Решение № 1025 от 08.07.2024, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Велико Търново, 08.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АННА ДИМОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ЯНК. ЛАЛОВА като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело № 20244110100550 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от "А1 България" ЕАД град София срещу С. В. Я. кумулативно, обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че между страните е сключен Договор за електронни съобщителни услуги и устройство за изплащане, идентифициран с неговия уникален № 503134321 от 05.11.2019 година, към който са предоставяни услуги с партиден номер М6419938. Към договора са сключени съответните приложения № 1, с които са уговорени следните услуги с тарифни планове: Мобилен интернет - с номер *** и тарифен план А1 Сърф XS с месечна такса 11.99 лв., сключен на 05.11.2019 г. за срок от две години; Мобилна услуга - с номер *** и тарифен план Al One S с месечна такса 11.99 лв., сключен на 05.11.2019г. за срок от две години. Към номер *** на 05.11.2019г. с оглед двугодишното обвързване с тарифен план за посочения номер е закупено на преференциална цена с отстъпка устройство Апарат Samsung А 1 0 Bla+PH Т Т Е С c l . Посочва, че за периода от 21.10.2020г. до 20.01.2021г. ищецът е изпълнил задълженията си по посочения договор, но ответникът не е заплатил задължения си във връзка с предоставените услуги в сроковете, съгласно договора и ОУ и е натрупал просрочени задължения за неплатени електронни съобщителни услуги и устройства на изплащане, за посочения период.

Твърди, че ответникът е имал незаплатени задължения и за предхождащи периоди, 1 като по описаните фактури задълженията му общо били в размер на 88.76 лева, поради което на 17.02.2021г., договорът е прекратен поради неплащане, продължило повече от 124 дни съгласно ОУ и му е начислена неустойка в размер на 187.25 лв. Посочва, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 3417/2023 година на ВТРС, срещу която длъжникът подал възражение по чл. 414 ГПК.

Направено е искане да бъде постановено решение, по силата на което да бъде прието за установено, че С. В. Я. дължи на "А1 България" ЕАД - град София сумата в размер 88.76 лв. — главница за неплатени суми за предоставяне на електронни съобщителни услуги, сумата в размер на 187.25 лева - неустойки поради предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната; както и мораторна лихва върху сумите в размер на 77.00 лв. от датата, представляваща първи ден от забавата за плащане по всеки отделен документ до датата, предхождаща дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендира да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото както в исковото, така и в заповедното производство.

Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по реда на чл. 46 ГПК, но в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложените по делото заверени копия на Договор № 503136321 от 05.11.2019 година, ведно с 2 броя Приложение № 1 към него, 4 броя допълнително приложение към Приложение № 1 към него и Приложение № 3 към него /л. 4-гръб – 12-гръб/ се установява, че на посочената дата между страните е сключен договор за електронни съобщителни услуги, с който на клиента е предоставено ползването на услугите с тарифен план А1 Сърф X S с месечна такса 11.99 лв. за телефонен номер ***, както и с тарифен план Al One S с месечна такса 11.99 лв. за телефонен номер ***. Постигнали са съгласие и за включването на допълнителни екстри – мобилен интернет на максимална скорост при цена 5.00 лева месечно и А1 Xplore TV GO Mini (30 ТВ програми) на стойност 2.00 лева месечно и за двата номера.

Видно от материалите по делото на 05.11.2019 година между страните е сключен и Договор за продажба на изплащане № 503134321, към който са приложени и Гаранционна карта № 472159108, както и Приемо-предавателен протокол закупено крайно устройство /л. 13-15/, с който на клиента е предоставено устройство Апарат Samsung А 1 0 Bla+PH Т Т Е С cl с обща цена в размер на 204.01 лева, като при подписване на договора купувачът е заплатил първоначална вноска в размер на 8.50 лева, а остатъкът от цената в размер на 195.51 лева страните са уговорили да бъде заплатена на 23 броя месечни вноски в размер, посочен в договора. Видно от приемо- 2 предавателния протокол от същата дата, купувачът е получил устройството, предмет на договора.

По делото са приложени и Фактура № 0421530689 от 24.11.2020 година;

Фактура № 0423081361 от 23.12.2020 година; Фактура № 0424626883 от 25.01.2021 година; Сметка № 0555085558 от 17.02.2021 година; Сметка № 0555085559 от 17.02.2021 година; Сметка № 0555085560 от 17.02.2021 година; Сметка № 0555085594 от 17.02.2021 година; Сметка № 0555085595 от 17.02.2021 година и ОУ на „А1 България“ АД /л. 15-гръб - 52/.

