Решение № 4780 от 09.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4780 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20241100500559 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Г. В. И., чрез неговия особен представител – адв. С. Й. срещу решение № 18471/09.11.2023 г., постановено по гр.д. № 48518/2021 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, в частта, с която са уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу жалбоподателя искове с правно основание 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 3927,45 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 481,50 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 03.02.2021 г.; 40,45 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9910/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.

1

Жалбоподателят - Г. В. И., чрез своя особен представител – адв. С. Й., твърди, че решението в обжалваната част е неправилно. Поддържа, че не се явява потребител на топлинна енергия за процесния имот в периода, предмет на делото. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли исковете за главница, представляваща цена за предоставена топлинна енергия, иска за мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия, начислена върху присъдената сума за топлинна енергия, както и иска за цената на извършената услуга за дялово разпределение.

Ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата и моли решението на Софийски районен съд да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството пред въззивната инстанция.

Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Техем сървисис“ ЕООД не е подало отговор на предявената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на сумите, както следва: 3927,45 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр.

София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 481,50 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 03.02.2021 г.; 40,45 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;

6,69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 03.02.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9910/2021 г. по описа на СРС, 138 състав.

Ищецът – „Топлофикация София” ЕАД, твърди, че ответникът дължи заплащането на предоставените топлинни услуги в имот, находящ се в гр. София, ж.к.

„*******, аб. № *******. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответницата за сумите, както следва: 3927,45 лв., 2 представляваща стойността на топлинни енергия за периода от 01.07.2017 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 481,50 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 03.02.2021 г.; 40,45 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 6,69 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2018 г. до 03.02.2021 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и с оглед указанията на съда ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Исковете са уважени частично, като е установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 3927,45 лв., представляваща стойността на топлинни енергия за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021 г.

(датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 481,50 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 03.02.2021 г.; 40,45 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 19.02.2021 г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

Спорен пред въззивната инстанция е въпросът относно наличието на облигационно отношение между страните.

3

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

По отношение на възражението за липса на облигационни отношения между страните, същото се явява неоснователно.

В настоящия случай, видно от Заповед РД41-2238/24.10.1986 г. на ИК СНС и Допълнителна заповед № Рд-71-72/18.03.2002 г., издадена по реда на чл. 100 от ЗТСУ, наследодателят на ответника В.Г.П. е получил процесния недвижим имот, за който се твърди да е доставяна топлинна енергия, като обезщетение. Видно от приетите по делото два броя удостоверения за наследници на В.Г.П. и Р.С. И.а, както и Заявлениедекларация от Р.С. И., в която са декларирани обстоятелства във връзка с документа за собственост на същата, както и броя лица, които обитават имота, се установява, че ответникът, като единствен наследник по закон на В.Г.П. и Р.С. И.а, е придобил правото на собственост върху апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж.к. *******, като по делото не се установява след това да са извършвани отчуждителни сделки, поради което настоящият състав приема, че същият е бил собственик на този имот по време на процесния период.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР, които влизат в сила в 30 – дневен срок от 4 публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия. По делото няма спор, че имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството н а потребител на доставената топлинна енергия.

Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото с а налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна услуга в имота, а ответникът – да заплаща цената .

Ето защо и доводите във възивната жалба за липса на облигационно правоотношение са неоснователни.

Между страните не се спори, че процесният имот е топлоснабден. За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на назначената от съда съдебнотехническа експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Вещото лице е посочило, че за процесния период, обхващащ три отоплителни сезона, до имота не е осигуряван достъп за отчитане на уредите за разпределение на топлинна енергия /за което по делото са представени изготвени констативни протоколи/, предвид което за имота служебно е начислена топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Посочено е още, че е начислен разход на база пълен отопляем обем и на база екстраполация по максимален специфичен разход на сградата в съответствие с действащата нормативна уредба.