Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 163 от 02.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 213/2025
Вид
Решение № 163
Подписан
02.07.2025
В сила
23.08.2025
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ИРЕНА КОЛЕВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.151 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.151 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 ал.1 т.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.23 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.32 т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2б ал.2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.195 · Закон за съдебната власт
  • чл.9 ал.2 · Закон за съдебната власт
  • чл.25 ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Велико Търново, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

Д. ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500213 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Образувано е по въззивна жалба на Д. Х. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес град Елена, *********, чрез пълномощник по чл.32 т.2 от ГПК – К. Г. Т., срещу Решение № 109/26.02.2025г. по гр.д. № 1165/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу Районен съд – Велико Търново и Районен съд – Елена иск с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата от 26 000 лв.

- обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на гр.д. № 270/2021г. по описа на Районен съд – Елена и на гр.д. № 2720/2021г. по описа на Районен съд – Велико Търново в разумен срок, съгласно чл.6 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за недопустимо, респ. неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Излага, че съгласно чл.10 ал.1 от ЗОДОВ участието в процеса на прокурор като главна страна – необходим другар на държавните учреждения /ищци или ответници/, е задължително с оглед защита на държавния интерес, поради което с оглед разясненията, дадени в т.6 от ТР № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, не е достатъчно само уведомяването, а е необходимо постановяването на нарочен съдебен акт за конституирането му, какъвто в производството пред първата инстанция не е постановяван. Отделно, явилият се и взел участие прокурор не е представил акт за явяването си като представител на Прокуратурата на Република България, ведно с Протокол за случаен избор на прокурор съгласно чл.9 ал.2 от ЗСВ, което според жалбоподателката води до процесуален оговор и поради обстоятелството и на личната му заинтересованост, поради 1 което счита обжалваното решение за нищожно. Излага, че постъпилият по делото писмен отговор на ИМ от първия ответник е подаден от магистрат от състава на съда, който не е негов административен ръководител и е недопустимо осъществяването от негова страна на процесуално представителство в процеса. Изложеното обуславяло нередовността на извършеното по делото от името на Районен съд-Велико Търново процесуално действие по подаване на отговор. Твърди изготвянето на непълен и неточен доклад по делото досежно разпределената доказателствената тежест между страните, както и непосочване на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и направените възражения и непосочване на правилната /вярна/ правна квалификация на претендираните от страните права и направени възражения. Нарушена била императивна процесуалноправна норма, съгласно която страните по делото са били лишени от възможността да поискат поправка и допълване на протокол в срока по чл.151 ал.1 от ГПК. Навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, доколкото било налице основание за отвод по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК на съдията-докладчик от разглеждане на делото, престиращ своя труд в орган на съдебната власт, срещу който жалбоподателката е предявила иск, предмет на разглеждане по гр.д. № 25/2025г. по описа на Окръжен съд-Габрово. Релевира доводи за допуснати от Окръжен съдВелико Търново процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане съдебно-медицинска и съдебно-психологична експертизи, както и в заличаване на допуснат до разпит свидетел.

Прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг съдебен състав, евентуално вместо него постановяване на друго, с което исковата претенция бъде уважена в пълния й предявен размер.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемите страни – Районен съд – Велико Търново и Районен съд – Елена, са подали отговори на въззивната жалба. В същите са заели становище за неоснователност на въззивната жалба и наведените в нея оплаквания срещу първоинстанционния съдебен акт.

Страните не се явяват лично или чрез свои процесуални представители в съдебно заседание.

В писмено становище, с което се поддържа отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна Районен съд-Велико Търново прави искане за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство във въззивната инстанция.

Апелативна прокуратура-Велико Търново, чрез прокурор Румяна Ирманова, заема становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност на първоинстанционното решение. Моли същото да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. С оглед на това, въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество и правилно.

Производството по него е протекло с участието на прокурор.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на Д. Х. Г. срещу Районен съд – Велико Търново и Районен съд – Елена с правно основание чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, към която са приложени доказателства за изчерпване на административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета "а" от Закона за съдебната власт. В 2

ИМ ищцата изложила твърдения, че във връзка с преустановеното й ел.захранване в собствен имот подала искова молба до Районен съд-Елена, въз основа на който на 30.08.2021г. било образувано гр.дело № 270/2021г. по описа на съда. След отстраняване само на първия определен съдия-докладчик, делото било изпратено на основание чл.23 ал.3 от ГПК на Окръжен съд-Велико Търново, който с определение по в.ч.гр.д. № 671/2021г. го изпратил за разглеждане на Районен съд-Велико Търново. В посочения съд делото било образувано под № 2720/2021г., предявената от нея искова претенция отхвърлена, а с решение по в.гр.д. № 268/2024г. на Окръжен съд-Велико Търново първоинстанционното решение било отменено. Твърди, че на още твърде ранен етап от производството не е спазена гаранцията по чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане на делото в разумен срок и от безпристрастен съд с цел съхраняване на доверието на обществото в правораздавателната система и възмездяване на чувството за справедливост на страните в процеса. Излага, че в резултат на неразумната продължителност на производството е претърпяла и продължава да търпи душевни болки и страдания – изгубила доверие в държавността и правосъдието, редом с житейски дискомфорт, от погазване на основните й права. Поради това е поискала осъждане на Районен съд – Велико Търново и Районен съд – Елена да й заплатят солидарно сумата от 5 300 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, явяващи се пряка последица от нарушение на правото й на разглеждане и решаване на гр.дело № 270/2021г. по описа на Районен съд-Елена, преобразувано под № 2720/2021г. по описа на Районен съдВелико Търново, в разумен срок съгласно чл.6 § 1 от ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане.