От приложеното по делото Ч.гр.д. № 3417 по описа на Районен съд - Велико Търново за 2023 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 24.11.2023 година е издадена Заповед № 1389 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С. В. Я. за сумата в размер на 276.01 лeва - главница, представляваща неплатени суми за електронни съобщителни услуги, предоставени със системен партиден № М6419938, като част от рамков Договор с № 503134321 за периода от 24.11.2020 година до 17.02.2021 година , за сумата в размер на 77.00 лева – мораторна лихва в общ размер от датата, представляваща първи ден на забавата за всеки отделен документ до 21.11.2023 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.11.2023 година до окончателното изплащане, както и за сумата в размер на 75.00 лева – направени разноски по делото. Заповедта за изпълнение е връчена редовно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за установяване вземането на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение вземания.

Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на посоченото в нея основание. В този смисъл, за да бъде уважен предявеният по делото иск е необходимо в условията на пълно и главно доказване ищецът да установи наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по приложения договор за електронни съобщителни услуги и договор за продажба на изплащане, че е изправна страна по тях, т.е. че е осигурил достъп на абоната до договорените електронни съобщителни услуги, 3 съответно - че му ги е предоставил, както и че е предоставил закупената на изплащане вещ, наличието на предпоставките пораждащи начисляването на неустойка по договорите, както и размера на претендираните вземания.

Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото доказателства се установява наличието на валидни облигационни правоотношение между страните по делото по сключени между тях Договор № 503134321 от 05.11.2019 година и 2 броя Приложение № 1 от 05.11.2019 година за мобилен номер *** и за мобилен номер ***, като и към двете приложения са сключени по 2 допълнителни приложения за предоставяне на допълнителни екстри за всеки един от предоставените мобилни номера, по които ответникът има качеството абонат и потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС, както и по Договор за продажба на изплащане от 05.11.2019 година. Видно от приложените договори и приложения, операторът е предоставил на абоната посочените услуги по тарифните планове, посочен в тях и описани по-горе, срещу задължението на абоната за заплащането им, ведно с цените на ползваните от него допълнителни услуги, когато те не са включени в съответния тарифен план. Изрично в самите договори е посочено, че „Абонатът декларира, че е запознат и е съгласен с приложимите ОУ“. На следващо място, видно от самите приложения към договорите, операторът е предоставил на ответника СИМ картите със съответния и посочен изрично номер, с което е изпълнил задължението си да осигури достъп на последния до своята мобилна мрежа и до договорените далекосъобщителни услуги - чл. 23 б. "б" от ОУ. Предоставянето на уговорените с договорите мобилни услуги се установява и от приложените фактури, които представляват извлечение от автоматизираната система на оператора за ползваните услуги. Осигуряването на достъп до мобилната мрежа и до договорените услуги от страна на ищеца е породило насрещното задължението на ответника да заплати дължимите за това месечни такси по тарифните планове, както и цената на допълнително използваните услуги, които не са включени в тях. В този смисъл, независимо дали ответникът реално е използвал предоставените му услуги по сключените договори, той дължи на оператора месечните абонаментни такси в размерите, които са уговорени и които са посочени по-горе за използване на използваните от него мобилни номера *** и ***.

Видно от приложените по делото по делото фактури за ползваните от ответника услуги са начислени следните суми: За периода от 21.10.2020 година до 20.11.2020 година е начислена сумата в размер на 27.98 лева - за месечни абонаментни такси, както и за вноска за изплащане на стоки в размер на 8.50 лева. За периода от 21.11.2020 година до 20.12.2020 година е начислена сумата в размер на 36.42 лева - за месечни абонаментни такси и услуги, както и за вноска за изплащане на стоки в размер на 8.50 лева. За периода от 21.12.2020 година до 20.01.2021 година е начислена сумата в размер на 27.98 лева - за месечни абонаментни такси, както и за вноска за 4 изплащане на стоки в размер на 8.50 лева. Видно от исковата молба обаче, по трите издадени фактури с исковата молба се претендира сумата в размер на 88.76 лева за месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги, като с исковата молба не се претендира част от сумата по Фактура № 0424626883 от 25.01.2021 година, както и сумите за стоката на изплащане. По делото липсват както твърдения, така и каквито и да е доказателства ответникът да е изпълнил задължението си за плащане на посочената сума, поради което за посочените отчетни периоди дължи на ищеца за абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги по договора за електронни съобщителни услуги сумата в размер общо на 88.76 лева.

При възникване на облигационните отношения ответникът е декларирал, че е запознат с Общите условия за взаимоотношенията между на „А1 България” ЕАД с потребителите и с ценоразписа на мобилния оператор. С т. 54.12 от Общите условия, на ищеца е предоставена възможност едностранно да прекрати договора с потребителя на електронни съобщителни услуги при забава в плащане на задълженията му над 124 дни.

Видно от приложенията към договорите – т. 6.1, при предсрочно прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя, страните са уговорили заплащане на неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния срок на ползване, като ако абонатът е физическо лице, максималният размер на неустойка не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент и по техния стандартен размер без отстъпка, в тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.