Решение № 582 от 16.10.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. Враца, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20261420105037 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: *******************, против Р. В. А., ЕГН: **********, с адрес: *****************.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Р. В. А. за следните суми: 153.39 евро – главница за периода от 07.05.2024 г. до 20.08.2024 г., дължима по Договор за паричен заем № ***********/30.04.2024 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р. В. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2026 г. до окончателното й изплащане; 12.84 евро – договорна лихва за периода от 07.05.2024 г. до 20.08.2024 г.; 35.89 евро – лихва за забава за периода от 08.05.2024 г. до 27.01.2026 г., както и разноските по делото – 10.86 евро – държавна такса и 25.56 евро – юрисконсултско възнаграждение.

За сумите, претендирани със заявлението, е издадена Заповед № 150/30.01.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същият е подал възражение. След указание до заявителя, последният в срок е предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че на 03.04.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който вземането на „Файненшъл България“ ЕООД срещу Р.

В. А., произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********* от 30.04.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството – кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.

Длъжникът бил уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Файненшъл 1

България“ ЕООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ФБ-ИАМ/5107120 от 08.04.2025 г„ изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента. Към исковата молба е представено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ФБ-ИАМ/ 5107120 от 22.04.2026 г.

Поддържа се, че на 30.04.2024 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р. В. А. е сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 300,00 лв. Кредитополучателят се задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита била в размер на 325,12 лв. Така договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 25,11 лв. На основание сключения между страните договор кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.08.2024 г. на 16 броя погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който бил посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 20.32 лв.

Сочи се, че между „Файненшъл България“ ЕООД и Р. В. А. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя същото било изпълнено от солидарно отговорния длъжник – „Файненшъл България“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за ищцовото дружество възниквал правен интерес от предявяване на претенциите по съдебен ред.

По горните съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2164/2020 г. по описа на Районен съд – Враца, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, против Р. В. А. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 150/30.01.2026 г., с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми:

153.39 евро – главница за периода от 07.05.2024 г. до 20.08.2024 г., дължима по Договор за паричен заем № **********/30.04.2024 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р.

В. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2026 г. до окончателното й изплащане; 12.84 евро – договорна лихва за периода от 07.05.2024 г. до 20.08.2024 г.; 35.89 евро – лихва за забава за периода от 08.05.2024 г. до 27.01.2026 г., както и разноските по делото – 10.86 евро – държавна такса и 25.56 евро – юрисконсултско възнаграждение.

По делото е представен договор за паричен заем № *********/30.04.2024 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р. В. А.. По силата на договора заемодателят предал в собственост на заемателя сумата от 300,00 лв., която последният се задължил да върне на 16 вноски, всяка от които в размер на 20,32 лв., в срок от 16 седмици. Бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 50,00 % и годишен процент на разходите в размер на 64,75 %. Съгласно чл. 3 от договора с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1 500,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател 2 или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус, не по-лош от редовен; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор или 3. Одобрено от заемодателя дружествогарант, което предоставя гаранционни сделки.

Видно от Договор за предоставяне на гаранция № **********/30.04.2024 г., сключен между „Файненшъл България“ ЕООД като гарант и Р. В. А. като потребител, същият е сключен във връзка с Договор за паричен заем № ***********/30.04.2024 г. „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на гарант, е поело задължението да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парично задължение/ в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с наредител – потребителя, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на потребителя по договора за заем /чл. 1, ал. 1 договора/. Посочено е в чл.

1, ал. 2 от договора, че гаранцията се издава от гаранта и влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 и чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Файненшъл България“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 138,88 лв., платимо от потребителя разсрочено, на вноски от по 8,68 лв. на уговорените в договорите падежни дати /чл. 3, ал. 1/. Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да приема плащания и за гаранта, като дори е уговорено, че в случай че заплатената от потребителя сума е недостатъчна да покрие както вноската по договора за заем, така и тази към гаранта, с приоритет се погасяват задълженията към гаранта.

Приет като доказателство по делото е и рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2024 г. и Приложение № 16/03.04.2025 г. към него, по силата на който договор „Файненшъл България“ ЕООД, в качеството му на цедент, прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер, процесното вземане към ответника Р. В. А..

По делото е представено и пълномощно от цедента, по силата на което цесионерът е упълномощен да уведомява на осн. чл. 99, ал. 3 ЗЗД за настъпилата цесия всички длъжници, по всички вземания, които са предмет на договора за цесия.

Прието по делото е и уведомление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, адресирано до ответника по делото, с което на последния се съобщава за извършената цесия.

По делото няма данни уведомлението да е получено от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са за разглеждане три обективно кумулативно съединени иска с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 153.39 евро – главница за периода от 07.05.2024 г. до 20.08.2024 г., дължима по Договор за паричен заем № ***********/30.04.2024 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р. В. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.01.2026 г. до окончателното й изплащане; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 12.84 евро – договорна лихва за периода от 07.05.2024 г. до 20.08.2024 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 35.89 евро – лихва за забава за периода от 08.05.2024 г. до 27.01.2026 г.

В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК е да докаже при условията 3 на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за паричен заем, по силата на което за заемателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на договорна лихва в претендираните размери; реалното предаване на паричната сума на заемателя; че между „Файненшъл България“ ЕООД и ответника е възникнало облигационно отношение по договор за предоставяне на гаранция, като задължението на ответника по договора за паричен заем е било заплатено от „Файненшъл България“ ЕООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД; настъпилата цесия между „Файненшъл България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД за процесното вземане, както и уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Установи се по делото, че ответникът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД са страни по процесния договор с обективираното в него съдържание. Съгласно чл. 3 от договора с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. С оглед на обстоятелството, че заемателят с подписа си върху договора е удостоверил предаването от заемодателя на заемната сума, може да се направи извод, че ответникът е получил сумата по договора за кредит и съдът приема, че се явява доказан първият елемент от фактическия състав на спорното материално право.