Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 340 от 17.02.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 3665/2020
Вид
Решение № 340
Подписан
17.02.2021
В сила
17.02.2021
Състав
Красимир Тодоров Василев, Светла Величкова Пенева, Невин Реджебова Шакирова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 340 гр. Варна , 17.02.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Красимир Т. Василев

Светла В. Пенева

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20203100503665 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 260881 от 26.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 986 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна, четиринадесети състав, с което на основание член 124, алинея 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че В. С. С. и К. П. И. не дължат на „Енерго-про продажби” АД - Варна сума в размер на 697,61 лева, представляваща припадащата им част, съответна на наследствения им дял в размер на общо 2/3 части /1/3 за всяка/ от задължение по фактура № 0283234267 от 25.07.2019 г. за доставена и потребена електроенергия за периода 06.07.2017 г. – 30.06.2018 г., по партида с клиентски № 1100024193 и абонатен № 0105003198 за обект на потребление в град Варна с титуляр на партидата наследодателя им П. М. С., починал на *** г., съгласно становище на ЕРП „Север“ от 23.07.2019 г. за начисление на електроенергия по КП № 1714 от 17.07.2019 г. на БИМ; осъдено е въззивното дружество да заплати на В. С. С. и К. П. И. разноски за производството пред първата инстанция в размер на 51,50 лева, на основание член 78, алинея 1 от ГПК и на адвокат К. В. В. от АК Варна възнаграждение за процесуално представителство в производството пред първата инстанция на основание член 38, алинея 1, точка 3 от ЗА в размер на 300 лева.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание член 50 от ПИКЕЕ във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено 1 от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано.

Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Въззиваемите страни в срока по член 263, алинея 1 от ГПК са депозирали отговор по така подадената жалба, с който оспорват същата и искат да бъде потвърдено атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че процесната сума е начислена без основание от ответника по издадена фактура № 0283234267 от 25.07.2019 г., като считат, че не я дължат и същата се претендира без основание. Излага се, че не им е представен документ, установяващ изправност на монтираното СТИ, не са присъствали на изготвянето на протокола, който е основание за извършената корекция, нито са уведомявани по друг начин.

Оспорват начина и метода за начисляване на процесната сума по партидата. Посоченото количество електроенергия не е консумирано. Оспорва с е правото на ЕРП да изчислява и коригира пренесената електроенергия в случаите на констатирано неправомерно въздействие на СТИ и неправомерно присъединяване на електропреносната мрежа.

Корекцията е направена по отменените ПИКЕЕ от 2013 г. и към датата на извършване на проверката 05.07.2018 г. липсва установена процедура , въз основа на която да се извърши корекцията на сметка.

В срока по чле н 131 о т ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който изразява становище за допустимост на иска, но оспорва същия като неоснователен.

Заявява, че е налице правно основание за възникването на материалното право на вземането на ответника към наследодателя на ищците П. М. С. за потребена електрическа енергия на стойност 697,61 лева, представляваща 2/3 идеални части, съобразно притежаваните дялове от наследството по фактура № 0283234267 от 25.07.2019 г. на обща стойност от 1 046,4 1 лева и процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер на 5 620 кВТч, и се дължи на основание член 50 от ПИКЕЕ във връзка с член 79, алинея 1 във връзка с член 200, алинея 1 от ЗЗД.

Няма спор между страните, ч е наслодедотелят на ищците е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа. Не се спори, а и се установява, че ищците са наследници на починалия на *** г. П. М. С. /съпруга и дъщеря/, който е вписан като абонат на ответното дружество. Доколкото задължението е възникнало преди смъртта на наследодателя /периодът на претенцията е 06.07.2017 г.30.06.2018 г./, то е част от наследството и ищците отговарят за процесното задължение на основание член 60, алинея 1 от Закона за наследството съобразно член 5, алинея 1 и член 9, алинея 1 от Закона за наследството, тоест по 1/3 идеална част.

2

От КП от 05.07.2018 г. се установява, че на посочената дата е извършена проверка на СТИ, отчитащо потреблението в обекта на ищеца, като предвид констатираните показания е извършена подмяна на електромера и монтиране на нов.

Изготвена е метрологична експертиза на СТИ от БИМ, ГД МИУ - РО Варна, за което е съставен КП № 1714 от 17.07.2019 г., в който е документирано, че е осъществявана външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания.

Със становище за начисление на електроенергия от 23.07.2019 г. е одобрено начисляването на допълнително количество електроенергия в размер на 5 620 кВтч за периода 06.07.2017 г. - 05.07.2018 г. Корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане паметта на СТИ. Въз основа на това становище по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период в посочения размер, за остойностяване на която е издадена фактура от 25.07.2019 г. за сумата от 1 046,41 лева. По делото е представена процесната фактура, видно от съдържанието на която е, че начисленото количество електроенергия е с посочено основание „служебно“.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание, проведено на 24.09.2020 г., се установява, че СТИ е от одобрен тип, в метрологична годност. Практически е невъзможно да се определи началният момент, от който е започнало натрупването на електроенергия по трета тарифа, още повече че абонатът е битов и СТИ е тарифирано да отчита само по две тарифи. Наличието на данни, записани в регистър 1.8.3. и регистър 1.8.0., се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в тарифната схема.

Предявен е иск с правно основание член 124, алинея 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е начислена сумата - предмет на иска - в правилен размер, като количество електроенергия е реално доставено на ищцата.

Съществуващите договорни отношения между страните се регламентират от действащите Закон за енергетиката, ОУ по договора за доставка и продажба на електроенергия, одобрени с решение № ОУ–061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР /сега КЕВР/, както и от разпоредбите на ПИКЕЕ, обнародвани в „Държавен вестник“ брой 98 от 12.11.2013 г.

След изменението на ЗЕ от 2012 г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по член 98а, алинея 2, точка 6 и по член 83, алинея 1, точка 6 от закона за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

На съда е служебно известно решение № 1500 от 06.02.2017 г., постановено по адм.д.

3

№ 2385/2016 г. от петчленен състав на ВАС, с което ПИКЕЕ са отменени с изключение на член 48 – член 51, като решението е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 15 от 14.02.2017 г. Съгласно член 195, алинея 1 от АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, тоест няма обратно действие.

Според член 195, алинея 2 от АПК правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието във времето на решението на ВАС относно извършената на 05.07.2018 г. проверка на средството за търговско измерване отменените ПИКЕЕ не представляват приложим закон.

Съгласно изменението на член 98а, алинея 2, точка 6 от ЗЕ като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно член 83, алинея 1, точка 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в ОУ на ответника, които не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание/.

Като извод се налага, че едностранната корекцията на оператора е допустима при наличието на следните предпоставки: предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка; наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електроенергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия; спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване. Не се установява обаче наличието на първата и третата предпоставки.

Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищцата-потребител, което води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

По разноските

Въз основа на отправеното от въззиваемия искане, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените пред настоящата инстанция разноски.