Определение № 4578 от 14.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4578 гр. София, 14.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002100916 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратурата на Република България, представлявана от прокурор Бр. С. и на И. Д. Б., предявена чрез процесуален представител адв. З. С. против решение № 1286/16.11.2023г., постановено по в.гр.д. № 361/2023г. по описа на Апелативен съд – София в различни части.

С обжалваното въззивно решение след ревизия на първоинстанционно решение № 3516 от 30.11.2022г. постановено по гр.д. № 2379/2021г. по описа на Софийски градски съд е постановено друго, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Д. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, понесени в причинно-следствена връзка от неоснователно повдигнато й обвинение по пр.пр. № 1279/2014г. по описа на ОП – Видин, ДП № 51/2014г. по описа на НСлС за престъпления по чл. 282, ал. 1 от НК в извършването на които ищцата е оправдана с присъда от 19.06.2018г., влязла в сила на 10.05.2022г. по н.о.х.д. № 275/2016г. по описа на ОС – Видин, ведно със законната лихва върху сумата считано от 10.05.2022г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева.

Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, с която предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди е частично уважен, а И. Д. Б. обжалва въззивното решение в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер.

В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по предявения иск за обезщетение на имуществени вреди, въззивното решение не е предмет на касационните 1 жалби и е влязло в сила.

И в двете жалби се излагат доводи за неправилност на съответните части от обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи. Отправено е искане решението да бъде допуснато до касационно обжалване и съответно да се намали размера на присъденото обезщетение, респ. искът да се уважи в пълен предявен размер.

Писмен отговор на касационната жалба Прокуратурата на Република България е депозиран от И. Б., в който страната изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази обжалвана част. Оспорва касационната жалба като неоснователна. Поддържа, че въззивното решение в тази част е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирани страни – ищец и ответник по делото с правен интерес от обжалване на отделни части от решението срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка от жалбите е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.

В изложението на Прокуратурата на Република България е отправено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в специалната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т.

1 от ГПК, а в изложението на И. Б. е отправено искане за допускане на касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, намира следното:

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: наказателното преследване е проведено срещу ищцата и още три лица; производството против ищцата е водено за две престъпления по служба, в сферата на професионалната й дейност, извършени в качеството й на директор на Дирекция „Международно контролирана търговия и сигурност“ в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, считано от 22.12.2004г. и секретар на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение по чл. 282, ал. 1 от НК /не тежки по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 7 от НК/ за това, че е допуснала неизпълнение и нарушила служебни задължения за времето от 11.08.2008г. до 02.10.2008г. и от 03.02.2010г. до 12.04.2010г., като на две заседания на МКЕКНОМУ на 02.10.2008г. и на 12.04.2010г. не е уведомила членовете й за липса на документи и недостатъци по заявлението на „Видекс“ АД с искане за трансфер на противопехотни мини по договор с гръцки контрахент и без да е изпълнено поставено условие е предложила на комисията да разреши трансфера, с цел да набави на дружеството облага – възможност за реализиране на два договора на безопасна ликвидация и разснарядяване на мини и от това са могли да настъпят немаловажни вредни последици – увреждане на нормалните функции на МКЕКНОМУ, невъзможност за осъществяване на ефективен контрол от държавата върху дейностите по трансфер на 2 боеприпаси; наказателното производство се е развило в три съдебни инстанции и по двете обвинения; производството по обвинението за двете престъпления е продължило в периода 14.03.2016г. – 10.05.2022г. /около 6 години и 2 месеца/; по наказателното производство пред първоинстанционния ОС – Видин, образувано по внесен обвинителен акт от 20.09.2016г. били проведени 49 съдебни заседания, 28 от които – с личното участие на ищцата; приключило е с присъда № 45 от 19.06.2018г. по н.о.х.д.№ 275/2016г. по описа на ОС – Видин, с която Б. е призната за невиновна и е оправдана и по двете предявени обвинения; по образуваното по протест въззивно производство - в.н.о.х.д. № 1213/2019г. на Апелативен съд – София – е проведено едно заседание, на което е даден ход на делото, като присъдата е потвърдена, а по образуваното по протест касационно производство – к.н.д. № 852/2021г. по описа на ВКС, II н. о. – с решение № 60188 от 10.05.2022г. въззивният акт е оставен в сила като касационната инстанция е споделила правните изводи на въззивния съд за несъставомерност на извършеното от Б.; през времетраене на наказателното производство – от шест години и два месеца – ищцата е била с мярка за неотклонение „подписка“. От свидетелските показания на майката и партньора на ищцата приел за установено, че обвинението предизвикало у ищцата стрес, притеснения и безпокойство, но също и страх от изхода на делото и насочването на претенции на пострадали срещу имуществото й.

