Определение № 1182 от 23.04.2026, Районен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1182 гр. Стара Загора, 23.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20265530101231 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. З. З. срещу „Йеттел България“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника несъществуването на вземанията по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – заповед № ****/10.12.2024 г. по ч.гр.д. № ****/2024 г.

Настоящият съд в рамките на проверката по чл. 130, ал. 1 ГПК намира че предявената молба е недопустима, а производството по делото подлежи на прекратяване поради следното:

Служебно известно е на настоящия съдия докладчик, че заповед № ****/10.12.2024 г. по ч.гр.д. № ****/2024 г. на Старозагорски районен съд е влязла в сила. Нещо повече - още с определение от 12.08.2025 г. по посоченото ч.гр.д. № ****/2024 г. – преди близо година подаденото извън срока възражение по чл. 414 ГПК е оставено без разглеждане. В обобщение – по ч.гр.д. № ****/2024 г. заповедта е връчена лично на ищеца на дата 28.03.2025 г., 2/ той самият е подал възражението още на 09.05.2025 г., 3/ още на 12.08.2025 г. е постановено, че срока за възражение по чл. 414 ГПК е бил пропуснат. В този смисъл издадената заповед за изпълнение е влязла в сила, с което се препятства надлежното упражняване на правото на иск. Още повече, че заповедният съд е констатирал влизането в сила на заповедта за изпълнение /влязлата в сила заповед, формално съставлява изпълнително основание по чл.

404, ал. 1, т. 1 и чл. 416 ГПК/ и с разпореждане от 07.05.2025 г. по ч.гр.д. № 1

****/2025 г. на Старозагорски районен съд/ е разпоредил издаване на изпълнителен лист в полза на „Йеттел България“ ЕАД и такъв изпълнителен лист е издаден на същата дата.

В исковата молба са наведени две възражения – за недействителност на клаузи в договорите за мобилни услуги и лизинг и за изтекла погасителна давност в периода 20.12.2022 г. – 19.05.2023 г. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 06.12.2024 г., т.е. и двата довода се основават на факти настъпили преди влизане в сила на изпълнителното основание.

Съгласно чл. 415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред. Според чл. 416 ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. В постановеното определение № 214/15.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018 г., IV г.о, изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като той не се основава нито на новооткрити обстоятелства, нито на новонастъпили факти“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение. Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК, оттеглянето му имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира, т.е. оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с възражението по чл. 414 ГПК /каквото в случая не налице – възражението по чл. 414 ГПК е било просрочено – нещо многократно констатирано по ч.гр.д.

№ ****/2025 г./ – така определение № 480/27.07.2010 г. на ВКС по ч.гр.д. № 221/2010 г., IV г.о., определение № 443/30.07.2015 г. на ВКС по ч.т.д. № 1366/2015 г., II т.о., определение № 576/16.09.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 4647/2015 г., IV г.о., определение № 480/19.07.2013 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2566/2013 г., IV г.о., определение № 956/22.12.2010 г. на ВКС по ч.т д. № 886/2010 г., I т.о., решение № 260036/05.01.2022 г. на Софийски градски съд по 2 в.гр.д. № 749/2021 г. Настоящата инстанция приема и, че длъжника не може да черпи права от собственото си поведение – в случая бездействие по подаване на възражение по чл. 414 ГПК.

С оглед на изложените факти и предвид служебното задължение на съда да следи за допустимостта на предявения иск /наличието на абсолютни положителни и липсата на абсолютни отрицателни процесуални предпоставки/ през времетраене на цялото производство, в конкретния случай предявения иск срещу ответника е процесуално недопустим, тъй като по арг. от чл. 416 ГПК заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила.

Предвид изложеното исковата молба следва да бъде върната на основание чл. 130 ГПК и образуваното дело да бъде прекратено.

Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК вр. чл. 416 ГПК, Старозагорски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА исковата молба с вх. № 11666/22.04.2026 г. на Г. З. З. срещу „Йеттел България“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника несъществуването на вземанията по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – заповед № ****/10.12.2024 г. по ч.гр.д. № ****/2024 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 1231/2026 година по описа на Старозагорски районен съд.

ДА СЕ ПРИЛОЖИ копие на ч.гр.д. № ****/2024 г. на Старозагорски районен съд.

Определението може да се обжалва с частна въззивна жалба пред Старозагорски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3