Решение № 5427 от 25.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5427 гр. София, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно гражданско дело № 20231100513972 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 104185/13.04.2023 г., подадена ищеца в първоинстанционното производство А. П. Ш. срещу Решение № 5088/ 31.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 45250/2022 г. по описа на СРС, 62 св, с което съдът е отхвърлил предявения от А. П. Ш. срещу „Технополис България“ ЕАД иск с правно основание чл.226, ал.2 КТ за сумата от 65 293,72 лв., представляваща обезщетение за вреди от незаконно задържане на трудова книжка за периода от 29.12.2019 г. до 22.08.2022 г., като А. П. Ш. е осъден да заплати на „Технополис България“ ЕАД сумата от 7048,20 лв. – разноски.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на постановеното от Софийски районен съд решение в частта за разноските. Посочва се също, че съдът не е разгледал по същество повдигнатия пред него спор, като счита, че предявеният иск е основателен. С оглед на изложеното се отправя искане първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявеният иск – да бъде отхвърлен. Поддържа се искане и за ревизиране на решението и в частта на разноските, възложени в тежест на ищеца.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба вх. № 137565/17.05.2023 г., подаден от „Технополис България“ ЕАД, чрез адв. Е. С., в който се излага становище за нейната неоснователност.

Намира за правилни изводите на Софийски районен съд относно отговорността на страните за направените от тях разноски, както и относно неоснователността на предявената искова претенция. С оглед на изложеното се отправя искане подадената въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба вх. № 266204/27.09.2023 г., подадена от 1 ищеца в първоинстанционното производство А. П. Ш. срещу Определение № 17844/18.05.2023 г., постановено по гр.д. № 45250/2022 г., по описа на СРС, 62 с-в, с което съдът е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК, обективирано в подадената от същия въззивна жалба. Поддържа, че претендираният от ответника размер на адвокатското възнаграждение се явява прекомерен и несъобразен с действителната правна и фактическа сложност на делото, както и с извършената от процесуалния представител работа, като счита, че възнаграждението следва да бъде определено съобразно постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22 . С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на обжалвания съдебен акт.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба вх. № 355606/11.12.2023 г., подаден от насрещната страна „Технополис България“ ЕАД, чрез адв. Е. С., в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба и се отправя искане същата да бъде оставена без уважение, а обжалваният съдебен акт да бъде потвърден.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо, като по направените във въззивната жалба оплаквания относно неговата правилност, намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 226, ал. 2 КТ.

Основателността на иска се предпоставя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. съществуване на трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено, 2. незаконно задържане на трудовата книжка на работника или служителя, 3. наличие на причинени вреди и 4. причинна връзка между незаконното задържане на трудовата книжка и причинените вреди, 5. установяване размера на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на задържане на трудовата книжка, тежестта за установяване на които се носи от ищеца.

В тежест на ответника е да докаже, че незабавно след прекратяване на правоотношението е предал на ищеца трудовата книжка, респ. - че е изпълнил процедурата по чл.6, ал.3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж.

Между страните в производството не е спорно, че ищецът е заемал длъжността „управител на отдел“ в Магазин Парадайс при ответника по силата на сключен между тях трудов договор № 2487/20.08.2008 г. и допълнителни споразумения към него от 01.10.2009 г., 30.03.2011 г., 28.06.2011 г., 01.12.2011 г., 01.12.2012 г., 26.02.2013 г. и 28.12.2017 г.

Не се спори също, че трудовото правоотношение е било прекратено със 2 заповед № 331/23.12.2019 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“, която заповед е била връчена на А. Ш. с нотариална покана по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, считано от 12.02.2020 г., както и че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца трудовата му книжка се е намирала при ответника в качеството на негов работодател.

Единственият спорен въпрос между страните е дали е налице незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца за процесния период.

Незаконно задържане на трудовата книжка по смисъла на чл. 226, ал. 2 от КТ е налице, когато работникът или служителят е предоставил на работодателя трудовата си книжка за вписване на необходимите данни и работодателят не я е върнал незабавно.

За работодателя възниква задължение да заплати обезщетение по чл.

226, ал. 2 от КТ от деня на прекратяване на трудовото правоотношение, когато трудовата книжка се намира при него, и от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й, когато тя се съхранява от работника или служителя.

