Решение № 260090 от 16.12.2020, Районен съд - Несебър

Р

Е Ш Е

Н И Е № 260090

Град Несебър, 16.12.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П. с участието на секретаря А.Г., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 579/2019г. по описа на Несебърския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени при условията на евентуално обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.99, чл.79 и чл.86 от ЗЗД – установителен иск, и по чл.430-432 от ТЗ, във връзка с чл.99, чл.79 и чл.86 от ЗЗД – осъдителен иск.

Ищецът “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***-р П.Д. № **, офис-сграда Л., ет.*, офис *, представлявано от изпълнителния директор Н.Т.С., твърди в исковата молба, че по силата и в изпълнение на Договор за потребителски паричен кредит № ****, одобрен на 12.03.2016г. и сключен на 14.03.2016г., “У.К.Ф.” ЕАД, в качеството му на кредитор, е предоставил на кредитополучатeля – първия ответник – Т.К.Б. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, сумата в размер на 50 000 лева, която от своя страна се е задължила да върне кредита като заплати общо сумата в размер на 99 649,62 лева, платима на 120 месечни анюитетни погасителни вноски, всяка от които в размер на 830,83 лева, през периода от 21.03.2016г. до 21.02.2026г. според погасителния план. Вноските включват сумата по отпуснатия кредит, такса за разглеждане на кредита в размер на 1 500 лева, месечна застрахователна премия в размер на 47,15 лева и възнаградителна лихва в размер на 42 491,62 лева. В чл.13, ал.1 от Общите условия към договора е предвидено при забава в плащанията на дължимите от кредитополучателя суми, последният дължи и обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва за всеки ден забава, изчислена върху просрочената дължима главница. По силата на договор за поръчителство вторият ответник М.Т.И. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, е обезпечил изпълнението на задължението по договора от страна на кредитополучателя и по отношение на него на това основание е възникнала солидарната му отговорност. Твърди се, че на 19.09.2017г. е подписан Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение № 1 от същата дата, сключен на основание Рамков Договор за продажба на прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016г., които договори са сключени между “У.К.Ф.” ЕАД и “А.з.с.н.в.” ЕАД, по силата на които вземането на “У.К.Ф.” ЕАД срещу солидарните длъжници Т.К.Б. и М.Т.И., произтичащо от договора за потребителски паричен кредит, е прехвърлено в собственост н. “А.з.с.н.в.” ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор. Съгласно чл.4.3. от рамковия договор за цесия, цесионерът “А.з.с.н.в.” ЕАД се е задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което цесионерът има изрично пълномощно от цедента. Наред с това, предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си за заплащане в срок на погасителните вноски – поради неплащане на две последователни погасителни вноски, целият размер на кредита е обявен за предсрочно изискуем на основание чл.13, ал.2, б.”а” от Общите условия към договора за кредит. “А.з.с.н.в.” ЕАД е изпратил до ответниците уведомление за цесия по реда на чл.99 от ЗЗД, с което им е съобщено и че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по договора, неплатеният остатък от кредита е обявен за предсрочно изискуем и ги е поканил да изплатят или разсрочат задължението си, и че ако не сторят това, ще бъдат предприти действия по принудително събиране на вземанията по кредита, които уведомления са връчени на ответниците от ЧСИ Т. Мажарова с рег.№ 803 на КЧСИ чрез залепване на 04.05.2018г. по реда на чл.47 от ГПК, съответно получени на 18.05.2018г. За вземането си ищецът, в качеството му на заявител, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№ 1098/2018г. по описа на Несебърския районен съд, който е уважил искането и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която Т.К.Б. и М.Т.И. следва да заплатят солидарно н. “А.з.с.н.в.” ЕАД сумата в размер на 23 539,83 лева – главница по договора за кредит, сумата в размер на 1 183,63 лева – обезщетение за забава, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Ищецът моли да бъде признато за установено, че Т.К.Б., като кредитополучател, и М.Т.И., като поръчител, дължат солидарно н. “А.з.с.н.в.” ЕАД следните суми, произтичащи от задължения по Договор за потребителски паричен кредит № ****, одобрен на 12.03.2016г. и подписан на 14.03.2016г., и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1098/2018г. по описа на Несебърския районен съд: сумата в размер на 23 539,83 лева, представляваща неизплатена главница, включваща неплатените месечни погасителни вноски с падежни дати от 21.02.2023г. до 21.02.2026г., сумата в размер на 1 183,63 лева, представляваща обезщетение за забава, дължима за периода от 19.09.2017г. до датата на подаване на заявлението до съда, ведно със законната лихва върху главницаа, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до окончателното погасяване на дълга. Претендира разноски в заповедното производство. При условията на евентуалност моли ответниците да бъдат осъдени да му заплатят солидарно сумата по главницата, ведно със законната лихва, считано от 10.06.2019г. Във връзка с иска, предявен при условията на евентуалност, заявява, че с исковата молба уведомява ответниците за предсрочната изискуемост към 10.06.2019г. на погасителни вноски по кредита с падежни дати от 21.02.2023г. до 21.02.2026г., равняващи се на сумата в размер на 12 278,47 лева, която е част от претендираната с осъдителния иск главница от 23 539,83 лева. Претендират се разноски и в настоящото производство.

