Решение № 1354 от 15.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1354 гр. София, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело № 20221000501745 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Столична община, подадена чрез юрисконсулт Г. Т., срещу Решение 266201/21.10.2021 г. на Софийски градски сьд, ГО, 1-11 с-в, постановено по гр. д. № 4715 / 2020 г., с което Столична община е осъдена да заплати на Б. В. З., сумата в размер на 30 000 лв., представляваща дължимо обезщетение за неимуществени вреди претърпени от увреждане на здравето му многофрагментно счупване на тибията на левия крак в горната област (областта на коляното), вследствие на подхлъзване на необезопасен заледен участък на тротоара, находящ се непосредствено след пресичане на светофар, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост", на кръстовището на ул. „Самара" и бул."Александър Малинов", настъпило вследствие на бездействието на служители на „ЗМБГ" АД, на което дружество Столична община е възложила организиране на зимното почистване и обезопасяване с договор от 28.04.2018г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община" за определени райони в г.ч. и район „Младост““, ведно със законната лихва от датата на деликта - 04.12.2018г. до окончателното плащане, както и имуществени вреди от горния деликт за разходи за лечение както следва: по фактура № 700027544/19.12.2018г.-сумата в размер на 3727,63 лева, ведно със законната лихва от 19.12.2018г. до окончателното плащане; по фактура № 0300522049/19.12.2018г. за сумата от 58, 00 лв., ведно със законната лихва от 19.12.2018г. до окончателното 1 плащане; по фактура № 1200004185/20.12.2018г,- за сумата в размер на 83,52 лв. ведно със законната лихва от 20.12.2018г. до окончателното плащане; по протокол № 12474/26.10.2019г.- сумата от 420,00 лева , ведно със законната лихва от 26.10.2019г. до окончателното плащане; по фактура от 09.10.2019г,40,60 лв. , ведно със законната лихва от 09.10.2019г, до окончателното плащане; по фактура № 0300000029/09.10.2019г- сумата от 208,00лв. ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 3311,50 лева- разноски.

В жалбата си твърди, че по делото не е установено по категоричен начин наличието на предпоставките на чл.49 ЗЗД за ангажиране отговорността на общината за заплащане на обезщетения за вреди, тъй като не са налице виновни и противоправни действия на лицата, на които е било възложено зимно поддържане на улиците и обществените места. Счита, че съдът не е следвало да даде вяра на свидетелските показания, а на представените от него писмени доказателства, с които се установявало, че на 04.12.2018г. процесния участък е бил надлежно почистен и третиран със солена смес. Счита, че е изпълнил задълженията си по почистване на кръстовището и това се установява безспорно от представените ежедневни констативни протоколи. Твърди, че подхлъзването на ищеца не се дължи на неизпълнение на нейното задължение за осигури почистване. Счита, че определения размер на обезщетение е много завишен.

Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното и постанови ново по същество, с което отхвърли предявените искове или алтернативно да намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди, което да съответства на принципа на справедливостта.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В подадения писмен отговор, ищецът Б. В. оспорва жалбата.

Подаден е и писмен отговор от „ЗМБГ“ АД – трето лице помагач на ответника, чрез юрисконсулт Д. Ч., с който се поддържа изцяло въззивната жалба. В него се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първоинстанционния съд си е позволи сам да определя дължимата грижа, не е посочил в решението си нито една правна норма, която е нарушена с противоправното поведение на ответника и два елемента от фактическия състав на иска не са налице. Счита, че не е било в правомощията на съда да определя в какъв час е следвало да бъде почистено.

Счита, че не е доказано виновно поведение от страна на Столична община, която е изпълнила задълженията си, а наличието на заледявания по тротоара не се дължи на небрежност или умисъл, а представлява случайно събитие – неблагоприятни метеорологични условия, които общината не би могла да предотврати, въпреки че е положила дължимата грижа.

2

По делото е постъпила и въззивна жалба от „ЗМБГ“ АД – трето лице помагач на ответника, чрез юрисконсулт Д. Ч. против постановеното решение в частта му, с която се установява, че подхлъзването на ищеца е настъпило вследствие на бездействие на служители на третото лице, подпомагащо ответника „ЗМБГ“ АД. В нея се твърди, че решението е неправилно и необосновано в тази си част. Счита, че съдът не е следва да се произнася в диспозитива на постановеното решение, че е налице неизпълнение на задълженията на третото лице „ЗМБГ“ АД по договора сключен със Столична община от 28.04.2018г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община" за определени райони в т.ч. и район „Младост““, тъй като изобщо не изследван в производството въпроса за изпълнението на договорните му задължения по този договор. Счита, че това произнасяне е извън предмета на делото, който е извършен деликт при изпълнение на възложената работа, а не неизпълнение на договорно задължение, поето към възложителя, което прави решението неправилно в тези му част и моли да бъде отменено.

Никъде по делото нямало твърдение или доказване, че задълженията на „ЗМБГ“ АД по договор за възлагане съвпада напьлно със задълженията на възложителя Столична община съгласно ЗДвП и Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Твърди, че липсва искане съдът да се произнася с установителен диспозитив за поведението на „ЗМБГ“ АД, следователно съдът се е произнесъл по непредявен установителен иск, като в тази си част решението е недопустимо, неправилно и незоконосъолразно. Ищецът не е твърдял неизпълнение на задължения на „ЗМБГ“ АД, а на ответника Столична община. В мотивите не се съдържало нито едно конкретно нарушение на правна норма.

Моли да бъде отменено решението в частта му по установителния диспозитив по отношение на него и моли да му бъдат присъдени направените разноски.

