Решение № 810 от 12.04.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 810 гр. София, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Ирина Стоева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20211100506989 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 27220 от 19.03.2020 г. по гр.д.№ 48245 по описа за 2018 г. на СРС, Второ ГО, 73-ти състав се : ОСЪЖДА ответника ЗАД „А.И.“ АД да плати на ищеца „Т. СС“ ЕООД на осн. чл.405, ал.1 КЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 6162,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка – полица от 10.8.2017 г. за претърпените имуществени вреди при ПТП от 29.8.2017 г. с л.а. с рег.№ ****, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба – 20.7.2018 г., до изплащане на сумата.

Постъпила е въззивна жалба от ответника пред СРС- ЗАД „А.И.“ АД.

Излагат се доводи за неправилност на така постановеното решение.

Сочи, че представената служебна бележка от 03.10.2017 г. на Районен център 112, гр.Кърджали не установява уведомяването на компетентните органи за състоялото се пътно произшествие и отказа на МВР да посети произшествието. Тази бележка не установявала по никакъв начин връзката с процесното ПТП. Сочи, че т.69.4 от ОУ изисква при предявяване на 1 претенцията си застрахованото лице да представи документ, удостоверяващ застрахователното събитие, издаден по ред, определен от застрахователя или от компетентните органи. Документите, сочещи установяване на ПТП от компетентните органи били посочени в Наредба I з-41/12.01.2009 г. В чл.125 от ЗДвП били изрично посочени случаите в които посещението на местопроизшествието е задължително. В случая била налице хипотезата на чл.125, т.8 от ЗДвП. От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установявало, че с оглед уврежданията по МПС, същото не е можело да се движи на собствен ход. Обаждането на тел.112 било по преценка на лицето, което се обажда и било възможно същото да заяви обстоятелства, които да препятстват посещението на произшествието от страна на МВР. Счита, че в тази хипотеза застрахователят има право не само да намали, но и да откаже изплащане на застрахователно обезщетение като се позовава на т.72.1 вр. с чл.69.4 от ОУ, тъй като застрахованият не бил изпълнил задълженията си по ОУ, но и по ЗДвП. Независимо от това, застрахователят / въззивник, ответник пред СРС/ приел да разгледа случая като събитие без документ /по декларация/, а не като неизпълнение на договорно задължение да се снабди застрахованото лице с документ. В този случай приложимо било правилото на т.69.5 от ОУ, съгласно което застрахователят обезщетявал застрахования до два пъти през срока на застраховката като размера на застрахователното обезщетение било ограничено до 10 % от застрахователната сума, но не повече от 3000 лв. съгласно т.69.6 от ОУ. Твърди, че посочената клауза не била обвързана с неизпълнение на договорно задължение както бил приел СРС поради което не била приложима разпоредбата на чл.408 КЗ на която погрешно се позовал СРС. Касаело се до специфични случаи при които застрахованият не може да докаже с официален документ настъпването на застрахователното събитие по обективни причини. Клаузата била уговорена между търговци, което било допустимо поради свободата на договаряне. Следвало да се има предвид, че застрахователят носел риска в съответствие със заплатената застрахователна премия. В случая застрахователната сума на процесния автомобил била 18 000 лв. и затова дължимото обезщетение било в размер на 10 % или 1 800 лв. Последната сума била преведена по сметката на ищцовото дружество. От това следвал извода, че застрахователят е изпълнил задължението си, а претенцията на ищеца била неоснователна.

2

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което да се отхвърлят претенциите на ищеца.

Претендират се разноски.

Въззиваемият – „Т. СС“ ЕООД, ищец пред СРС е подал отговор по въззивната жалба, в който излага становище за неоснователност на същата и правилност на така постановеното решение с което претенцията му по чл.405 КЗ е била уважена. Счита, че е доказал всички предпоставки за уважаване на претенцията му. Правилно СРС е приел, че възраженията на ответника са неоснователни защото не попадат под нито една от хипотезите на чл.408 КЗ.

Претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 28.05. 2020 г.

Въззивната жалба е подадена на 10.06.2020 г./по пощата/, т.е. същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Следователно въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.405 КЗ. Искът бил доказан по основание и размер, включително и от заключението на съдебноавтотехническата експертиза. Възраженията на ответника били неоснователни защото не сочели на нито една от хипотезите на чл.408 КЗ. Съгласно чл.408, ал.1,т.3 КЗ застрахователят можел да откаже обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което било значително с оглед интереса на застрахователя, 3 било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е въвело до възникване на застрахователното събитие. В случая твърдените от ответника нарушения на ОУ не показвали да са довели до възникване на застрахователното събитие, защото нямало причинна връзка с настъпването му. Освен това ищецът бил доказал, че е уведомил компетентните органи за произшествието и те били преценили, че не следва да посещават мястото на настъпването му. Ищецът бил представил документ, който удостоверявал това. Затова и предявеният иск бил основателен и като такъв е уважен.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Страните не спорят, че са обвързани от застрахователно правоотношение; това не само е безспорно, но и се установява от представените по делото писмени доказателства – застрахователна полица от 10.08.2017 г. /л.5 по делото пред СРС/.

