Решение № 1482 от 20.10.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1482 гр. Плевен, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20234430100962 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявени от „*** ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Б. В. К., ЕГН **********,с адрес: гр. ***, кумулативно обективно съединени главни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 19545,65 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 15.09.2022 г. до окончателното плащане; сумата от 2 712,02 лева - договорна лихва за периода от 28.03.2020 г. до 11.05.2022 г.; сумата от 256,46 лева - обезщетение за забава от 28.03.2020 г. до 11.05.2022 г.; сумата от 684,10 лева - законна лихва за периода от 12.05.2022 г. до 14.09.2022 г.; сумата от 120,00 лева - разходи за изискуем кредит.

Навежда доводи, че ПДИ по образуваното изпълнително дело не е връчена редовно на длъжника, тъй като не са изпълнени и двете кумулативни предпоставки на чл.415, ал.2 ГПК, тъй като след връчването на същата по реда на чл.47, ал.5 ГПК връчителят не е установил и удостоверил, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Ако 1 съдът приеме, че ПДИ е редовно връчена на длъжника сочи, че на 09.01.2019 г. между него и ответника е сключен Договор за обединяване на кредити за общо погасяване от 09.01.2019 г., съгласно който Банката у предоставила на кредитополучателя кредит за текущо потребление на 11.06.2018 г. в размер на 20 000,00 лева и кредитна карта от 11.06.2018 г. в размер на 1 000,00 лева.

Твърди, че съгласно това обединяване остатъците към датата на сключване на Договора били, както следва: Кредит за текущо потребление — 19 808,32 лева, от които остатъкът по главница е в размер на 19476,90 лева, дължимата редовна лихва е в размер на 321,33 лева, дължими наказателни лихви в размер на 10,09 лева, дължима такса в управление в размер на 0 лева; Кредитна карта - 1181,35 лева, от които остатъкът по главница е в размер на 1164,28 лева, дължимата редовна лихва е в размер на 17,07 лева, дължими наказателни лихви в размер на 0 лева, дължима такса управление в размер на 0 лева.

Излага, че кредиторът се отказал от вземането си за наказателни лихви в размер на 10,09 лева, за периода от 21.11.2018 г. до 09.01.2019 г. и дължима заемна такса в размер на 0 лева. Сочи, че договорът е сключен при следните условия: Остатъците на съществуващите КТП И КК се обединяват за общо погасяване в кредит за текущо потребление в размер на 20 985,00 лева и се издължават с равни месечни вноски , съгласно погасителен план предоставен от Кредитора, неразделна част от Договора; срокът за издължаване е 144 месеца, като се определя краен срок за погасяване на кредита 09.01.2023 г.;

Договорът влиза в сила от първата падежна дата след сключването му;

Падежна дата за издължаване на кредита 28-мо число. Твърди се, че кредит се олихвява с променлив лихвен процент променливият лихвен процент в размер на 6,650 %. годишно или 0,02% на ден формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години“ 0,220 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6,430 % при изпълнение на Условията по Програма Престиж Плюс, подробно описани в Приложение 2 към Договора/наричани по - нататък Условията“/ При нарушаване на условията Кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно Условията, като максималният размер, който може да достигне надбавката е в размер на 13,230 %. Излага, че 2 съгласно т.16.2 от ОУ към Договора за кредит от 15.12.2015 г. и допълнителното споразумение към него от 23.03.2021 г. при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни настъпват обективните предпоставки за предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от главницата, който започвал да се олихвява с лихвена надбавка за забава в размер на 10 (десет) процентни пункта до датата на предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред, а след тази дата - със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Сочи се, че поради преустановяване на погасяването на задължението за заплащане на месечните вноски по Договора за кредит и при наличие на предпоставките по т.16.2 от ОУ, „***“ ЕАД е обявила предсрочната изискуемост на кредитополучателя, С Покана- уведомление с изх. на Б*** № 0030-20-00396/22.03.2022 г. връчена чрез ЧСИ В.С. с рег. № *** и район на действие ОС -Плевен, по реда на чл.47. ал, 5 от ГПК. В случай че съдът приеме, че предсрочната изискуемост не е надлежно обявена на длъжника преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, моли да се съобрази разрешението, дадено в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, според което „предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на обявяване на исковото дело за решаване, въпреки че ПИ не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението, като разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението и в ИМ по чл. 422 не е условие за това“.

Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск, като при постановяване на решението си съдът да вземе предвид вариант №1 от ССЕ към 15.09.2022 г. Претендира присъждането на разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е реализирал процесуалното си право да депозира отговор на ИМ. Оспорва иска по основание и размер. Счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че условие за основателността на заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване, че между страните първо е възникнало валидно законосъобразно облигационно правоотношение, по силата на твърдения 3 договор за обединение на кредити, съобразно Общите Условия, тяхното съдържание и изпълнение. Излага, че следва да бъдат доказани и фактите, че сумите по т.н. обединени кредити са предоставени на ответника и, че същият е усвоил претендираните суми. Сочи, че тези обстоятелства и твърдения не са доказани от представените писмени доказателства.Оспорва следните твърдения и факти: че са сключени първоначално валидни договори за банкови кредити /обединени по - късно/, по които кредиторът да е и изпълнил задължението си за превеждане на суми по сметка на кредитополучателя, тъй като по делото не са представени доказателства както, че Договор за КТП от 11.06.2018год. и кредита по договор за КК от 11.06.2018год. са сключени изобщо и, че сумите са преведени на ответника; че кредитополучателят не е изпълнил задължението си по договора за банков кредит за заплащане на месечни вноски по него; че в резултат на неизпълнение на задължението на длъжника, вземането на кредитора да е станало предсрочно изискуемо, за която изискуемост длъжникът да е бил надлежно уведомен с покана за доброволно изпълнение, по която липсва извършено плащане. Твърди, че в договора са налице неравноправни клаузи съгласно ЗЗП, а именно: клаузата на т.4 от договора за банков кредит е неравноправна по смисъла на чл. 143, т.