Участието в заседанията пред първоинстанционния съд с цената на многократни пътувания от София до Видин и обратно и на отсъствия от дома внесло значителни затруднения в живота на ищцата, партньора и майка й. Съчетаването на защитата по делото и грижата за новороденото на 28.09.2015г. дете я правило тревожна и напрегната. Трудно понасяли тя и близките й добилата публичност от журналистически репортажи, изказвания на прокурори и длъжностни лица от разследването и статии във вестници информация за хода на разследването. В миналото ищцата била търсена за консултации като отговорен професионалист, но след обвинението контактите й били ограничени. За повдигането на обвиненията свързани с взрива в завод „Миджур“, собственост на „Видекс“ АД в [населено място], [община] на 30.03.2016г. е публикувано съобщение на интернет сайта на Прокуратурата на Република България. Освен данните за загиналите и пострадалите при взрива, ищцата била посочена поименно за привлечена като обвиняема, изтъкната е правната квалификация на престъпленията, за които й е повдигнато обвинение, с твърдения, че „в периода 11.08.2008г. – 2.10.2008г. Б. е нарушила и не е изпълнила служебните си задължения, като не е уведомила комисията за липсата на изискуемите документи, а вместо това е предложила на същата да даде разрешение за трансфер по повод сделката с „АКМОН С.А.“ и че „същото престъпление Б. е извършила и в периода от 03.02.2010г. до 12.04.2010г.“ Същите твърдения били възпроизведени в публикувано на 20.09.2016г. съобщение на интернет страницата на Прокуратурата на Република България под заглавие „Окръжна прокуратура – Видин предаде на съд четирима за причиняване смъртта на 15 човека при професионална непредпазливост в завода „Миджур“. Тази информация от пресцентъра на Прокуратурата била възпроизведена буквално в публикации онлайн на издателства като „Правен свят“, „Труд“, „Дневник“. В други печатни и телевизионни материали Б. отново била посочена като един от четиримата обвиняеми, предадени на съд за смъртта на 15 души 3 при взрива в завод „Миджур“, например материалите по „Нова телевизия“ и в „Правен свят“. От приети по делото материали, публикувани на интернет – страниците и на други медии и информационни агенции за обвиненията, обвинените лица и развоя на наказателното производство до приключването му с акта на ВКС, съдът приел, че в отговор на повишения обществен интерес относно причините за взрива и развоя на разследването на евентуални престъпни обстоятелства, свързани с тях, Прокуратурата е поднесла твърдения, че ищцата извършила вменените й престъпления и внушения, че в резултат от тях при взрива в завода край [населено място] е настъпила смъртта на 15 души. От тези съобщения на Прокуратурата е произтекло публично злепоставяне на ищцата със значим за нея вредоносен ефект в личен и социален план.

При тези факти, от правна страна въззивният съд приел, че при безспорност на фактите по развилото се наказателно производство и установените обстоятелства от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обезщетението за неимуществени вреди от наказателно преследване по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ следва да се определи в размер на 30 000 лева. При определянето му съобразил, че срещу ищцата било повдигнато обвинение в извършване на две нетежки престъпления по служба; като човек с чисто съдебно минало, заемащ отговорна длъжност в държавната администрация приел, че ищцата е била подложена на наказателно преследване за деяния от сферата на професионалната й реализация; общата продължителност на наказателното производство – 6 години и 2 месеца посочил като неразумно дълъг срок независимо от високата фактическа и правна сложност на делото; отчел в същото време, че взетата мярка за неотклонение „подписка“ е най-леката, засегнала начина й на живот в най – малка степен. Вследствие на незаконното обвинение заключил, че ищцата преживяла стрес, страх от осъждане, психическо напрежение, без да се е стигнало до увреждане на здравето; била е публично злепоставена от изнесените от Прокуратурата и разгласени от медиите данни за извършени от нея престъпни деяния по разследване, към което е имало завишено обществено внимание; накърнени са били авторитетът и професионалната й репутация. С оглед тези значими за определяне на справедливия размер на обезщетението обстоятелства, приел, че в случая е налице основание да се приеме, че ищцата е търпяла по – големи от обичайните болки и страдания.

Ето защо и за удовлетворяването на обществения критерий за справедливост заключил, че обезщетение в размер на 30 000 лева е адекватно на действително произтеклите репутационни вреди и негативни емоционални изживявания на ищцата, в който смисъл е постановил и крайния си акт.

Касаторът Прокуратурата на Република България обосновава наличие на специални предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Поставя в тази връзка като значими следните въпроси:

1/ Определянето на неимуществени вреди следва ли да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД? По този въпрос твърди противоречие на обжалваното решение на т. II от ППВС № 4/23.12.1968г.; на т. 3 и т.