Решение № 55 от 20.02.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. М. 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Аделина Тушева

Елизабета Кралева при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20251600500490 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по жалба на Б. А. А., подадена чрез пълномощник адвокат Й. Д. срещу Решение № 263/21.07.2025г. , постановено по гр.дело № 1379/2024г. на Районен съд – Л. в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск срещу НББАЗ гр. С. за заплащане обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат от ПТП над уважения размер от 2160 лева до предявения такъв от 5000 лева като неоснователен.

Твърди се във въззивната жалба, че решението в обжалвана част е неправилно, постановено в нарушение на процесуалните правила и в пълно противоречие с института на чл. 52 ЗЗД. Оспорва се извода на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата като пострадала от ПТП с подробно изложени в тази насока съображения. Оспорен е и размера на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди от 2700 лева като се твърди, че този размер е в разрез с принципа за справедливо обезщетяване и несъответен на установените по делото увреждания , болки и страдания, за което в жалбата са наведени съответни доводи. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на иска в пълния предявен размер, ведно със законните последици.

Жалбата е връчена на Сдружение хх“ гр. С., което в срока за отговор не е подало такъв. В насроченото съдебно заседание не е участвало чрез представител, като становище по жалбата не е изразено.

Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен 1 акт в частта, с която искът е отхвърлен като неоснователен , във връзка с оплакванията в жалбата, предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение в отхвърлителната му част е подадена в срок от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.

С решение № 263/01.07.2025г. по гр.дело № 1379/2024г. РС Л. на основание чл.

511,ал.2,т.1 във връзка с ал. 3 от КЗ е осъдил сдружение НББАЗ да заплати на Б. А. А. 2160 лева обезщетение за неимуществени вреди, търпени в резултат на ПТП, настъпило на 09.11.2022 г. в с. Д.М., обл. Монтана по вина на румънски гражданин, ведно със законна лихва от 09.06.2023г. , като е отхвърлил частичния иск, предявен за сумата 5000 лева от общ размер 30 000 лева над уважения до предявения размер като неоснователен и е присъдил на страните съответни на изхода на спора разноски.

Така постановеното решение е валидно, а в обжалваната част, с която искът е отхвърлен и допустимо.

Безспорно е установено по делото наличието на основания за присъждане на обезщетение – настъпило на територията на РБ ПТП с виновен водач, управлявал товарен автомобил , притежаващ застраховка ГО, сключен с румънски застраховател, валидна към датата на ПТП, в която хипотеза и съгласно чл. 511,ал.2 КЗ отговорността за заплащане на обезщетение е на ответното сдружение.

Спорът между страните, пренесен във въззивната инстанция е единствено относно размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед принципа за справедливото му определяне – чл. 52 ЗЗД, както и дали е налице съпричиняване от страна на пострадалата предвид своевременно направено възражението на ответника с правно основание чл. 51,ал.2 ЗЗД.

От фактическа страна е установено, че на 09.11.2022г. в село Д.М. пострадалата се е движела по пътното платно в дясна лента за движение в посока дома си на около 30 см от края на дясната лента, при което е блъсната с предна дясна част и дясно огледало на движещ се зад нея товарен автомобил с марка хх с рег. № хх TIP, управляван от румънски гражданин.

Безспорно е установено, че товарният автомобил при разрешена за населеното място скорост от 50км/ч се е движел със скорост около 67 км/ч, като не е направил опит да избегне удара чрез отклоняване автомобила вляво. При удара Б. А. пада на затревения и в ремонт десен тротоар и получава установените по делото травми – кръвонасядане /хематом/ с размери 6/3 см на гърба на ниво лява подмишнична ямка и кръвонасядане /хематом/ с размери около 17/15 см в областта на таза отзад вляво. Установено е, че травмираните участъци по тялото на пострадалата са били силно болезнени в първите дни след инцидента, като движенията в лява раменна става и лява тазобедрена става са били леко ограничени. Оздравителния период на така установените увреждания е бил до месец според заключението на СМЕ, от които ищцата е напълно възстановена. Установява се от показанията на разпитаните 2 свидетели ПМ и И.Н., както и приложените по делото писмени доказателства, че след настъпилото ПТП ищцата се прибрала в дома си с помощта на свидетелите, била изпаднала в шок, не отговаряла на въпроси на св. Н. и не можела сама да стане. По-късно вечерта се обадили на ЦСМП и на тел. 112. Видно от приложения фиш за преглед от екипа на спешна помощ ищцата отказала да бъде закарана в болницата в гр. Л., като са установени болки в лява ръка и ляв крак. От приложените амбулаторни листове за преглед се установява, че към 21.11.2022г. е налично кръвонасядане в областта на левия глутеус / седалищния мускул/ , както и контузия на раменния пояс вляво и лява лакътна става, а към 14.12.2022г. хематомът в областта на левия глутеус е в стадий на резорбиране. Провеждано е медикаментозно обезболяващо и противовъзпалително лечение под формата на парентерални медикаменти и локално действащи мазила, като през целия възстановителен период пострадалата е изпитвала различни по интензитет болкови усещания . За период около 2,3 седмици ищцата имала нужда от помощ в домакинството поради болки в лявата ръка, като засегнатите участъци били посинели и болезнени. Към 12.02.2025г. вещото лице по СМЕ, след извършен личен преглед на ищцата установява липса на ограничения в движението на засегнатите крайници и пълно възстановяване на ищцата. От заключението на приетата по делото съдебно-психологична експертиза е установено, че са налице данни за психо-травма през близките месеци след инцидента, изразяващи се в симптоматика на безсъние, страхове тревожност, които в голяма степен са свързани с детето, което е било с нея по време на произшествието. Към датата на прегледа са установени признаци на хистеричен тип личностова структура , но извод за пряка причинна връзка с инцидента на тези проявление не може да се направи, като според вещото лице симптоматиката, демонстрирана от ищцата е симулативна. Психичното й състояние не налага психиатрична консултация или лечение.

Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните негативни изживявания от деликта – търпени от пострадалия вследствие от непозволеното засягане на здравето му болки и страдания , като размерът им с оглед чл. 52 от ЗЗД се определя по справедливост. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят възрастта на пострадалия , характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.

3

В причинна връзка с процесното ПТП ищцата е получила кръвонасядания в областта на лявата част на гърба и на левия долен крайник в областта на таза отзад довели до силни болки при натиск върху засегнатите области и леко ограничение в движения на левите крайници с максимален оздравителен период до два месеца, от които напълно се е възстановила. За период до месец е изпитвала затруднения в домакинската си работа, като няма доказателства травмите да са довели до съществено ограничаване битовото й обслужване, да е ограничена в пълна степен възможността за движение на засегнатите от кръвонасяданията крайници. Предписаното й лечение е било с обезболяващи и противовъзпалителни медикаменти, като е посетила два пъти лекар ортопед-травматолог и е извършена рентгенография на лява лакътна става и тазобедрени стави без да са установени травматични промени и огнищни костни лезии. Несъмнено вследствие произшествието психичното й състояние е било влошено в рамките на близките до събитието месеци, но липсват данни за трайно отражение върху психиката й, като изпитваните психоемоционални страдания са обичайните за такъв вид травми. Няма доказателства обичайния начин на живот на ищцата да се е променил в причинна връзка с произшествието.

Преценявайки възрастта на ищцата, 47 години към датата на увреждането , обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите, които са й причинили болки и страдания за период до два месеца, начина на лечението й , изживения шок от инцидента, липсата на неудобства от личен, битов и хигиенен характер, отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, както и обществено икономическите условия към 2022 г., съдът намира, че сумата от 4000 лева, представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в закона принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищцата в резултат на непозволеното увреждане.

По отношение възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, поради допуснати нарушения на чл.108 от ЗДвП, съдът приема следното:

Съгласно чл. 51,ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване . За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51,ал. 2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат.

Безспорно е установено по делото, че пострадалата се движела заедно със своето дете по платното за движение в лентата за движение на увреждащия автомобил и в същата посока,т.е. била е с гръб към него. Безспорно е също така, че тротоара е бил в ремонт, засипан с камъни и обрасъл с трева. Същият не е бил пригоден за спокойно движение на 4 пешеходци по него, но според вещото лице движение по тротоара е било възможно. В тази насока са и показанията на св. И. Н., която установява, че пострадалата е лежала на тревната площ, по която човек може да се движи спокойно.

Съгласно чл. 108 ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а при липса на такива или при невъзможност да се ползват , то могат да се движат по платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница. В случая ако се приеме, че тротоара е можел да се ползва за движение на пешеходци, то ищцата не го е използвала, с което е нарушила изискванията на чл. 108,ал.1 ЗДвП и с това си поведение е допринесла за настъпване на произшествието. Ако се приеме, че състоянието на тротоара е било такова, че не е възможно използването му, то ищцата е следвало при движение по пътното платно да използва противоположното за движение на автомобила платно за движение, т.е. да се движи в лявата част на платното за движение, което безспорно не е спазила, движейки се в дясната част в същата посока, по която се е движел и автомобила, съответно е допринесла за настъпване на произшествието. Както правилно е посочил първостепенният съд, това изискване на закона е с цел самият пешеходец при идващ насреща му автомобил да реагира своевременно и да се предпази. И в двете хипотези поведението на пешеходката е неправомерно, а в случай, че бе се движела според изискванията на чл. 108 ЗДвП, то вредоносният резултат не би настъпил. Степента на приноса на пострадалата съдът определя на 10 % , съпоставяйки поведението й с това на делинквента и допуснатите от същия нарушения, довели до вредоносния резултат- същият се е движил с превишена скорост в населено място, не е направил опит да намали скоростта, респ. да спре, забелязвайки пострадалата, не е преценил габаритите на управлявания товарен автомобил, а именно, че дясното огледало излиза извън габаритите на същия, проишествието е било в светлата част на денонощието, на прав участък, улесняващо забелязването на пешеходеца.

Разпечатката съдържа 29 от 105 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15f87fc2-a427-4434-9b11-2e456c8f7060