. от гр. С. да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“АД ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София сумата в размер на 2312,30 / две 1 хиляди триста и дванадесет лева и 30 ст./ - разноски по делото. Осъдена е Застрахователна компания „Лев Инс“АД ЕИК 121130788 със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от изпълнителните директори П. Д. и Г. Г. да заплати на Окръжен съд - Бургас сумата в размер общо на 600 /шестстотин/ лева, от които 200 лв. - държавна такса върху размера на присъденото обезщетение , както и 400 / четиристотин/ лева - разноски.

Посочено е, че решението е постановено при участието като трети лица помагачи на страната на ответника ЗК „Лев инс“АД :

- Агенция „Пътна инфраструктура“ - София ,

- ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ АД - София,

- ЗАД „Армеец“АД - София ,

-„Алианц България“АД,

- „ДЗИ Общо застраховане“АД и

- УМБАЛ - Бургас АД.

С решение № 260037/10.03.2022 год. по гр.д.№2364/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд е допълнено решение №260007 от 14.01.2022 г., постановено по делото по направеното от ответника ЗК „Лев инс“АД възражение за прихващане, като е оставено без уважение искането на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 за извършване на прихващане между размера на присъденото обезщетение в размер на 5000 лв. в полза на ищеца С. Ш. и присъдената сума в размер на 2 312,30 лв. - разноски в полза на ответника ЗК „Лев инс“АД.

1.Постъпила е въззивна жалба от С. С. Ш., ЕГН ********** от гр. С., ул. “С.“ № **, чрез процесуален представител адв. В.О., срещу решение № 260007/14.01.2022 год. по гр.д. №2364/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд в отхвърлителните му части, с които претенциите на ищеца са отхвърлени за сумата над 5000 лв. до 100 000 лв. - неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.10.2022 год. до окончателното й заплащане. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдът правилно е установил фактите и обстоятелствата относно виновното противоправното деяние, неговия причинител, отговорния застраховател, претърпените телесни увреждания от ищеца, в резултат на които е направен обоснован извод, че ищецът е претърпял неимуществени вреди под формата на физически и душевни болки и страдания, но в противоречие с принципите на справедливостта по чл.52 от ЗЗД е приел, че справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди е сумата от 5000 лв. Твърди се, че не са отчетени интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Съдът не е зачел всички причинени на ищеца травматични увреждания. Твърди се, че съдът се е отклонил от дадените задължителни разяснения по ППВС №4/68 г., относно критериите при определяне на справедлив размер на обезщетението, като не е отчетена и икономическата 2 конюнктура показател за което са размерите на застрахователно покритие и лимитите на отговорност по застраховки „ГО“ на автомобилистите към момента на ПТП. Твърди се също, че неправилно съдът е приел принос на пострадалия за настъпване на част от вредоносния резултат в размер на 100 %, поради непоставен предпазен колан. Твърди се, че по делото не са ангажирани убедителни доказателства за допуснати от страна на ищеца нарушения на ЗДвП, с които той да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като не е установено и обстоятелството, че автомобилът в който ищецът е пътувал на задната седалка е бил оборудван с предпазни колани. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за цялостно уважаване на претенциите на ищеца с присъждане на направените съдебни разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба подадена от ищеца, от ответника по делото - Застрахователна компания „Лев Инс“АД, чрез процесуален представител адв. П. В. Изложени са съображения за правилност на решението в обжалваните части и за неоснователност на възраженията на въззивника-ищец. Твърди се, че не е установено, че ищецът е участник в процесното ПТП, тъй като не е вписан като пострадало лице в издадения от органите на МВР протокол за ПТП, а в свидетелските си показания пред окръжния съд свидетелката И. е изложила неистини, тъй като соченото от нея относно мястото на пътуване на ищеца не съответства на установени факти и обстоятелства с други доказателства по делото. Твърди се също, че не е установено, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил сочените от него травматични увреждания, тъй като не е представена достоверна медицинска документация, като липсват данни за проведено лечение и възстановяване на ищеца, както и за контролни прегледи. Евентуално са изложени възражения за установено съпричиняване от страна на ищеца и липса на основания за увеличаване на размера на присъденото обезщетение.

Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните от ищеца части и присъждане на съдебните разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на ответника, а именно – от ЗАД „Алианц България“АД, чрез адв. Б. С., в който са изложени съображения за правилност на решението в обжалваните от ищеца части и неоснователност на възраженията по въззивната жалба. Твърди се, че по отношение на застраховането при това трето лице МПС не са налице основания за ангажиране на отговорността. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на ответника, а именно -„ДЗИ Общо застраховане“АД, чрез процесуален представител юрисконсулт Л. С., в която са изложени съображения за правилност на решението в обжалваната част и неоснователност на въззивната жалба. Направено е искане за прекратяване на делото по отношение на това трето лице с аргумент, че съгласно приетия от окръжния съд с обжалваното решение механизъм на ПТП, водачът на застрахованото 3 при него ПТП не е виновен за причиняването му.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач на ответника, а именно ЗАД „ДаллБогг живот и здраве“ АД – София, чрез процесуален представител адв. И. Ц., в който е посочено, че възраженията на ищеца за несправедлив размер на обезщетението са неоснователни, а присъденото от окръжния съд обезщетение в пълна мяра осъществява обезпечителната си функция, поради което решението в обжалваната от ищеца част следва да бъде потвърдено.

2. Подадена е насрещна въззивна жалба от ответника по делото Застрахователна компания „Лев Инс“АД, чрез процесуален представител адв.

П. В., срещу решение № 260007/14.01.2022 год. по гр.д.№2364/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд в неговата уважителна част, с която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законна лихва и разноски по делото. Недоволство от решението е изразено в няколко насоки. На първо място се твърди, че е останал недоказан механизмът по който са причинени уврежданията на ищеца, както и това, че тези увреждания са получени при процесното ПТП.

Твърди се, че ищецът не е бил участник в ПТП тъй като не е в вписан в протокола за ПТП като пострадало лице, а свидетелските показания на свидетелката Илиева - живуща на съпружески начала с ищеца, са недостоверни и противоречат на останалите факти и обстоятелства установени по делото относно процесното ПТП. Твърди се, че представените по делото медицински книжа са противоречиви и не доказват твърденията на ищеца, тъй като тези издадени от УМБАЛ-Бургас в деня на ПТП сочат, че не се установяват увреждания на ищеца. По отношение на изследванията извършени в гр. София съгласно представени по делото документи се сочи, че са направени дни след ПТП и не е установено, че показват увреждания причинени от процесното ПТП. Изложени са и евентуални възражения в случай, че се приеме, че увреждания на ищеца са причинени от процесното ПТП, да се вземе предвид, че фрактурата в лявата раменна става не би се получила при поставен обезопасителен колан, а останалите твърдени увреждания, включително тези на краката, не са надлежно доказани.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и цялостно отхвърляне на претенциите на ищеца с присъждане на разноските за двете съдебни инстанции. Направено е особено искане в случай на потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част да бъде извършено прихващане по изявлението на ответника за съдебно прихващане между неговото вземане за съдебни разноски и вземането на ищеца за обезщетение.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба подадена от ответника, от ищеца по предявения иск – С. С. Ш., чрез процесуален представител адв. В. О., в който са изложени съображения за нейната неоснователност и за правилност на решението в обжалваните от ответника части. Твърди се, че причинната връзка между процесното ПТП и получените 4 от ищеца телесни увреждания е установена по делото с годни доказателства, като съдът правилно е установил и механизма на ПТП, а възраженията на ответника в този смисъл са неоснователни. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваната от ответника част и за присъждане на съдебните разноски.

3.

Постъпила е въззивна жалба от ответника по делото

Застрахователна компания „Лев Инс“АД, чрез процесуален представител адв.

П. В. срещу решение № 260037/10.03.2022 год. по гр.д.№2364/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд. Твърди се, че решението е неправилно, тъй като становището на съда за неуважаване на искането за прихващане по направеното от ответника изявление противоречи на чл.104 от ЗЗД, както и на цитирана съдебна практика на ВКС и на АС-Бургас. Направено е искане за отмяна на решението и за извършване на прихващането.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. С.

Ш., чрез процесуален представител адв. В. О., в който са изложени съображения за неоснователност на искането на ответника за извършване на прихващане като противоречащо на изискванията на чл. 104, ал. 2 от ЗЗД, а също и поради невъзможност за прихващане с присъденото обезщетение, което е несеквестируемо вземане. Направено е искане за потвърждаване на решението и за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица, срещу съдебни актове на окръжния съд подлежащи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.

С първото обжалвано решение Бургаския окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 432 от КЗ и по претенция за законна лихва с правно основание чл. 86 от ЗЗД.