Не се спори и, че застрахователят /ответник/ е заплатил сумата в размер на 1 800 лв.; последното също е установено от представения по делото платежен документ

За да заплати заниженият размер на застрахователното обезщетение, ответникът се е позовал на клаузата на т.69.6 вр. с т.69.5 ОУ съгласно която при обективна невъзможност застрахованият да се снабди с документ, удостоверяващ застрахователното събитие, издаден по ред, определен от застрахователя или от компетентните органи, застрахованият е длъжен да подаде писмена декларация в която да посочи обстоятелствата за настъпване на ПТП. В този случай отговорността на застрахователя е ограничена до 10 % от застрахователната сума или в случая до 1800 лв.

Спорно по делото е дали при така посоченото в ОУ застрахователят може да ограничи отговорността си и от тук дължи ли се сумата, предмет на иска по чл.405 КЗ, представляваща разликата между платеното застрахователно обезщетение и действително установените от заключението на САТЕ имуществени вреди по застрахованото МПС.

Съгласно общата разпоредба на чл. 408 КЗ застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само: при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застрахования или застраховащия; при 4 неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, както и в други случаи, предвидени със закон. Общата разпоредба на чл. 408 КЗ установява правилото, че основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е само това неизпълнение на предвидени в застрахователния договор задължения, което е значително с оглед интереса на застрахователя. Тази разпоредба на практика е подобна на чл. 211, т. 2 от отменения КЗ.

Съгласно чл. 395, ал.1 КЗ застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки.

При настъпването на застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора. В случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението по ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението- ал.4 от същата разпоредба.

Независимо от ал. 4 застрахователят е длъжен да изплати обезщетение, когато неизпълнението на задължението на застрахования по ал. 1 и 2 не е в причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или е невъзможно определянето на вида или размера на вредата- ал.5.

Ето защо и съдебната практика във връзка с него, даваща отговор на въпроса кое неизпълнение от страна на застрахования на негови законоустановени или предвидени в договора задължения е значително с оглед интереса на застрахователя като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение, намира приложение и по новия ред. Трябва да е налице причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, респ. неизпълненото задължение да е от естество да доведе до увеличаване на размера или разширяване обхвата на вредите или да явява препятстващо доказването им. Наличието на такава 5 причинна връзка трябва да се изследва и доказва във всеки един случай, като тежестта на доказване на тази връзка е у застрахователя, който се позовава на правоизключващите възражения. Същевременно, условието за значителност следва да се преценява във всеки конкретен случай с оглед това да се не се допуска посредством договорни клаузи да се уговарят правни последици в ущърб на интереса на застрахования, когато не може да се констатира накърняване на легитимния интерес на съответния застраховател. Става дума както за значителност на неизпълнението, така и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер. Това е такова задължение на застрахования, което е от съществено значение за застрахователя и без чието изпълнение биха се създали съществени пречки за него да осъществява своята дейност.

В случая с оглед доводите във въззивната жалба самият застраховател признава, че е приел, че не е налице неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования и затова е заплатил сумата в размер на 1 800 лв.

Приел е, че е налице обективна невъзможност на застрахования да се снабди с документ от органите на МВР, удостоверяващи след посещение на място, на реализираното ПТП.

Всичко това игнорира защитната му теза, че са налице основанията за намаляване, респ. отказ да се изплати застрахователно обезщетение в размерите по чл.408 КЗ.

Не се спори, а и не се твърди поведението на водача на застрахованото МПС да е допринесло или станало причина за реализиране на произшествието. В конкретния казус, не се твърди, нито се установява, наличие на причинна връзка между неизпълнението на задължението за предоставяне на документи и настъпилите вреди. Освен това, представянето на документите касае единствено доказването на обстоятелствата, при които са настъпили вредите, а не предотвратяване на реализирането им.

Наред с това от събраните по делото доказателства – писмени и гласни се потвърждава механизма на ПТП, описан в декларацията на водача на увреденото МПС. Видно от заключението на допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-автотехническа експертиза повредите върху лекия автомобил марка „Мерцедес“, рег.№ **** КВ отговарят и са в причинно-следствена връзка на така описания механизъм в уведомлениетопретенция, подадено от застрахования до застрахователя.