С Определение № 1689/25.11.2024г. по гр.д. № 2588/2024г. на Районен съд-Горна Оряховица е допуснато изменение на размера на предявения иск на сумата от 26 000 лв.

В срока по чл.131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от Районен съд-Велико Търново, в който е заела становище за неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че въз основа на искова молба на Д. Х. Г. е образувано гр.д. № 2720/2021г. по описа съда, като твърди, че същото е разгледано и приключило с краен съдебен акт за по-малко от шест месеца. Оспорва твърдението на ищцата за неразумна продължителност на производството по делото.

В същия срок е подаден отговор на исковата молба от втория ответник – Районен съдЕлена, в който се заема становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Не оспорва, че въз основа на искова молба с вх. № 2701/30.08.2021г., постъпила в Районен съд-Елена и подадена от Д. Х. Г. против „Енерго-Про Продажби“ АД, е било образувано гр.д. № 270/2021г. по описа на съда. Твърди, че след направен отвод на единствения съдия, който е бил на работа и поради невъзможност делото да бъде преразпределено на другия съдия от състава на съда поради ползвания от него продължителен отпуск по болест, с определение от 30.08.2021г. производството по делото е прекратено и изпратено на основание чл.23 ал.3 от ГПК на Окръжен съд-Велико Търново.

Фактическото му изпращане станало с писмо от 31.08.2021г. Оспорва твърдението на ищцата за неразумна продължителност на производството и в двете ответните съдилища, както и твърдението й да е претърпяла описаните в ИМ вреди.

За да отхвърли исковата претенция, Окръжен съд – Велико Търново е приел, че установената продължителност на разглеждане на делото пред ответните съдилища не обосновава извод за нарушение на разумния срок за разглеждането му, поради което за ищцата не е възникнало правото на обезщетение по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

На 30.08.2021г. в Районен съд – Елена постъпила ИМ на Д. Х. Г. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД с посочено в нея правно основание чл.79 от ЗЗД, въз основа на която на същата дата било образувано гр.д. № 270/2021г. и определен съдия-докладчик чрез системата за случайно разпределение на делата. С Определение № 156/30.08.2021г. съдията3 докладчик се е отстранил от разглеждане на делото и поради невъзможност за сформиране на съдебен състав, който да разгледа делото, производството по него било прекратено и изпратено на Окръжен съд-Велико Търново за определяне на друг равен по степен съд на 31.08.2021г. На 02.09.2021г. делото постъпило в Окръжен съд-Велико Търново, образувано било под № 671/2021г. и разпределено на съдебен състав. С определение от 14.09.2021г., на основание чл.23 ал.3 от ГПК, било изпратено за разглеждане на Районен съд-Велико Търново.

В Районен съд-Велико Търново делото постъпило на 20.09.2021г., образувано на същата дата под № 2720/2021г. и разпределено на съдия-докладчик чрез системата за случайно разпределение. На 21.09.2021г. била разпоредена размяна на книжа по реда на чл.131 ГПК и е налице произнасяне на съда по искането на ищцата за допускане на обезпечение на предявения иск. Поради присъединяването с акт от 18.10.2021г. на гр.дело № 2978/2021г. между същите страни към гр.д. № 2720/2021г., била разпоредена размяна на книжа по присъединеното дело. На 01.11.2021г. постъпил отговор на ИМ от ответното дружество и на същата дата в подготвително заседание съдът насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2021г., изготвил проект за доклад и се произнесъл по направените доказателствени искания. На 07.12.2021г. е проведено съдебното заседание с участието на страните по делото, в което са събрани допуснатите писмени и гласни доказателства и същото е отложено за 25.01.2022г. за изготвяне на допуснатите експертизи. В същото съдебно заседание делото е обявено за решаване. Решение е постановено на 21.02.2022г. Срещу същото на 07.03.2022г. е постъпила въззивна жалба от ищцата, която поради констатирани нередовности е била оставена без движение на 08.03.2022г. На следващия ден тези нередовностите са отстранени и на 10.03.2002г. е била постановена размяната й. След изтичане на срока за отговор на жалбата, с разпореждане от 04.04.2022г. делото е изпратено във въззивната инстанция. Последната е върнала същото на първостепенния съд с указания за отстраняване на нередовности във връзка с упълномощаването на процесуалния представител на ищцата. След изпълнение на дадените указания на 07.04.2022г. делото е изпратено отново на Окръжен съд-Велико Търново, където е образувано в.гр.д. № 268/2022г. по описа на съда. С определение от 15.04.2022г. е насрочено открито съдебно заседание за 30.05.2022г. На посочената дата то е проведено и делото обявено за решаване. На 01.07.2022г. е постановено въззивното решение, което е необжалваемо и окончателно.