Решение № 7016 от 18.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7016 гр. София, 18.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Петър Милев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100502330 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на С.

А. чрез адвокат П. срещу Решение 84/04.01.2023г, постановено по гр. д. № 71356/2021г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в, в частта с която е уважен, предявен от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД (като цесионер) срещу жалбоподателя искове по чл. 422 ГПК за дължимост на сума за главница в размер на 1080 лева по договор за потребителски заем 3523145/09.05.2019г. между жалбоподателката и „И.А.М.“АД; , вземанията по който били прехвърлени на ищеца с цесия.

В жалбата са изложени оплаквания за неприложимост на чл. 23 от ЗПК при липса на предявен иск по чл. 55 от ЗЗД.

Посочва, че ищецът няма качеството на кредитор. Договора за цесия бил нищожен поради липса на предмет, защото бил за неопределни бъдещи вземания.

Позовава се на съдебна практика.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата с който тя се оспорва. Въззиваемия също с е позова на съдебна практика по прилагането на чл. 23 ЗПК.

СГС след проверка по чл. 269 ГПК намира решението на СРС за валидно и 1 допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира обжалваното решение за правилно по следните съображения:

Спорните пред въззивния съд въпроси са дали договора за цесия е действителен и дали е приложим чл. 23 ЗПК.

Настоящият състав на СГС споделя трайната съдебна практика на ВКС обективирана в Решение № 50005 от 21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1950/2022 г., II т. о., ТК; решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о;

Решение № 60186 от 28.11.2022 г. по т. дело № 1023/2020 г. на ВКС, I т. о. и др. според които договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производство по предявен иск по чл. 79 ЗЗД, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.

23 ЗПК в специалния ЗПК.

Поради горното оплакването за неправилно приложение на материалния закон е неоснователно.

Неоснователно е и оплакването досежно възражението за нищожност на договор 2 за цесия поради неопределеност на вземанията. Длъжникът не е страна по договора за цесия и не може да иска унищожаването на договора, развалянето му или прекратяването му, тъй като това са права, които законът е предоставил на страните по него. Тези права биха могли да се упражнят от трети спрямо договора лица (какъвто е и длъжникът) само по силата на изрична правна норма, каквото не е налице по отношение на договора за цесия. Прието е още, че на нищожността може да се позове всеки, включително и трето, неучастващо в договора лице, каквото се явява и длъжникът по договора за цесия, но възможността за такова позоваване е ограничена от наличието на интерес на третото лице за прогласяване на нищожността. Такъв интерес не може да се породи при сключването на договора за цесия, доколкото единствената предизвикана от него промяна в правната сфера на длъжника е смяната на кредитора. На новия кредитор могат да бъдат противопоставени всички възражения, които длъжникът е имал към стария кредитор въз основа на прехвърленото вземане, включително тези за нищожност, унищожаемост или разваляне на договора, от който произтича вземането. След като е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД от предишния кредитор за извършената цесия, длъжникът може да извърши валидно изпълнение на новия кредитор и това изпълнение ще има валиден погасителен ефект. Законът не е вменил в задължение на длъжника да извършва проверка дали новият кредитор е придобил вземането валидно, поради което за валидността на изпълнението е без значение дали договорът за цесия страда от пороци и какви са те. При евентуална нищожност на договора за цесия, ако длъжникът е изпълнил след надлежно уведомление по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, той се освобождава от задължението си, а първоначалният кредитор следва да насочи претенциите си към новия кредитор. Затова длъжникът няма интерес да оспорва валидността на договора за цесия след получаване на уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, а такъв интерес липсва и преди този момент, тъй като изпълнението на новия кредитор може да бъде отказано само поради липсата на уведомление. Направен е извод, че длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени. Правен субект, който не е страна по сделката, не може да се позовава на нищожност, поради нарушение на Д.те нрави, тъй като едната страна по цесията неоснователно би се обогатила за сметка на другата, придобивайки вземане, което многократно надвишава по размер цената на която е прехвърлено. Всички уговорки между цедента и цесионера са въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл. основанието за сключване на договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и плащането на цената, ако такава е уговорена.В горния смисъл е трайната практика на съдилищата (Решение № 398 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3006/2023 г., I г. о., ГК; решение № 137/19.11.21 по гр. д. № 2499/20 г. на ВКС, 3

IV г. о.. в случай на потребителски кредит прехвърляне на вземането е възможно само ако това е изрично предвидено в договора за кредит (чл. 26, ал. 1 ЗПК) в конкретния договор тази възможност е уредена в чл. 10. При което е приложимо гореизложеното становище. След като длъжникът не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените от закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени, то следва, че предявен от цесионер иск относно цедираното вземане не може да бъде отхвърлен поради нищожност на договора за цесия.

Предвид неоснователността на направените с жалбата оплаквания решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на делото само въззиваемото дружество има право на разноски за въззивната инстанция. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, което СГС определя в размер на 100,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 84/04.01.2023г, постановено по гр. д. № 71356/2021г. по описа на Софийски районен съд, 88 с-в В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.

ОСЪЖДА С. Т. А. с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с ЕИК ******* разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 100,00 лева.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4