Определение № 236 от 21.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. София, 21.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно частно наказателно дело № 20251100600184 по описа за 2025 година

Производството е по реда на гл. 22 НПК.

С протоколно определение от 10.12.2024 година, по НОХД № 15792/2024 година СРС, НО, 116 с-в е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокурора при СРП на осн. чл. 249, ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Срещу определението е постъпил частен протест от прокурор при СРП с искане за отмяна на първоинстанционното определение и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

По същество се излагат съображения, че в постановлението за привличане на обвиняем и в обстоятелствената част на обвинителния акт не били налице противоречия, нарушаващи правото на защита на обвиняемия. По отношение на фактическите обстоятелства, които съдът е намерил за необходими да бъдат описани, сочещи противоправност на деянието не съставлявали елемент на обвинението. Ако съществувала правна уредба и правила, то обвинението щяло да бъде предявено по чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Що се касаело до изискването за посочване на фактически твърдения как е следвало да се управлява правилно процесният парапланер се поддържа, че прокурорът не притежавал специални знания и умения в тази област на парапланеризма.

Съдът, съобразявайки доводите на прокурора и материалите по делото и извършвайки цялостна проверка на правилността на първоинстанционното определение намира, че протестът е неоснователен, а по същество първоинстанционото определение е правилно:

Подсъдимото лице Е. А. П. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл.

133, вр. чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 НК за това, че на 19.08.2022 година, около 17.00 часа, в гр.

София, Природен парк "Витоша", местността "Комините" причинил на С.А.В. по 1 непредпазливост-след падане и удар в камък при тандемен скок с парапланер марка "GIN GILDERS", модел "SAFARI42", управляван от Е. П. тежка телесна повреда.

За да прекрати съдебното производство и върне делото на прокурора първоинстанционният съд е констатирал, че е налице неяснота на обвинението и по конкретно в какво се изразява съставомерното поведение, което се намира в причинна връзка с настъпилата телесна повреда. В този смисъл било необходимо прокурорът да посочи как е следвало да бъде управляван парапланерът безопасно, какви действия е следвало да бъдат извършени от подсъдимия с цел правилно протичане на съвместния полет и какви несъответствия има в действията на подсъдимия, а в случай че е било налице бездействие какво е следвало да извърши подсъдимия или обобщено каква се явява причината за неуспешния скок. Всички тези обстоятелства имали и пряко отношение към субективната страна на твърдяно престъпление. Според СРС с оглед описанието на престъплението пред подсъдимия съществувала неяснота на обвинението и по конкретно по отношение на какви факти следва да се защитава.

Настоящият съдебен състав приема, че изводите на първата инстанция намират опора в закона и задължителната съдебна практика, въведена с ТР 2/2002 година на ОСНК.

Действително фактическите рамки на обвинителния акт не отговарят в пълнота на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК досежно начина на извършване на престъплението от подсъдимия. По отношение на механизма на изпълнителното деяние представителят на прокуратурата сочи, че излитането с летателното средство ставало като се тръгне по платото и се разпъне крилото на парапланера - марка „G GLIDERS”, модел „SAFARI 42”.

Подсъдимият и пострадалият се закачили с карабини един за друг, разпънали парашута на парапланера, затичали се, като парапланерът бил управляван от П., а пострадалият Войводов бил закачен за него, като негова позиция била отпред, а обв. П. зад него. Двамата тичали около 10 метра и след като тръгнали надолу по склона крилото на парапланера не се издигнало нагоре, а ги повлякло надолу към земята, където имало храсти и камъни.

Управляваният от подсъдимия парапланер минал през храстите, ударил се в камък, намиращ се на земята, като ударът понесъл св. Войводов, който усетил силна болка от него в областта на корема, като по този начин му била причинена инкриминираната телесна повреда.

При това описание на деянието е налице неяснота на обвинението от гледна тока на механизма на деятелността на подсъдимия, която се твърди за съставомерна по смисъла на наказателния закон. Нормата на чл. 133, ал. 1 НК предвижда наказателна отговорност за субекта на престъпление, който причини другимо тежка или средна телесна повреда по непредпазливост. Изпълнителното деяние се изразява в действие или бездействие, или съвкупност от действие и бездействие. Спецификата на престъплението, за което е предаден подсъдимия на съд го отличава от традиционните случаи на непредпазливи телесни повреди, тъй като включва елементи на специфична летателна дейност и боравене с уреди за управление на специфично превозно средство, което налага особени изисквания при описание на престъплението. Верни са принципно съображенията на прокурора, че визираната дейност няма конкретна правна регламентация в националния правен ред, тъй 2 като се касае до свръхлеко въздухоплавателно средство и не попада под правния режим на Наредба № Н-1 от 09.01.2014 година, но това не игнорира задължението му да опише конкретните действия/бездействия, които реално са довели до телесното увреждане на пострадалия, каквито не са описани в пълнота. По-конкретно от гледна точка на описаната от прокурора престъпната деятелност същественият елемент от обективната действителност е липсата на издигане на крилото на парапланера, след напускане на земната повърхност и отпочване на свободния полет, като е последвало повличане на парапланера надолу по склона и удар с твърд тъп предмет от земната повърхност. При тази специфика на престъпната деятелност резонни са повдигнатите въпроси от първоинстанционния съд, при въведените твърдения, че подсъдимият е управлявал парапланерът- какви точно действия, предприети от подсъдимия или бездействия на подсъдимия са в причинно-следствена връзка с неуспешното издигане на крилото на парапланера и настъпилия общественоопасен резултат. Правилно първата инстанция е посочила, че се явява абсолютно необходимо условие, за да е налице яснота на обвинението да се посочи какви са били необходимите действия за успешно провеждане на полета, а от там да се посочи какви са конкретните действия или бездействия на подсъдимия, които реално са повлияли на липсата на издигане на крилото на парапланера, след напускане на земната повърхност и отпочване на свободния полет и които са довели до последвалото повличане на парапланера надолу по склона и удар със земната повърхност. Правилно е посочено, че тези фактически твърдения имат отношение и към обосноваване на непредпазливостта като форма на вина, въведена за това престъпление от гледна точка предвиждане или не на общественоопасните последици, задължение да се предвидят, да могат да бъдат предвидени, или да бъдат предотвратени, каквато обосновка само декларативно е изложена от прокурора в обвинителния акт.

На следващо място на прокурора не се поставят невъзможни за изпълнения изисквания за описание на престъпната деятелност, независимо от декларираната от него в частния протест липса на специални познания и умения в сферата на парапланеризма, тъй като разполага с инструментариума на наказателния процес и способа визиран в чл. 144, ал.

1 НПК.

С оглед горните съображения настоящата инстанция намира, че частният протест е неоснователен, а първоинстанционното определение е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.

Това виждане на настоящия въззивен състав определя и извода, че атакуваното определение следва да бъде потвърдено, а частният протест – оставен без уважение.

Воден от изложените мотиви СГС, НО, IX-ти въззивен състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 10.12.2024 година по НОХД № 15792/2024 година на СРС, НО, 116-и състав.

Определението не подлежи на обжалване и протест.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4