Решение № 54 от 21.03.2022, Административен съд - Ловеч

Р Е Ш Е

Н И Е

№…… гр. Ловеч, 21.03.2022 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 409/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба от Г.К.П., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адвокат С.Л. от ЛАК, със съдебен адрес: ***, пл. „Тодор Кирков“ № 1, к-с „Драката“, вх. Б, ет. 1, ап. 4 срещу Решение №

Ц-1040-10-50/13.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч, с което е потвърдено Разпореждане № 101-00-1129-3/22.06.2020 г. на За ръководител на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО на Г.П. по подадено от него заявление вх. № 101-00-1129/16.04.2020 г.

Жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон. Излага доводи досежно неправилно изчисляване от страна на административния орган на дните, включени в осигурителните периоди, релевантни за отпускането на отказаното парично обезщетение за безработица. Иска се отмяна на оспореното решение, както и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание оспорващият се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата и развива подробни съображения по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответникът по делото – Директорът на ТП на НОИ - Ловеч чрез пълномощник оспорва същата в съдебно заседание. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка: Началото на адм. производство е поставено с подадено от Г.П. заявление с вх. № 101-00-1129/16.04.2020 г. до Директора на ТП на НОИ – Ловеч за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ) на основание чл. 54а от КСО, към което П. приложил документи.

Предвид необходимостта от установяване на факти и обстоятелства, по правото на П. за ПОБ с разпореждане № 101-00-1129-1/16.04.2020 г. на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица, образувано по заявлението на П.. До компетентната институция на Франция са изпратени служебно искания с формуляр U001 - искане на осигурителна история и формуляр U003 - искане на информация за заплатите за Г.П..

В отговор на направеното искане, на 18.06.2020 г. в ТП на НОИ - Ловеч са получени издадените от компетентната институция на Франция структуриран електронен документ СЕД U017 и СЕД U004. В СЕД U017 - осигурително досие (л. 24-26) компетентната институция на Франция е потвърдила за П. следните периоди заетост, представляващи осигурителен период: от 22.04.2016 г. до 30.09.2016 г.; от 09.12.2016 г. до 09.04.2017 г.; от 04.12.2017 г. до 31.03.2018 г.; от 07.12.2018 г. до 07.04.2019 г.; от 02.12.2019 г. до 31.03.2020 г. Като причина за прекратяване на заетостта е посочено „дата на изтичане на договора“.

Като потвърдените от компетентната институция на Франция периоди на заетост съвпадат с периодите, описани от П. в подаденото заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава членка на ЕС със СЕД U002 (л. 36). В СЕД U004 (л. 22-23) компетентната институция на Франция е потвърдила за П. получените от същия доходи (брутни) през съответните периоди на заетост.

Въз основа на горепосочените данни в СЕД U017 и СЕД U004, издадени от компетентната институция на Франция, административният орган след възобновяване на спряното производство е издал разпореждане №101-00-1129-3/22.06.2020 г. на За ръководител на осигуряването за безработица (л. 18) (съгласно Заповед № 1015-10-45/10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ – Ловеч – л. 20-21) на основание чл. 54ж, ал. 1, във връзка с чл. 54а, ал. 1, с което на П. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. АО е обосновал отказа с обстоятелството, че П. има придобити период на осигурена заетост във Франция от 7 месеца и 22 работни дни и осигурителен период в България от 3 месеца и 19 работни дни, като сумирани общо осигурителните периоди са 11 месеца и 18 работни дни, поради което е счел, че не е изпълнено условието на чл. 54а, ал. 1 от КСО, съгласно който право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

Разпореждане № 101-00-1129-3/22.06.2020 г. е връчено на 30.06.2020 г. срещу подпис лично на Г.П., видно от приложеното към преписката известие за доставяне (л. 19).

В срока по чл. 117, ал. 2 от КСО П. е подал жалба с вх. № Ц1012-10-66/13.07.2020 г. (л.

14-15) против разпореждане № 101-00-1129-3/22.06.2020 г. пред Директора на ТП на НОИ – Ловеч, който с оспореното решение е отхвърлил същата като неоснователна и е потвърдил разпореждане № 101-00-1129-3/22.06.2020 г. на За Ръководителя на осигуряването за безработица.

За да постанови този резултат административният орган е приел, че:

С оглед на потвърдените данни от компетентната институция на Франция, за придобити осигурителни периоди на заетост за жалбоподателя като гражданин на държава - членка на ЕС, спрямо него е приложим Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност. Посочен е и 18-месечният референтен период, за който следва да се извърши преценка на наличие на осигуряване за безработица за П., а именно от 01.10.2018 г. до 31.03.2020 г.

Според данните в административната преписка през референтния 18-месечен период лицето е упражнявало трудова дейност както следва: от 07.12.2018 г. до 07.04.2019 г. - по данни от СЕД U017; от 24.06.2019 г. до 20.10.2019 г. - по данни от Регистъра на осигурените лица (в България); от 02.12.2019 г. до 31.03.2020 г. - по данни от СЕД U017.

