Присъда № 157 от 10.11.2025, Районен съд - Бургас

Мотиви към Присъда № 157/10.11.2025 г., постановена по НОХД № 1358/20256 г. по описа на Районен съд - Бургас, LI наказателен състав Производство по делото е образувано въз основа на внесен в съда обвинителен акт от Районна прокуратура - Бургас срещу подсъдимия Г. М. М., ЕГН: **********, за това, че на 09.09.2022 г., в гр. Бургас, по ул. „К......., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил П...... с peг. № С......., след употреба на наркотични вещества амфетамин и метамфетамин, установени по надлежния ред с химико-токсикологична експертиза на ВМА с peг. № И-1202/07.02.2023 г. и изследване на контролна проба с химико-токсикологична експертиза на ВМА с peг. № И- 6260/04.07.2023 г. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Делото е върнато от инстанционен контрол и за втори път е предмет на разглеждане от Районен съд - Бургас.

Прокурорът поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда, като предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година с изпитателен срок от три години, глоба в размер на хиляда лева, както и лишаване от правоуправление за срок от две години.

Защитникът и подсъдимият молят за оправдателна присъда.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г. М. М. е .........., с ЕГН: **********.

На 09.09.2022 г., свидетелите К. К., К. Х., Н. Т. и Х. М., всички служители в МВР, при изпълнение на своите служебни задължения, получили разпореждане да извършат проверка на водача на моторно превозно средство - лек автомобил П...... с peг. № С........ Автомобилът бил установен от свидетелите К. К. и Н. Т. на ул. К...... в гр.

Бургас, който спрели за проверка. Водач на автомобила бил подс. Г. М.. На място пристигнали и служители от Сектор „Пътна полиция“ - Бургас, които тествали подсъдимия за употреба на алкохол, която проба излязла отрицателна. Подсъдимият обаче отказал да бъде тестван с полеви тест за употреба на наркотични вещества, твърдейки, че е употребил медикамент „Ксанакс“, както и хранителни добавки, и се съмнява, че същите могат да дадат фалшиво положителен резултат при тестването му с техническо средство. Свидетелят Д. М. откарал подсъдимия Г. М. в МБАЛ - Бургас, където дал кръвна проба за изследване.

От изготвената по делото химико-токсикологична експертиза се установява, че в кръвната проба на подсъдимия има наличие на наркотични вещества - амфетамин и метамфетамин.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателствата, както следва: от показанията на свидетелите Х.

М. (л. 37 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - на л. 34 от ДП), Н. Т. (л. 37 - гръб - 38 от делото, включително и прочетените такива на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - на л. 32 от ДП), Д. М. (л. 38 гръб от делото), И. Г. (л. 59 от делото), А. М. (л. 59 - гръб - 60 от делото), Г. Д. (л. 69 гръб - 70 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - на л. 62 от НОХД ..... г. по описа на БРС), К. Х. (л. 70 - гръб от делото, 1 включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК - на л. 35 от ДП), К. К. (л. 71 от делото, включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал.

1, т. 2 от НПК - на л. 33 от ДП) и частично от обясненията на подсъдимия (л. 71 - гръб от делото); от писмените доказателства - АУАН (л. 6 от ДП), талон за изследване (л. 7 от ДП), протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози (л. 9 от ДП), протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество (л. 11 от ДП), справка за нарушител/водач (л. 12 - 13 от делото), справка за съдимост (л. 15 от делото), протокол - експертна справка (л.

13 от ДП); както и с помощта на вещите лица, изготвили химико-токсикологичните експертизи (л. 44 - 48, л. 67 - 70 от ДП) и от отговорите им в хода на съдебното следствие (л. 58 от делото).

Съдът направи оценка на горепосочените доказателствени източници, на основание чл. 305, ал. 3 от НПК, както поотделно, така и съвкупно, като достигна до следните изводи.

Съдът кредитира показанията на полицейските служители Х. М., Н. Т., К. Х. и К. К., тъй като същите са последователни и логични. Всеки един от свидетелите правдиво възпроизвежда своите лични възприятия относно спирането на автомобила и извършване на проверката на водача; установяване на самоличността му; отказът да му бъде извършен полеви тест за наркотици и изразеното съгласие да даде кръвна проба за анализ. В потвърждение и продължение на изложеното от тях се явяват и възприятията на св. Г. Д. и св. И. Г., които ясно си спомнят, че подсъдимият е отказал да бъде изпробван на място за употреба на наркотици, но след това дал кръвна проба за анализ в УМБАЛ - Бургас. Тези свидетели са абсолютно незаинтересовани от изхода на делото, тъй като не се намират в близки или родствени отношения с подсъдимия, като показанията им са безпротиворечиви и се допълват от писмените доказателства, поради което съдът ги кредитира с доверие.

Фактическата обстановка се подкрепя и от показанията на свидетелите Д. М. и А. М., които също установиха, че подсъдимият е бил на въпросното място и време, както и че са го закарали до болницата да даде кръвна проба за анализ.

От обясненията на подсъдимия М. съдът ги цени единствено относно факта, че той е бил служител на затвора в гр. Бургас и ясно е съзнавал правните си възможности досежно даването, респ. отказа да даде проба за анализ, както и с последствията от тях, но не и поддържаната защитна линия, че не е употребил наркотични вещества. В последната част обясненията не се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото и съдът не им дава вяра.

Настоящият състав цени и посочените по - горе писмени доказателства, доколкото те са приобщени по предвидения ред и напълно хармонират с останалите материали, и от които се установява по безспорен начин съпричастността на подсъдимия към вменената му във вина престъпна деятелност.

