Решение № 94 от 21.05.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Бургас, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Анг. Димитрова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20262000500040 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на А. А. В., ЕГН ********** и Е. И.

И., ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр.С., ул.“Н. К.“ №*, офис №*, адв. Г. Д. против Решение №277/03.11.2025 г., постановено по гр.дело № 379/2025 г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което са осъдени като родители на детето М. А. А., ЕГН ********** да заплатят на М. С. Т., ЕГН ********** от гр. С., ул.“Д. Д.“ №* сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата от поведението на детето М. неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на инцидент от 04.10.2023 г., в гр. С., бул. „Ц. О.“, настъпил при управление на двуколесно превозно средство – електрическа тротинетка, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от 04.10.2023 г. до окончателното изплащане.

Иска се отмяна на решението като неправилно поради противоречието му с материалния закон, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и като необосновано поради необсъждане на част от доказателствата по делото и превратно, едностранно и избирателно обсъждане на останалите доказателства и възраженията на ответната страна.

Като процесуални нарушения сочи неоткриването на производство по чл.193 ГПК по отношение на медицински документи, чиято вярност са оспорили и в тази връзка съдът не разпределил доказателствената тежест 1 съобразно възраженията на страните.

Противоречието с материалния закон, за което се твърди, се изразявало в следното: Съдът не съобразил, че детето на ответниците по време на инцидента било под надзора на баба си и дядо си, и съответно те били отговорни за неговите действия. Съдът не взел предвид, че на дядото на детето А. В. Х. бил издаден АУАН по ЗДвП, а в исковото производство се осъждали ответниците.

На следващо място се сочи, че чрез приетата в първоинстанционното производство СМЕ е оборена успешно материалната доказателствена сила на амбулаторния лист, отразеното в който не отговаряло на действителното фактическо положение. Чрез комплексната СМЕ било доказано успешно, че ищцата няма фрактура на горен крайник, няма травматични увреждания на костната структура. Установено било от същата експертиза, че се касае за контузия на меките тъкани, възстановяването от която преминава в период от 10- 15 дни, а болевият синдром е 7-10 дни, като ищцата била изцяло погрешно лекувана чрез обездвижване и последваща рехабилитация. Липсвали доказателства за физиотерапия и контролна рентгенова снимка. Липсвали документи, които законосъобразно да отразяват хода на заболяването, като вещите лица установили, че лечението е било адекватно, но много продължително, а съдът неправилно и немотивирано приел 30 дни като период на страдание от болки, лечение и възстановяване движението на ръката.

Неправилно бил приложен и критерият за справедливост съгласно чл.52 ЗЗД и присъденото обезщетение било прекомерно.

Иска се исковете да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

Претендират се и разноските във въззивното производство.

В отговор на въззивната жалба, подаден от М. С. Т., чрез пълномощника адв. П., се иска оставянето й без уважение като неоснователна.

Счита за безспорно установен по делото механизма на процесното произшествие и получените от ищцата травми и стресова реакция, свързана със страх, както за собствената й безопасност, така и за безопасността на детето й.

Споделя извода на съда, че не е установена фрактура или фисула на горен крайник и погрешното поставяне на диагноза, без отразен в амбулаторните листи резултат от рентгенологично изследване, последвано от неадекватно дълъг период на обездвижване и неправилна рехабилитиция, затруднили възстановяването.

Счита за доказана и причинно – следствената връзка между поведението на детето на ответниците и получените от ищцата наранявания.

Счита размера на присъденото обезщетение за справедлив, определен съобразно събраните по делото доказателства и в съответствие със съдебната практика.

Оспорва твърденията за допуснати в хода на производството 2 процесуални нарушения като се аргументира подробно.

Претендират се и разноските в настоящото производство.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, след собствена преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, установи следното от фактическа и правна страна :

Пред първоинстанционния съд е предявен иск от М. С. Т., ЕГН ********** за осъждане на ответниците А. А. В., ЕГН ********** и Е. И. И., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева, предявен като частичен от 30 000 лв. за претърпени от нея неимуществени вреди- болки и страдания в резултат на инцидент с тротинетка, причинен виновно на 04.10.2023г. в гр.Сливен от ненавършилата им пълнолетие дъщеряМ. А. А., малолетна към датата на инцидента, ведно със законната лихва върху сумата от 04.10.2023г. до окончателното изплащане.

Претенцията е с правно основание чл.48, ал.1 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

С Решение №227/03.11.2025г., постановено по гр.д.№379/2024г.

Сливенският окръжен съд е уважил иска изцяло и е осъдил ответниците да заплатят на ищцата обезщетение в размер на 10 000 лв.

Инвокираните във въззивната жалба оплаквания относно допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения са неоснователни: съдът се е произнесъл по доказателствата, правилно е разпределил доказателствената тежест с надлежно изготвен доклад по делото, по който не са направени възражения. Произнесъл се е по всички искания по доказателствата в съответствие с процесуалния закон. Относно неоткритото производство по чл.193 ГПК, то касае оспорване истинността на документ, каквото не е направено в настоящото производство.

Безспорно е установено по делото, че на 04.10.2023 г., по време на разходка с детето си, ищцата е била блъсната на бул. „Ц. О.“ – пешеходна зона, в близост до заведение „Маки“, от електрическа тротинетка, управлявана от малолетната тогава М. А. А.. Детето е отглеждано от своите баба и дядо- С. А.

С. и А. В. Х., на когото е бил съставен от пристигналия на място полицейски служител, АУАН серия GA № 96675/04.10.2025 г. за нарушение по чл. 80а, ал.

3, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 ЗДвП и му е била наложена глоба. Страните нямат спор относно механизма на настъпилия инцидент.

По делото не е спорно също, че бабата и дядото по бащина линия- С. А.

С. и А. В. Х. отглеждат детето М.- едно от четирите на ответниците, по съгласие на последните, поради настъпило неразбирателство между тях и трудова ангажираност на ответника извън страната, но не се касае за настаняване на децата при своите баба и дядо като мярка за закрила или по други причини, нито за лишаване на родителите от родителски права. Детето М. е родено на * и към момента на инцидента е малолетна, поради което родителите, които упражняват родителски права носят отговорност за вредите, причинени от ненавършилите им пълнолетие деца.

3

Спорни по делото са тежестта на причинените вреди и преживени болки, и справедливото обезщетение за тях.

По делото е била допусната и приета единична основна и допълнителна съдебно- медицинска експертиза, вещото лице по която е изготвило заключението си по писмени данни- представените от ищцата като доказателства амбулаторен лист за преглед от 04.10.2023 г.; фиш за спешна медицинска помощ от 04.10.2023 г.; 4 амбулаторен лист от 05.10.2023 г.; медицинско удостоверение от 05.10.2023 г.; съдебно-медицинско удостоверение от 05.10.2023 г.; болничен лист от 06.10.2023 г.; амбулаторен лист от 09.10.2023 г. в 9:16 часа; амбулаторен лист от 09.10.2023 г. в 11 часа; амбулаторен лист от 26.10.2023 г.; болничен лист от 26.10.2023г.; кръвни изследвания и амбулаторен лист от 12.12.2023 г. и анамнеза от 19.03.2025 г., а по допълнителното заключение е взето предвид и рентгеновото изследване.

Въз основа на тях вещото лице е констатирало, че вследствие инцидента, на ищцата са причинени травми, изразяващи се в повърхностна травма на предмишница, неуточнена, придружена от травма в областта на тазобедрената става и бедрото – неуточнена; Контузио антебрахи синистри. Контузио брахи синистри; множествени повърхностни травми - неуточнени; остра стресова реакция. На 09.10.2023 г. е била диагностицирана със счупване на долния край на лъчевата кост - „Фисура на долния край на лъчевата кост на лявата ръка“, която диагноза е била потвърдена два пъти от друг лекар- на 26.10.2023г. и на 12.12.2023 г. Лекувана е чрез обездвижване с ортеза, назначена е била и физиотерапия, обезболяващи и противовъзпалителни - Бестарен, Баклофен, Едотин.

За времето от 04.10.2023 г. до 10.12.2023 г. ищцата е била в отпуск поради временна нетрудоспособност. От установените диагнози в амбулаторните листи, представени по делото, вещото лице е установило, че се касае за получени от ищцата травми предимно в лявата половина на тялото и крайниците, включително и фисура /фрактура/ на долния край на лъчевата кост на лявата ръка, т.е заключението в първоначалната СМЕ № 27/2025г. не е променено, а е потвърдено. Според вещото лице, ищцата претърпяла „трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник“ за период над 30 дни. В допълнителното заключение, вещото лице е съобразил разчитането на рентгеновото изследване, а именно, че няма рентгенови данни за фрактура на лява гривнена става, поради което е променил крайния извод от „трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник“ на „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“.

След представяне от ищцата на рентгенологични изследвания на диГ.лен носител на лява предмишница, лява гривнена става и лява длан - фас и профил (което се намира на лист 139 от делото, идентично с това на лист 153), е била допусната тройна съдебно- медицинска експертиза. Вещите лица са дали заключение въз основа на него, че те са без травматични изменения.

Без травматични увреждания са и лявата тазобедрена става, и лявото бедро с колянна става. В съдебно заседание, вещите лица са обяснили, че рентгеновото изследване е способа, чрез който се обследват костните 4 структури и дава информация дали се касае за фрактури. В конкретния случай, от рентгеновото изследване категорично се установя, че липсва фрактура, липсва пропукване, липсва фрактура на костите. Контузията представлява натъртване на меките тъкани. При нея, възстановяването трае обикновено 1015 дни, ако липсва хематом или друг проблем. Болевият синдром е 7-10 дни в зависимост от засегнатия участък и в случая няма усложнения. Вещите лица са опровергали констатациите в заключението на единичната експертиза, тъй като вещото лице по нея е работило само по записаното в амбулаторните листи и други докуменит. Наред с това са отрекли продължително провежданото лечение чрез дълга имобилизация на крайника, в резултат на която са се наложили рехабилитация и физиотерапия, за които обаче няма амбулаторни листи по делото, а възстановяване във времето по изложената причина е протекло по-бавно. Отрекли са при подобна травма възстановителен срок от 35-40 дни. Предписаното лечение е било по естеството си адекватно, но с много голяма продължителност. Обяснили са, че при дълга имобилизация настъпва хипотрофия на мускулите, което пък налага физиотерапия и рехабилитация в по- дълъг период. Ако е била обездвижена за 7-10 дни, след което е започната физиотерапия, ищцата е щяла да се възстанови бързо. По делото липсват както амбулаторен лист от физиотерапията, за да се види резултата, така и контролна рентгенова снимка между 7 и 10 ден. Две години след травмата не би следвало да има никакви следи от нея. В заключение обобщават, че в случая най-вероятно се касае за навяхване на гривнената става при падането, на китката при падане върху дланта, отведена нагоре.