В отговора на исковата молба ответникът Т.К.Б. заявява, че оспорва исковете по основание и размер. Счита, че уведомлението за извършената цесия не е връчено съобразно изискванията на процесуалния закон, поради което не може да породи целените от ищеца правни последици. ЧСИ не е компетентен да уведомява за извършената цесия, а отделно от това уведомлението не е било фактически връчено. Ако действително съдебният изпълнител е целял да връчи уведомлението за извършена цесия, е следвало, след като е установил, че ответникът не живее на адреса, да установи постоянния и настоящия му адрес и местоработата за да се извършат действията по връчването, което обаче не е сторено. Връчването на издадена заповед за изпълнение на парично задължение от съда също не представлява надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита и извършената цесия, защото тя не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа негово изявление за тези обстоятелства.

Характер на такова уведомяване може да има в исковата молба с връчването на препис от нея, но то не може да обуслови основателност на установителния иск по чл.422 от ГПК и не може да промени момента на настъпването на предсрочната изискуемост. Ответникът счита, че предсрочната изискуемост не е настъпила, поради което вноските с ненастъпил падеж към датата на предявяване на иска не са изискуеми, а доколкото като основание на иска е посочено именно настъпването на предсрочната изискуемост, то претенциите му са изцяло неоснователни, включително и поради недоказаност на обстоятелсвото, че ищецът е страна по спорното материално правоотношение. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение.

Отговор на исковата молба е подал и ответникът М.Т.И., който също оспорва исковите претенции по основание и размер и също счита, че не е настъпила предсрочната изискуемост на целия кредит и че не е извършено надлежно уведомяване на извършената цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, тъй като то не е извършено съобразно изискванията на закона и не е могло да породи целените от ищеца правни последици. ЧСИ е извършил връчването по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, но то не е по изпълнително производство, нито му е възлжено от съда или от друг съдебен изпълнител по друго изпълнително дело. От значение в случая е, че съобщението за извършената цесия не е било фактически връчено на ответника-поръчител, а това е било причина, че съдебният изпълнител не е установил декларирания от ответника постоянен и настоящ адрес, нито местоработата му според изискванията на чл.47, ал.3 от ГПК, поради което не е изпращал за връчване уведомлението на адрес в град Несебър. Връчването на издадена заповед за изпълнение на парично задължение от съда също не представлява надлежно уведомяване за предсрочната изискуемост на кредита и извършената цесия, защото тя не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа негово изявление за тези обстоятелства. Характер на такова уведомяване може да има исковата молба с връчването на препис от нея, но то не може да обуслови основателност на установителния иск по чл.422 от ГПК и не може да промени момента на настъпването на предсрочната изискуемост. Ответникът счита, че предсрочната изискуемост не е настъпила, поради което вноските с ненастъпил падеж към датата на предявяване на иска не са изискуеми, а доколкото като основание на иска е посочено именно настъпването на предсрочната изискуемост, то претенциите му са изцяло неоснователни, включително и поради недоказаност на обстоятелството, че ищецът е страна по спорното материално правоотношение. Длъжникът също не е уведомяван надлежно за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита и за цесията, като едва след изпълнение на това изискване може да бъде ангажирана отговорността на поръчителя. Ответникът прави възражение, че поради изтекъл 6-месечен срок по чл.147 от ЗЗД, отговорността му като поръчител е отпаднала. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищецът не се представлява нито от законен нито от процесуален представител. С отделно писмено становище заявява, че поддържа предявените искове, като намира същите за основателни и доказани от събраните по делото писмени доказателства, като уточнява, че главницата е 51 500 лева, и в нея наред с отпуснатия кредит от 50 000 лева, се включва и дължимата такса за разглеждане на кредита в размер на 1 500 лева, която е прихваната от кредитора. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатените от ответниците адвокатски възнаграждения.

Ответникът Т.К.Б. не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Отвеникът М.Т.И. се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен адвокат, който изразява становище за нищожност на договора за кредит и договора за поръчителство по съображение, че не е подписан от страните, а самият договор е със шрифт, различен от изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК, а именно по-малък от 12. Липсват реквизити и по чл.22 от ЗПК. Наред с това договорът за кредит не предвижда възможност кредиторът да прехвърли вземането си в полза на трето лице, а разпоредбите на чл.13, ал.6 и ал.7 от договора за кредит намира за неравноправни на основание чл.143, ал.2, т.16 от ЗПК, води до намаляване гаранциите на потребителя. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Представя писмени бележки, в които поддържа становището си за липса на сключен договор за кредит в изискуемата писмена форма, предвид, че същият не е подписан от страните по него, независичо, че са подписали Общите условия, а в договора не се съдържат данни за съществени негови условия, включително и начина, по който е формиран годишния лихвен процент. По същите съображения договорът за поръчителство също не е сключен в изискуемата писмена форма. Поддържа довода за неравноправност на клаучите в чл.13, ал.6 и ал.7 от Общите условия, тъй като е в противоречие на чл.143, ал.2, т.16 от ЗЗПт. Освен това те са изготвени предварително и потребителят е нямал възможност да влияе на съдържанието им, а въз основа на тези доводи обосновава твърдението си за недействителността на договора за цесия. Счита за доказани твърденията за липсата на редовно уведомяване за договора за цесия и за надлежното обявяване на предсромната изискуемост на кредита.

Разпечатката съдържа 15 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/15f12951-eeb9-4d3b-899e-2d6c5c25a1c1