Определение № 4640 от 16.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4640 гр. Варна, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501960 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД, чрез юрисконсулт А. В., срещу определение № 9669/21.07.2026 год. по гр. д. № 10774/2025 год. на ВРС-39-ми състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените на ищеца разноски по делото.

В жалбата се отправя искане за отмяна на определението и постановяване на ново, с което се намали присъденото адвокатско възнаграждение. отхвърляне на молбата. Излагат се доводи, на първо място, че присъденото възнаграждение не съответства на реално положения адвокатски труд предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, оказваната от съда пълна и всестранна защита на потребителя, богатата съдебна практика по дела срещу небанкови финансови институции и използваната бланка на искова молба, достъпна в интернет пространството. На следващо място се твърди, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска и е признал същия, като се позовават и на решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело C-438/22.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК по жалбата е депозиран отговор от другата страна, с който същата се оспорва като неоснователна.

Молбата, с която е сезиран настоящият състав се преценява за допустима, доколкото е депозирана в законоустановения срок от надлежно легитимирано лице, разполагащо с правен интерес. По тези причини, жалбата следва да бъде разгледана по същество.

За тази цел, съдът съобразява, че производството по делото пред първа инстанция е приключило с постановяването на решение № 2068/26.05.2026 год., като с оглед признанието на иска от страна на ответника, разглеждането на спора е приключило само в едно заседание, в което процесуалният представител на ищеца не се е явил, а е депозирал молба за разглеждането му в негово отсъствие. По подадена от ищеца молба по чл.248 ГПК, с обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата за изменение на постановеното решение в частта за присъдените на ищеца разноски, от които адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро.

1

Съдът намира така подадената жалба за неоснователна.

Нормата на чл.78, ал.1 ГПК урежда правото на ищеца да иска репариране направените от него в хода на производството разноски като дава възможност те да бъдат в тежест на ответника съобразно с уважената част от иска.

Освобождаването на ответника от отговорността за деловодните разноски, респективно неприсъждането им в полза на ищеца по уважен иск, е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. Преценката за това дали тези изисквания са изпълнени е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество. По смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК за възлагането на разноските в тежест на ищецът, е без значение неговото поведение, а това на ответника.

Съдът споделя обективираната в определение № 50466/30.11.2022 год. по ч.т.д. № 2049/2022 на ВКС, ТК – 1 отделение практика за неприложимост на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК при предявен и уважен иск на потребител, доколкото осъществявайки правото си да се освободи от неравноправни клаузи в сключения от него потребителски договор, потребителят не може да бъде заставен да установява извършването на извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в производството пред съда. Отделно от горното, видно, ответникът е признал предявения иск, но не може да се приеме за налична другата предпоставка. По принцип поводът за завеждане на иск по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК се свързва с извънсъдебно претендиране, съответно отричане на правото, на което се позовава ищецът или се отрича от него, като релевантно в конкретиката на повдигнатия спор е включването на нищожна клауза в типов договор от страна на ответника и отнасянето на извършените плащания към нея.

Същевременно, със задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на СЕС от 25.01.2024 год. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази Наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Или, както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 год. по ч. т. д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в Наредбата могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В случая са предявени два обективно съединени иска, проведеното първоинстанционно производство не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност, развило се е в едно съдебно заседание и е постановено при признание на иска.

Извършени по делото процесуални действия са изготвяне на исковата молба, като с оглед преценката на предоставените услуги, които са от значение при определяне на размера му /видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото/, присъденият размер от 260 евро съответства на 2 предмета на спора, неговата цена, правна и фактическа сложност.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 9669/21.07.2026 год. по гр. д. № 10774/2025 год. на ВРС-39-ми състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за присъдените на ищеца разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3