Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 11.08.2020, Административен съд - Велико Търново

Съд
Административен съд - Велико Търново
Дело
212/2020
Подписан
11.08.2020
В сила
28.04.2021

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 137 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 184, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 114, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 117, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 120 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 149 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 156, ал. 7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 160, ал. 5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 161, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 17, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • § 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 3, ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 167 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 173, ал. 4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 182 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 184 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 184, т. 1, б. "Б" · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 184, т. 4, б. "б" · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 189 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 189, т. 1, б. "а" · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 189, т. 1, б. "а" и б. "б" · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 189, т. 1, б. "в" · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 189в, т. 1 и т. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 189в, т. 1 и т. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 190 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 91, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 5 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • § 1, т. 73 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • § 1, т. 76 · Закон за корпоративното подоходно облагане

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 216 град Велико Търново, 11.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев при участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 212/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „Ремел” АД, със седалище и адрес на управление гр. Елена, с ЕИК ********* против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000419003139-091-001/24.09.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, в частта, потвърдена с Решение № 32/10.03.2020 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. Според жалбоподателя РА в потвърдената от директора на Дирекция „ОДОП“ част е необоснован, издаден в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че „Ремел“ АД е действало законосъобразно, като в ГДД 0400И0117613/31.03.2017 г. при дължим корпоративен данък за 2016 г. в размер на 19 735,84 лв. е декларирало преотстъпен данък в размер на 16 600 лв. съобразно заповед № БАИ-ЗКПО-3/31.03.2017 г. на изпълнителния директор на БАИ. Излага доводи, че жалбоподателят отговаря на всички изисквания за ползване на данъчно облекчение, представляващо държавна помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на корпоративен данък. Твърди, че във влязлата в сила заповед на изпълнителния директор на БАИ изрично е посочено, че преотстъпеният корпоративен данък в размер на 16 600 лв. се преотстъпва за данъчната 2016 г., като заповедта не била оспорена, вкл. и от органите на НАП и представлява стабилен административен акт, чието действие следва да бъде зачетено, както от дружеството „Ремел“ АД, така и от органите на НАП. По тези съображения иска РА да бъде отменен като незаконосъобразен в обжалваната част. В съдебно заседание се представлява от *** В. К., която поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. В представени писмени бележки излага доводи за неправилно тълкуване от органите по приходите на разпоредбите на ЗКПО, като сочи, че в закона няма правна норма, която да забранява ползването на преотстъпен данък за годината, предхождаща заповедта по чл. 189, т. 1, б. „б“ от ЗКПО. Претендират се направените по делото разноски, като се възразява относно разноските на ответника.

Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” – В. Търново, чрез процесуалните си представители *** В. и *** В., оспорва същата като неоснователна. Твърдят законосъобразност и правилност на ревизионния акт, като се позовават на мотивите, изложени в решението на ответника. Молят жалбата да бъде отхвърлена, като претендират за разноски, представляващи ***ско възнаграждение в размер на 1154,66 лв.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

На „Ремел” АД е извършена ревизия за установяване на задълженията за корпоративен данък /КД/ за данъчните периоди 01.01.2016 г. - 31.12.2017 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04000419003139-020-001/15.05.2019 г. (връчена на 17.05.2019 г.). От ревизиращите органи е бил съставен Ревизионен доклад № Р-04000419003139-092-001/30.08.2019 г., срещу който ревизираното лице е подало възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Същото е прието за неоснователно и ревизията е завършила с издаването на Ревизионен акт № Р-04000419003139-091-001/24.09.2019 г. от К.Т.Ч. на длъжност Началник сектор, в качеството на възложил ревизията и В.Г.П. на длъжност главен инспектор по приходите, в качеството на ръководител на ревизията. Ревизията е приключила с установяване на задължения за КД общо в размер на 28 901,36 лв. и лихви – 6037,97 лв., които ревизираното дружество е обжалвало по административен ред. Срокът за произнасяне на решаващия орган е бил удължен по споразумение между страните до 10.03.2020 г. на основание чл. 156, ал. 7 от ДОПК. С Решение