10 от ЗЗП, тъй като не са посочени никакви критерии са съобразявани от банката при определяне размера на лихвения процент /наречен в договора променлив лихвен процент - ПЛП/ и са напълно неясни. Излага, че кредита е с променлив лихвен процент от 6,650 % годишно или 0,02% на ден формиран от стойността на референтен лихвен процент, представляващ индикатор „ среден лихвен процент по салда по просрочени депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“. Сочи, че е напълно неясен начин на формиране на договорната лихвата - лихвения процент и който не невъзможно да бъде предвиден от кредитополучателя. Твърди, в интернет страница на БНБ, на която да се следи стойността на индикатора е предвидено, че: „среден лихвен процент по салда по просрочени депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“ или трето лице - БНБ в случая, ще определя лихвения процент, което е незаконосъобразно при договорка между две страни. Излага, че на ответника му е предоставен погасителен план, в който са предвидени всички вноски в размер предварително изчислен, без да е посочено друго. Счита, че не е налице индивидуално уговаряне на клаузата за лихвения процент, а препращала към 4 други критерии, към които кредитополучателя нямал влияние. Сочи, че с тази кауза е уговорена едностранната промяна на променливия лихвен процент от страна на Банката, която дори нямала задължението да уведомява незабавно длъжника, а самият той трябва да следи промените. Твърди и, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, тъй като никъде в договора не е предвидено основанието за изменението на ПЛП, нито пък е свързано с обективни обстоятелства, които да са извън контрола на кредитополучателя, а и самата банка. Излага и, че е неравноправна и клаузата на т.4.1. от Договора.

Сочи и, че е налице и заобикаляне на закона, тъй като процесния договор не било ясно към кой вид наименувани договори се отнасял по смисъла на ЗЗД или ТЗ или ЗКИ. Счита, че обединяването на кредитите не е станало по желание и със съгласие на кредитополучателя. Твърди, че не е ясно с Договора за обединяване на кредити за общо погасяване какво точно е извършено съгласно раздел пети от ЗЗД. Излага, че ако са подновени няколко задължения наведнъж би следвало за всяко едно от тях да се сключи отделен договор. Сочи, че процесния договор противоречи на постоянната практика на ВКС, съгласно която разсроченото задължение на длъжника по договор не може да бъде възприето като animus novandi, водещо до обективна новация и погасяване на съществуващо предходно задължение. Твърди, че способите за преструктуриране на едно парично задължение, включително разсрочването му, изменението на сроковете за плащане не са индиция за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, тъй като освен задължителните предпоставки за новиране, включващи съществуване на валидно възникнало задължение, което се погасява, валидно възникване на нов дълг на мястото на стария, разлика между погасеното и новосъздаденото задължение, като двете трябва да имат различен предмет - намерение за новиране, способност за новиране от страните - новацията предполага още и нов елемент в състава на облигационното отношение, като разликата между новото и старото правоотношение трябва да засяга някои от съществените му елементи.

Излага, че при обективната новация новият елемент се отнасял до предмета на паричното задължение - длъжникът поемал по споразумението нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на старото по договора. Сочи, че когато страните по договора в рамките на общия размер по стария дълг са изменили само размера на отделните вноски, съобразявайки вече платеното по него, както и сроковете за плащане, не е налице новация, тъй като старият 5 дълг не е бил погасен и не е била извършена нито промяна в предмета, нито в основанието. Твърди, че способите за преструктуриране на отпуснат кредит, включително разсрочването му за облекчаване на съществуващия дълг, при приспадане на вече платени задължения по договора, не са индиция за наличие на воля у съконтрахентите за подновяването му по смисъла на чл. 107 ЗЗД, която, за да е релевантна, трябва да е изрична и недвусмислена, а не изведена по тълкувателен път. Счита, че Договора за обединяване на кредити за общо погасяване от 09.01.2019 г. е нищожен поради заобикаляне на закона, поради което моли съда да обяви нищожността му. Оспорва твърдението, че е настъпилата предсрочна изискуемост на договора, както и надлежното връчване на покана - уведомление за това. Оспорва достоверността на датата на съставяне на констативния протокол за връчване на уведомлението, тъй като самият призовкар бил отбелязал, че на 26.04.2022год. на адреса е открил „жена“ която не се представя. Сочи, че данни, че лицето не живее на адреса се събират съответно от кмета на съответното населено място или по друг начин и това е удостоверено с посочване на източника на тези данни в съобщението - каквото не било направено.