Решение № 7652 от 06.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7652 гр. София, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря Ц. М. Г. като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Гражданско дело № 20211110139231 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, подадена от ДР. Й. Г. срещу /ФИРМА/ с искане за признаване на установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 417,40 лева, представляваща незаконосъобразно удържана и разпределена сума по изп. дело №2034/2001 г. по описа на ДСИ при СРС, 3-то отделение, 8 участък, ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 22.04.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че с изпълнителен лист, издаден по гр.д. №*** г. по описа на СРС е осъдена да заплати на /ФИРМА/ сумата от 1954,50 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия, сумата от 361,69 лева – мораторна лихва и 46,32 лева разноски по делото. Поддържа, че с Решение №478990/29.08.2018 г., постановено по гр. дело № 72543/2017 г. по описа на СРС, 36- ти състав е признато за установено, че ищцата не дължи на /ФИРМА/ сумата от 1954,50 лева, поради изтекла в нейна полза погасителна давност. Излага, че след прекратяване на изпълнителното производство, в полза на взискателя са постъпили суми в общ размер на 417,40 лева за периода от 10.05.2008 г. до 14.11.2016 г., които ответникът е получил на отпаднало основание. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Заявява, че по сметка на дружеството не е постъпила посочената от ищцата сума, поради което не дължи връщането й. В условията на евентуалност поддържа, че в посочената сума влизат и удържаните суми за такси и разноски за ДСИ. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:

С влязло в законна сила на 04.10.2018г. Решение, постановено по гр.д.№ 72539/2017г. по описа на СРС, 36 състав е признато за установено по исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ДР. Й. Г. не дължи на /ФИРМА/ сумата от 1954,50 лева – главница, за която е 1 издаден изпълнителен лист от 22.08.2000г. по гр. дело № 04603/2000г. по описа на СРС, 65 състав, за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 20011110402043 по описа на ДСИ при СРС, 3 отделение, 8 участък, като съдът е достигнал до извод, че последното валидно изпълнително действие е предприето на 08.01.2001 г., то нова давност за вземанията е започнала да тече именно от тази дата, като вземането за главница е погасено на 09.01.2004 г. с изтичането на 3-годишния давностен срок.

По делото е представено Удостоверение с изх.№ 24216/05.05.2021г., издадено от ДСИ към СРС по изп.д.№ 20011110402043, 17 уч. се установява, че след 09.12.2016 г. няма постъпили суми по делото и не са изплащани на взискателя. По делото към 09.12.2016 г. са изплатени от длъжника Д.

Й. Г., 520.00 лева, от които 356.08 лева – лихва на взискателя, 39,54 лева - на СРС. ДТ по чл.

53 ТДТ, 3.06 лева - ДДС върху ДТ по чл.53 и

30.00 лева за вещо лице.

Ищецът претендира вземане поради неоснователно обогатяване и по-специално – даване и получаване на парична сума без основание. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено, или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Законодателят поставя условието получаването да е без основание или ако такова основание първоначално е било налице, то да не се е осъществило или да е отпаднало с обратна сила. Т.е. елемента от фактическия състав, от който произтича претенцията за връщане на неоснователно обогатяване е основанието. Последното представлява валидно правоотношение между лицето, което дава и лицето, което получава нещо. Вземанията за връщане на получено без основание не предпоставят вина на получателя. В конкретния случай, ищецът цели връщане на получена от ответника парична сума при отпаднало основание. Фактическият състав в тази хипотеза на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се характеризира с това, че в момента на престирането между страните съществува правоотношение, по силата на което едната страна е била длъжна да даде нещо, а другата е имала право да го иска и получи. Впоследствие, обаче, по една или друга причина, съществуващото основание отпада, най-често с последващ акт от правно естество. В тези случаи отпадането на основанието означава, че съществуващото правоотношение престава да обвързва страните и то с обратна сила – обезсилва се с оглед момента на възникването му. Доказа се по делото, че срещу ищцата бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело с взискател – ответникът, проведено е принудително изпълнение и по делото е събрана сума. С влязло в сила решение е установено, че претендираното вземане е недължимо, поради погасяването му по давност. Една от последиците е, че извършените изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила и че взискателят дължи на длъжника връщане на цялата внесената сума, включваща таксите и разноските по изпълнението, по аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 433, ал. 1 ГПК (Решение № 640 от 04.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 920/2009 г., IV г. о Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г. о г., постановени по реда на чл. 290 ГПК). От момента на отпадане на основанието, взискателят дължи връщане на всичко, което е получил. Ето защо, предявеният иск с правно осн. чл. 55, ал.1, пр.3 ЗЗД, се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер.

С оглед изхода на спора на ищеца на осн.чл.78, ал.1 ГПК се следват сторените по делото разноски в исковото и заповедното в размер на 363,00 лева, съобразно представените по делото доказателства за реално реализирани разноски. Претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство не следва да бъде присъждано, тъй като по делото не са представени доказателства същото да е реално заплатено.

Водим от гореизложеното, съдът

2

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че /ФИРМА/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: /АДРЕС/ дължи на ДР. Й. Г. с ЕГН **********, с адрес: /АДРЕС/ по иск с пр. осн.чл.422 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата от 417,40 лева, представляваща незаконосъобразно удържана и разпределена сума по изп. дело №2034/2001 г. по описа на ДСИ при СРС, 3-то отделение, 8 участък, нов 17 участък, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда /22.04.2021г./ до окончателното изплащане, за която сума в производството по ч.гр.д.№ 23174/2021г. по описа на СРС, 24 състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 ГПК /ФИРМА/, ЕИК ******* да заплати на ДР. Й. Г. с ЕГН ********** сумата от 363,00 лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3