Съдът цени и приложените по делото експертизи, като същите са изготвени по предвидения за това ред, от вещи лица - специалисти в съответната област, и се отличават със задълбоченост и пълнота. От експертизата на вещите лица от 02.02.2023 г. (л. 44 - 48 от ДП) се установи по безспорен начин наличие на наркотични вещества в кръвната проба на подсъдимия, а именно - амфетамин и метамфетамин. В отговор на твърдението на подсъдимия, че е употребил лекарствения продукт „Ксанакс“, вещите лица с категоричност са изключили наличие в кръвната проба на активното му вещество алпразолам. Този експертен извод е потвърден и със заключението от 2

24.06.2023 г. (л. 67 - 70 от ДП), където специалистите са посочили, че не е възможно при прием на посочените лекарствени продукти - Ксанакс, Метан, Омнадрен и Туринабол, да се отчете употреба на амфетамин и метамфетамин. Нещо повече, веществото алпразолам (Ксанакс, бензодиазепини) не е установено в изследваната кръвна проба на подсъдимия, а изброените анаболни стероиди не могат да позитивират при полевите тестове, както и да доведат до положителен резултат при доказателствен анализ. В този смисъл обясненията на подсъдимия, че не е употребявал наркотици преди да се качи да управлява МПС, се явяват само една защитна негова позиция, която обаче не намира никаква доказателствена опора по делото, а напротив, по безспорен начин се установи наличие в кръвта му на две наркотични вещества.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да постанови осъдителна присъда съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението.

С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Обектът на защита на престъплението по чл. 343б от НК са обществените отношения, свързани с безопасното осъществяване на движението по пътищата.

Нуждата от засилена защита на този обект произтича от обстоятелството, че и най малкото отклонение от правилата, осигуряващи безопасност, могат да доведат до значително засягане или увреждане на живота, здравето и имуществото на членовете на обществото (Решение № 145/25.04.2023 г. по к. н. д. № 116/2023 г. на ВКС).

За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и субективната му страна. От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС след употреба на наркотични вещества/техни аналози, установена по надлежния ред.

На първо място, от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в "управление" на МПС. Съдът счита, че подсъдимият безспорно е бил установен от контролните органи докато е управлявал лекия автомобил, т.е. налице е "управление" по смисъла на закона (в тази връзка следва да се посочат задължителните указания на ВС, дадени в т. 2, б "а" на ППВС № 1/1983 г., според които понятието "управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой или в движение).

На следващо място, от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил, който подсъдимият е управлявал, е "моторно превозно средство" по смисъл на ЗДвП.

На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът изисква управлението на МПС да се осъществява, след като същият е употребил наркотични вещества или техни аналози. В конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно от резултатите от кръвното изследване, има положителна проба за употреба на амфетамин и метамфетамин. Така, безспорно се установява, че подсъдимият е употребил наркотичните вещества, представляващи високорискови наркотични вещества по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП, вр. Приложение № 1, списък № 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за 3 общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.

За съставомерност на деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК се изисква установена употреба от водач на МПС на наркотични вещества без значение от вида и количеството на наркотичното вещество и на въздействието, което то е оказало върху неговото състояние и реакции при управлението на МПС. Забраната за управление на МПС след употреба на наркотични вещества е абсолютна, за разлика от забраната за управляване на МПС след употреба на алкохол. Наказателният кодекс не поставя изискване водачът да е бил повлиян от тези вещества, респективно, не се интересува дали и доколко това се е случило. Без правно значение е и времето на употреба непосредствено преди деецът да поеме управлението на МПС или в по - ранен момент.

Поради това, отдалечеността във времето на момента на злоупотребата спрямо момента на поемане на управлението не би могло да доведе до липса на съзнание за общественоопасния характер на деянието.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от подсъдимия, че е употребил наркотични вещества, както и че с действията си същият привежда в движение лекия автомобил и го предвижва в пространството, но въпреки това, от волева страна, подсъдимият е искал да управлява МПС и то след като е употребил наркотични вещества. Настоящият съдебен състав също не споделя възражението на защитата, че след като подсъдимият е дал кръв за анализ, следва да се заключи, че липсва субективния елемент при извършване на престъплението. Подсъдимият е имал пред себе си различни правни възможности - да се съгласи да бъде тестван на място за употреба на наркотични вещества/техни аналози, да посети УМБАЛ - Бургас и да даде кръв за изследване или да откаже въобще да бъде изследван за наркотични вещества/техни аналози. Видно и от обясненията му, той много добре е бил запознат с тези три законови варианта и с последиците от тях, и в крайна сметка сам е избрал как да процедира в тази ситуация, респ. се е примирил със съпътстващите ги последици. Съвсем наясно е бил, че няма много възможности за действие и в крайна сметка е решил да даде кръв за анализ, но от направата на този свой избор, подсъдимият не може да черпи защитни съображения за липсата на вина. Какви са били неговите вътрешни (субективни) съображения да избере този път на защита се явяват ирелевантни в настоящия случай и не могат да служат за негово оправдание. Защитна позиция се явява и тезата, че не е знаел за това как са попаднали наркотиците в организма му. По един категоричен начин, с помощта на четиримата експерти - химици (сред които хабилитирани и нехабилитирани изследователи), обаче се установи, че в тялото му има следи от употреба не на един, а на два наркотика. В същото време по делото нито се изложиха съмнения за тяхното присъствие в тялото му, нито има реални данни за някакви други обстоятелства, които да стоят извън субективното отношение на подсъдимия, и в същото време да оправдаят наличието на странична причинна връзка с присъствието им в кръвта на подс. М.. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира тези възражения за голословни и един неуспешен опит за неговото оневиняване.