Решение № 1489 от 19.10.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1489 гр. Варна, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20223110204984 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от П. С. К., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №22-0442-000809 от 25.10.2022 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.150а, ал.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв.

Въззивникът, чрез процесуален представител твърди, че не е извършил твърдяното нарушение и претендира отмяна на оспореното НП като посочва, че непосредствено преди проверката неговата съпруга – свид. Н. К.а е шофирала автомобила „Форд Маверик“, рег.№* само, за да маневрира от гаража на жилището на ул. „*“ №47 отпред на улицата, за да може той да ремонтира намиращ се в гаража друг автомобил, а при последвалата поява на полицейски екип, неправилно било счетено, че той е управлявал превозното средство.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява. В представено становище оспорва жалбата като навежда твърдения за правилност и законосъобразност на оспореното НП.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2022 г. след 22.00 ч., въззивникът П. К. управлявал МПС – л. а.

„Форд Маверик”, рег.№* по уличната мрежа на кв. „Галата“ в гр. Варна като по същото време свидетелите С. Д. и А. Д. – служители в Четвърто РУ при ОД МВР Варна извършвали обход на маршрут в кв. „Галата“ със служебен бус и след като първоначално видели управлявания от въззивника л. а. „Форд Маверик“ в пресечка, покрай която преминали, а в последствие същият автомобил се разминал с тяхното превозно средство, предприели обратен завой и потеглили след него и продължили да го следват,, без да подават сигнал за 1 спиране, тъй като служебният автомобил не бил оборудван със сигнални светлини. Когато стигнал до ул. „Крайбрежна“ №47, където било жилището му, въззивникът П. К. спрял превозното средство и излязъл от него. В този момент свидетелите С. Д. и А. Д. спрели до л. а. „Форд Маверик“ и пристъпили към проверка на въззивника. В хода на проверката той представил свидетелство за управление, издадено в Канада, но при извършена справка получили служебна информация, че документът е неистински, както и че с НП №21-0442000027 от 26.04.2021 г., в сила от 18.11.2021 г. на въззивника е наложено административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок две години.

При тези констатации, свид. С. Д. съставил срещу въззивника АУАН №676253 от 25.09.2022 г., в който посочил установените обстоятелства и отразил, че същите представляват нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП.

На 25.10.2022 г. наказващият орган издал спрямо въззивника оспореното НП №22-04442-000809, с което възприел изцяло фактическите и правните констатации по АУАН и наложил предвиденото в чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП наказание „глоба“ в максималния установен размер – 300.00 лв.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от приобщените документи – НП №22-0442-000809 от 25.10.2022 г., АУАН №676253 от 25.09.2022 г., справка за нарушител от 02.12.2022 г., Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г., така и от напълно съответстващите им и кредитирани като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени преки възприятия, ясни, категорични и напълно съответстващи си показания на всеки един от свидетелите С. Д. и А. Д.. Всеки от тях описва идентична фактическа обстановка, сочеща несъмнено, да е възприел първоначално движението на л. а. „Форд Маверик“, рег.№*, по уличната мрежа на кв. „Галата“, след което е предприето следване на автомобила до спирането му на ул. „Крайбрежна“ №47 и излизането на въззивника от мястото на водача на превозното средство, непосредствено след което последвала неговата проверка. За разлика от кредитираните показания всеки от двамата свидетели С. Д. и А. Д., показанията на свид. Н. К.а са дадени от лице, което е в брачна връзка с въззивника П. К. и е нормално да се счита за заинтересовано от изхода на производството и да твърди обстоятелства в защита на неговия личен интерес. При това, нейните не особено логични твърдения за извършване посред нощ на маневра, за да се освободи място за ремонт на отдавна неупотребяван автомобил, са не само житейски несъстоятелни, но и противоречат драстично на кредитираните конкретни и категорични показания на двамата свидетели С. Д. и А. Д.. Наред с това, показателен за дискредитираните твърдения на свид. Н. К.а е и факта, че именно поради брачната си връзка с въззивника, тя заяви отказ да отговори на въпроса, дали е възприела въззивникът да управлява превозно средство в същия ден.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН като съдържат достатъчно ясно и конкретно описание на обстоятелствата, при които нарушението е счетено за допуснато, както и всички други изискуеми реквизити, поради 2 което същите не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания за форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

При приетата за категорично установената фактическа обстановка по АУАН и НП, наказващия орган е направил правилен и обоснован извод за осъщественост на съответното нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП като е дал и правилна квалификация за същото. Правилно е определена и санкционната норма по чл.177, ал.1, т.1 ЗДвП и напълно основателно съответното законоустановено наказание глоба е наложено в определения максимален размер 300.00 лв, доколкото от приложената справка за нарушител относно въззивника, обхващаща 9 страници, се установява, че същият има трайно изградено и системно проявявано поведение на нарушител разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, за което е и многократно санкциониран за различни нарушения на закона, като процесното деяние е поредна дръзка проява на грубо незачитане на установените норми за гарантиране безопасността при движение по пътищата.

При така изтъкнатите съображения процесното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН и с оглед отправеното искане, съдът намира, че на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това и като прецени, че делото не е с фактическа и правна сложност и е разгледано без участие на представляващ въззиваемата страна с представено писмено становище, съдът намира, че следва да се присъди минималния установен размер 80.00 лв.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление №22-0442-000809 от 25.10.2022 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ в Четвърто РУ при ОД МВР Варна, с което, за нарушение по чл.150а, ал.1 ЗДвП, на П. С. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер 300.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 ЗАНН.

ОСЪЖДА П. С. К., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР Варна, сумата 80.00 лв (осемдесет лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение на юрисконсулт, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването до страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3