№ 32/10.03.2020 г., директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е отменил РА в частта, в която е отказано преотстъпване на корпоративен данък за 2017 г. в размер на 12 270 лв. и са начислени лихви в размер на 1847,46 лв., и е потвърдил РА в частта, в която за 2016 г. е отказано преотстъпване на КД в размер на 16 600 лв., в резултат на което са определени за внасяне допълнителни задължения за КД в размер на 16 631,36 лв. и са начислени лихви в размер на 4190,51 лв. Решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – гр. В. Търново е връчено на дружеството на 11.03.2020 г. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез пощенски оператор на 23.03.2020 г.

В хода на съдебното производство като доказателства са приети материалите, съдържащи се в административната преписка.

Представени са и доказателства за валидността на приложените като хартиени разпечатки електронни документи – ЗВР, РД и РА. От Българска агенция за инвестиции е представен приемо-предавателен протокол от 10.05.2017 г. за предаване на четири броя преписки на представители на НАП, сред които и тази по Заповед № БАИ-ЗКПО-3/31.03.2017 г. на изп. директор на БАИ, както и информация, че посочената заповед не е била обжалвана по съдебен ред.

Съдът като взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото доказателства, прави следните изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за разглеждане по същество.

В настоящото производство и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. След служебно извършена проверка съдът установи, че обжалваният ревизионен акт е валиден, като издаден от оправомощени органи, в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Заповедта за възлагане на ревизията също е издадена от компетентен орган, съгласно приложените Заповед № 6/03.01.2017 г. и Заповед № 17/08.01.2019 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново, в кръга на неговите правомощия и отговаря на изискванията на чл. 113 от ДОПК. В съдържанието на заповедта за възлагане на ревизията, ревизионния доклад и ревизионния акт /както и в останалите документи от ревизионнота преписка/ е положена заверка „Сверено с електронен документ“.

Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /CD-R/, без жалбоподателят да оспори електронните подписи. Съгласно чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. В случая от представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни квалифицирани електронни подписи, като следва да се има също така предвид, че истинността на електронните документи не е била оспорена от жалбоподателя в срока по чл. 184, ал. 2 от ГПК. С оглед изложеното съдът приема, че изброените заповеди, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени с квалифициран електронен подпис и издадените от тях документи вкл. и РД и РА са валидни такива и не са налице основания да се считат за нищожни, като неподписани от техните издатели.

Ревизията е приключила в срока по чл. 114, ал. 1 от ДОПК и РД е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК.

Ревизионният акт е издаден в предвидената в чл. 120 от ДОПК вр. чл. 3, ал.

2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма, и съдържа изложение на фактическите и правните основания за постановяването му. Тоест, не се установяват пороци, касаещи формалната законосъобразност на РА, както и компетентността на издателите му, нито пък съществени процесуални нарушения, водещи до незаконосъобразност на РА.

Във връзка с проверката за правилното приложение на материалноправните норми съдът намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

След частичната му отмяна от горестоящия административен орган, РА се обжалва пред съда в частта, в която за 2016 г. е отказано право на преотстъпване на корпоративен данък /КД/ в размер на 16 600 лв. Установено е, че за 2016 г. „Ремел“ АД е подало ГДД по чл. 92 от ЗКПО вх. № 0400И0117613/31.03.2017 г., с която е декларирало данъчна печалба – 197 358,43 лв., полагащ се КД – 19 735,84 лв., преотстъпен КД – 16 600 лв. и годишен КД след преотстъпване – 3135,84 лв., декларирана отстъпка по чл. 92, ал. 5 от ЗКПО – 31,36 лв. В приложение № 1 към подадената ГДД в справка № 3 дружеството е декларирало, че прилага разпоредбата на чл. 189 от ЗКПО, с вписана заповед от БАИ с № БАИ-ЗКПО-3/31.03.2017 г.