В оспореното решение е отразено също, че на П. за периода 01.10.2018 г. - 31.03.2020 г. следва да бъде зачетен осигурителен стаж в следната календарна продължителност: от 07.12.2018 г. до 07.04.2019 г. (вкл.) - 00 години 04 месеца 01 дни; от 24.06.2019 г. до 20.10.2019 г. (вкл.) - 00 години 03 месеца 27 дни; от 02.12.2019 г. до 31.03.2020 г. (вкл.) - 00 години 04 месеца 00 дни.

В обжалваното решение АО е посочил също, че в съответствие с чл. 13 от Регламент № 987/2009, чуждият стаж се взема предвид така, както е потвърден от чуждата институция, но не повече от неговата календарна продължителност. Общият сбор на осигурителния стаж на П. за периода 01.10.2018 г. - 31.03.2020 г. е в продължителност от 00 години 11 месеца 28 календарни дни, поради което същият не отговаря на изискването на разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 КСО за наличие на 12 месеца осигуряване за безработица през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването.

По искане на жалбоподателя е допусната съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е представило заключение с вх. № 4240/13.11.2020 г., както и допълнително заключение с вх. № 48/08.01.2021 г.

На стр.2 от заключение с вх. № 4240/13.11.2020 г. (л. 101) е отразен начинът, по който е направено изчислението за установяване на периода в осигуряване на П. в обжалваното решение. В т.1 от заключението се сочи, че изчисленията са направени на база реални /календарни и работни дни/ през периода 01.10.2018 г.

– 31.03.2020 г. Съгласно това изчисление като период в осигуряване са посочени 11 месеца и 28 календарни дни или 11 месеца и 18 работни дни.

Вещото лице е направило съответните изчисления и по поставените от ПП на жалбоподателя задачи в т.6, като съобразно този начин – при изчисляване на осигурителния период, отработен от жалбоподателя в месеци, общият брой на дните в осигуряване за целия период е разделен на 30 дни. При това изчисление е получен резултат от 12 месеца и 3 дни.

Съгласно допълнителното заключение на вещото лице (л. 118), осигурителният период на жалбоподателя за целия времеви отрязък от 07.12.2018 г. до 31.03.2020 г., изчислен съгласно чл. 38, ал. 10 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, е 11 месеца и 17 дни.

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата на П. срещу Решение № Ц1040-10-50/13.08.2020 г. на Директора на ТП на НОИ - Ловеч е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното Решение на Директора на ТП на НОИ - Ловеч и потвърденото с него Разпореждане на Ръководител на осигуряването за безработица са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. Не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила в хода на административното производство.

Оспореният акт е постановен в съответствие с материалния закон и целта на същия.

Съдът счита изводите на административния орган, съдържащи се в обжалваното решение за правилни и съобразени с относимите норми на българското и Европейското законодателство – Регламент 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г.

Правилно е прието, че по отношение на жалбоподателя П. към 16.04.2020 г. (датата на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица) не са били изпълнени предпоставките на чл. 54а, ал. 1 от КСО и същият няма право на исканото обезщетение за безработица. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Не е спорно, че трудовото правоотношение (по френското законодателство) на Г.П. е прекратено, считано от 01.04.2020 г. поради изтичане на срока на договора, от което следва, че 18-месечният референтен период, за който следва да се извърши преценка на наличие на осигуряване за безработица е 01.10.2018 г. - 31.03.2020 г. Според данните в административната преписка през референтния 18-месечен период лицето е упражнявало трудова дейност както следва: от 07.12.2018 г. до 07.04.2019 г. - във

Франция; от 24.06.2019 г. до 20.10.2019 г. - в

България; от 02.12.2019 г. до 31.03.2020 г. - във

Франция.

Съгласно чл. 54а, ал. 2, т. 4 от КСО, за придобиване право на парично обезщетение по ал.

1 се зачита и времето зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание на международен договор, по който Република България е страна или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност. Предвид наличието на данни за упражнявана от П. трудова дейност извън територията на България в друга държава-членка на Европейския съюз са приложими координационните нравила на системите за социална сигурност, въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009.

Нормата на чл. 6 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност урежда принципа на сумиране на осигурителните периоди, когато правото на обезщетение по законодателството на една държава-членка зависи от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат, като се вземат предвид такива периоди, завършени съгласно законодателствата на други държави-членки, все едно че са периоди завършени съгласно прилаганото от нея законодателството. Поради това лицата, които имат осигурителен стаж, придобит съгласно законодателството на Република България и на други държави-членки и при които българският осигурителен стаж не е достатъчен, то съобразно чл. 6 от Регламент 883/2004 се взема предвид и осигурителният стаж, придобит съгласно правната уредба на другите държави-членки.