В откритото с.з. жалбоподателят, чрез пълномощника си юрисконсулт Г., поддържа жалбата си и претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на 3 възнаграждението заплатено от другата страна.

Жалбоподателят „ЗМБГ“ АД, чрез пълномощника си юрисконсулт Ч. поддържа жалбата си и жалбата на Столична община.

Въззиваемата страна оспорва жалбите и моли да бъде потвърдено решението. Претендира разноски по представен списък.

Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК, намира , че обжалваното решение е допустимо.

Приетото от първоинстанционния съд от фактическа страна е правилно установено въз основа на събраните доказателства:

Според справка от Института по метеорология и хидрология, сутринта на 04.12.2018 г. в района на ж.к. Младост - Бизнес парк, гр. София, температурата на въздуха е била около 2 градуса по Целзий, а в интервала между 7,45 и 8,30 ч. е имало слаб ръмеж и е наблюдавана поледица.

От показанията на свидетелката М. Д. се установява, че на 04.12.2018 г. около 8,40 ч, двамата с ищеца отивали на робота. Двамата слезли от автобуса на спирка „Бизнес парк“ и тръгнали да пресичат на бул. „Ал. Малинов“ и малката уличка, която върви покрай Бизнес парка, като се насочили към автобусната спирка, която била от отсрещната страна. Свидетелката сочи, че било студено и имало поледица, виждал се тънък лед. Сочи, че те двамата много внимавали как ходят, както и всички останали хора. Свидетелката сочи, че непосредствено след като пресекли на светофара, което било на не повече от 20 м. от спирката, ищецът се подхлъзнал и паднал по гръб. Видно било, че изпитва силни болки и бил в шок, като случайно минаващ колега с кола им предложил помощта си.

Установява се от епикриза, издадена от УМБАЛ „Пирогов“, че на 04.12.2018 г. ищецът е постъпил като пострадал при падане с оплаквания в болки в коляното, като му е извършено оперативно лечение и е изписан на 19.12.2018 г. с предписание за придвижване с патерици и ненатоварване на болия крайник.

Според заключението на приетата медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р С., вследствие на падането ищецът е получил многофрагментно счупване на горната част в областта на коляното на големия пищял на лява подбедрица. Извършено е оперативно лечение с фиксиране на фрагментите с две плаки и винтове, като след зарастване на счупването са проведени курсове на 4 физиотерапия и рехабилитация. Периодът на възстановяване е около 6-8 месеца.

При извършен личен преглед на ищеца вещото лице е констатирало два надлъжни дъговидни оперативни белега от двете страни на лява колянна става, съответно с дължина 11 см. и 12 см. и ограничен обем движение в лявата колянна става при свиване 95 градуса, при норма 130, което ограничение има траен характер. В открито съдебно заседание вещото лице сочи, че това ограничение в движението на колянната става пречи на ищеца да кляка, да кара колело и съществено го затруднява при изкачване на стълби и планински туризъм.

Според показанията на свид. Б., след като изписали ищеца от „Пирогов“ тя започнала да го кара със своята кола на рехабилитация в кв. Младост 1, като това ставало ежедневно в продължение на около 1 месец. Свидетелката сочи, че след това ищецът на два пъти ходил на рехабилитация в Банкя, като около половин година, в т.ч. и по време на рехибилитацията той се придвижвал с две патерици.

Преди инцидента той живеел сам, но след това се преместил при майка си, за да му помага, защото не можел да се самообслужва. Наложило се да работи от вкъщи. Преди инцидента ищеца не се е занимавал със спорт, но след инцидента много напълнял.

Установено е също от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице, че ищецът е извършил разходи за лечението си както следва: по фактура № 7000027544/19.12.2018 г. – сумата в размер на 3727,63 лева; по фактура № 0300522049/19.12.2018 г. – за сумата от 58 лева; по фактура № 1200004185/20.12.2018 г. – за сумата в размер на 83,52 лева; по протокол № 12474/26.10.2019 г. – сумата от 420 лева; по фактура от 09.10.2019 - 40,60 лева; по фактура № 0300000029/09.01.2019 г. – сумата от 208 лева.

От представените от ищеца писмени доказателства се установява, че тротоарът пред светофарната уредба, където е паднал ищеца не е през имот частна собственост, а общински такъв.

От представения констативен протокол от 03.12.2021г., подписан двустранно от представител на СО и на „ЗМБГ“ АД, се установява, че тротоарната площ намираща се на бул. Ал. Малинов от моста на ул. Самара до ул. Околовръстен път – регула е ръчно почистена, чрез метене, като е отбелязано заледяване. В констативния протокол от следващия ден – 04.12.2021 г. е посочено, че е извършена дейност по механизирано обработване на уличните платна чрез разпръскване на техническа сол на пътното платно където е пресичал пешеходецът, която дейност е извършена в 5 периода 22.00 ч. на предишния ден до 6,00 ч. на 04.12.2018 г., както и ръчно обработване на тротоарите чрез разпръскване на смес в т.ч. и на спирките на масовия градски транспорт, която дейност е извършена в периода 9,40 до 11,20 ч.

С договор от 28.04.2018 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет „Събиране и транспортиране на отпадъци, почистване и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на Столична община“ за определени позиция в това число и район Младост и представеното приложение към него, ответникът възложил на „ЗМБГ“ АД дейностите по почистване и поддържане на улиците и местата за обществено ползване в кв. Младост и в частност района на тротоарите площи около автобусната спирка на ул. Самара, което не е спорно между страните.