Не се спори, че на

23.02.2017 г. „Ремел“ АД е подало пред Българската агенция за инвестиции /БАИ/ Формуляр по чл. 189, т. 1, б. „а“ от ЗКПО за кандидатстване за държавна помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на корпоративен данък /Държавна помощ SA.39869 (2014/N) - България/, с дата на изготвяне

21.02.2017 г., в който е заявен инвестиционен проект за увеличаване на капацитета на съществуващ производствен обект чрез изграждане и оборудване на бояджийска камера за големи изделия. В заявлението е посочена начална дата на започване на проекта на първоначална инвестиция – 01.04.2017 г. и дата на приключване – 01.09.2017 г. Заявен е общ размер на приемливите разходи за материални и нематериални активи – 36 300 лв., размер на помощта /преотстъпения данък/, необходим за изпълнение на първоначалната инвестиция – 18 150 лв. и интензитет на помощта – 50 %, прогнозният размер на приемливите разходи първоначалната инвестиция включва преотстъпен КД за 2016 г.

Със Заповед № БАИ-ЗКПО-3/31.03.2017 г. на изпълнителния директор на БАИ е определено, че на „Ремел“ АД се преотстъпва корпоративен данък за данъчната 2016 г., преотстъпеният корпоративен данък е в размер до 16 600 лв. и на основание чл. 189, т. 1, б. „в“ от ЗКПО интензитетът на държавната помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на КД е в размер на 50 % от приемливите разходи, като е потвърдено, че държавната помощ за регионално развитие чрез преотстъпване на КД има необходимия стимулиращ ефект и не поражда явните отрицателни ефекти във връзка с чл. 189, т. 1, б. „а“ от ЗКПО и ДЗЛ „Ремел“ АД отговаря на условията за допустимост, описани в чл. 182, чл. 184, т. 1, б. „Б“ и чл. 184, т. 4, б. „б“ от ЗКПО.

При тази фактическа обстановка и след анализ на разпоредбите на чл. 184, т. 1, б. „б“, чл. 189, т.

1, б. „а“ и б. „б“, т. 3, б. „б“, чл.

91, ал. 2 и § 1, т. 73 от ДР на ЗКПО и §

15 от ПЗР на ЗИДЗКПО /ДВ бр. 95 от 2015 г./, както и на отделни разпоредби от Решение на Европейската комисия по чл. 184 във връзка с чл. 189 от ЗКПО: № C(2015) 6174 от 14.09.2015 г. относно Държавна помощ SA.39869 (2014/N) – България Схема за освобождаване от корпоративен данък съгласно чл. 184 от Закона за корпоративното подоходно облагане /Решението на ЕК/, приходните органи са приели, че за жалбоподателя не възниква правото на преотстъпване на КД за 2016 г. В тази връзка е прието, че схемата за държавна помощ не допуска преотстъпване на данък за данъчна година, предхождаща годината, в която се предоставя помощта, при което не е допустимо преотстъпване на КД за 2016 г. след като формулярът за кандидатстване от „Ремел“ АД и заповедта на БАИ за предоставяне на помощ са през 2017 г.

Настоящият състав намира, че РА е законосъобразен в тази му част. Съгласно чл. 184, т. 1, б. „б“ от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва в размер до 100 на сто на данъчно задължените лица за данъчната им печалба от извършваната производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато извършват производствена дейност в изпълнение на проект за първоначална инвестиция единствено в общини, в които за предходната година преди годината, в която се подава формуляр за кандидатстване за помощ, има безработица със или над 25 на сто по-висока от средната за страната за същия период. Следователно доколкото през 2016 г. безспорно не е налице проект за първоначална инвестиция, за който да е предоставена помощ чрез издадена заповед от БАИ, то не е налице предпоставка за преотстъпване на корпоративен данък за данъчната печалба за 2016 г. от извършваната производствена дейност в изпълнение на проект за първоначална инвестиция. Или с други думи, основното условие на чл. 184 от ЗКПО за прилагане на данъчно облекчение за извършване на производствена дейност в общини с безработица, по-висока от средната за страната, не е изпълнено.