Обезщетението се дължи до предаването на трудовата книжка, съответно до изпълнение на процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС /отм./, но действаща към релевантния за спора период. Съгласно цитираната разпоредба, когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят му съобщава с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. Тя може да бъде изпратена по пощата или предадена на определено от него лице само ако за това има писмено съгласие.

Според разясненията, дадени с т.1 на ТР № 1 от 02.12.2019 г. по тълк. д.

№ 1/2019 г. на ОСГК на ВКС, при прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно чл. 350 КТ и чл. 6, ал. 3 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, за работодателя възникват две задължения – да впише данните, свързани с прекратяването, и да предаде трудовата книжка на работника или служителя. Данните, подлежащи на вписване, са посочени в чл.

6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. След вписването им работодателят следва да предаде, т.е. фактически да предостави във владение на работника или служителя трудовата му книжка. Двете задължения са свързани и обусловени. Те следва да се изпълнят от и при работодателя, в мястото, където работникът или служителят е престирал работната си сила. Изпълнението им следва да е „незабавно“, т.е. веднага, бързо, без отлагане, което означава в деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Този срок за предаване на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение е императивно определен.

В решението е посочено също, че задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Когато трудовата книжка се съхранява от работника или служителя, задължението на работодателя по чл. 350, ал. 1 от КТ става изискуемо от момента на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й.

Когато в деня на прекратяване на трудовото правоотношение трудовата книжка не се намира при работодателя, той изпада в забава за изпълнение на задължението по чл. 350, ал. 1 от КТ от деня на предоставяне на трудовата книжка за оформянето й и за да се освободи от последиците на забавата си, той следва да изпълни процедурата по чл. 6, ал. 3 от НТКТС, като съобщи на работника или служителя с писмо с обратна разписка да се яви, за да получи 3 лично трудовата си книжка

Следователно задължението по чл. 350, ал. 1 КТ на работодателя да предаде незабавно на работника или служителя надлежно оформената трудова книжка при прекратяване на трудовото правоотношение възниква в момента на прекратяване на трудовото правоотношение – в процесния случай според твърденията на ищеца от 12.02.2020 г. Когато трудовата книжка се намира при работодателя, неговото задължение става изискуемо и той изпада в забава от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

По делото е приета нотариална покана от ответника „Технополис България“ ЕАД, предоставена на нотариус рег. № 302 на НК за връчване на 27.12.2019 г., с която работодателят връчва на ищеца заповедта за уволнение и го кани да се яви на адреса на управление на дружеството, за да си получи трудовата книжка. Представено е уведомление по чл.47 ГПК, като поканата е връчена по реда на чл.47 ГПК с изтичане на 2-седмичния срок за получаване на книжата – 12.02.2020 г., за което е извършено удостоверяване от страна на нотариуса.

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че с оглед отправената от работодателя до ищеца нотариална покана, съдържаща изявление към последния да се яви на адреса на управление на дружеството за получаване на оформената си трудова книжка и изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 5 ГПК двуседмичен срок, работодателят е изпълнил задължението си по чл. 350, ал. 1 КТ, поради което и не е налице незаконно задържане на трудовата книжа на ищеца. Предявеният иск се явява неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд.

Предвид съвпадението в крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение като правилно следва да бъде потвърдено.

По разноските:

Предвид изхода на спора право на разноски на основание чл. 273 вр. чл.

78, ал. 3 ГПК има въззиваемата страна. Същата е претендирала в нейна полза да бъде присъдена сумата от 7048,20 лв. – адвокатско възнаграждение.

Представен е списък по чл. 80 ГПК, както и доказателства за реалното извършване на разноските.

Релевираното от въззивника възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК се явява основателно, като настоящият въззивен съдебен състав намира, че съобразно правната и фактическа сложност на делото, размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален съгласно постановките на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, като на въззиваемия бъде присъдена сумата от 1000,00 лева – адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивника следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 2611,75 лв. – държавна такса, а по сметка на СГС- сумата от 1305,87 лв. – държавна такса.

По частната жалба срещу Определение № 17844/18.05.2023 г., постановено по реда на чл. 248 ГПК:

Подадената частна жалба е допустима като подадена до компетентния съд, в предвидените от ГПК срокове, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Направените от страната оплаквания за порочност на определението, постановено по реда на чл. 248 ГПК, са частично основателни по следните съображения: