Решение № 98 от 11.03.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Ловеч, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20254310200519 по описа за 2025 година

С наказателно постановление №25-0906-000328 от 02.06.2025 година, издадено от Деян Петров Давидов, на длъжност Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з - 1632/02.12.2021 г., е наложено на С. С. С. от гр. Ловеч, ЕГН **********, административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв., за това, че на 30.03.2025 г. в 12:35 часа, в гр. Ловеч на ул. Търговска, като Водач на товарен автомобил, П Б ** **** **, България, при обстоятелства: За това, че на 30.03.2025г. около 12:35ч в гр. Ловеч ул. Търговска до номер 70 като собственик на товарен автомобил П Б с регистрационен номер ** **** **, като същия е паркиран на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека. АУАН е съставен във връзка с чл. 186 ал.2 от ЗДвП и във връзка с преписка с рег. номер 906000-7121/01.04.2025г., с което е извършил:

1.СПИРА ЗА ПРЕСТОЙ И ПАРКИРАНЕ ВЪРХУ ИЛИ НА ПО-МАЛКО ОТ 5 МЕТРА

ОТ ПЕШЕХОДНА ИЛИ ВЕЛОСИПЕДНА ПЪТЕКА, с което виновно е нарушил чл.98 ал. 1 т.5 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят С. С. С., който го обжалва в срок, чрез адв. И., като излага, че не е доволен от НП, поради което го обжалва в срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Сочи, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили административно-наказателното производство, като тези нарушения не могат да бъдат преодолени по реда на член 53 ал.2 от ЗАНН. Предвид на посоченото, моли съда да ги призове на съд с АНО и след като докаже основателността на посочените от тях нарушения на закона, да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него се явява адв. И. от ЛАК, който моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП поради допуснати съществени процесуални нарушения, като им присъди направените по делото разноски. а година и няколко месеца по-рано, на 24.03.2023 год. В представените пред съда писмени бележки излага подробни аргументи за отмяна на обжалваното НП.

1

АНО – Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Б. В.

Ц., К. Т. Б., С. Н. Д., от становището на процесуалния представител на жалбоподателя и представените от него писмени бележки, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 18.05.2025 г. бил съставен акт Серия GA, с бл. №3309731 за установяване на административно нарушение от св. Б. В. Ц. в присъствието на св. К. Т. Б. и св. С. Н. Д. срещу С. С. С. от гр. Ловеч, ЕГН **********, за това, че на 30.03.2025 г. в 12:35 часа, в гр.

Ловеч на ул. Търговска 70, За това, че на 30.03.2025г. около 12:35ч в гр. Ловеч ул. Търговска до номер 70 като собственик на товарен автомобил П Б с регистрационен номер ** **** **, като същия е паркиран на по-малко от 5 метра от пешеходна пътека. АУАН е съставен във връзка с чл. 186 ал.2 от ЗДвП и във връзка с преписка с рег. номер 906000-7121/01.04.2025г., с което виновно е нарушил:

1. чл.98 ал. 1 т.5 - СПИРА ЗА ПРЕСТОЙ И ПАРКИРАНЕ ВЪРХУ ИЛИ НА ПОМАЛКО ОТ 5 МЕТРА ОТ ПЕШЕХОДНА ИЛИ ВЕЛОСИПЕДНА ПЪТЕКА. ЗДвП.

С акта са иззети като доказателства: Материали по преписка с рег. номер 906007121/01.04.2025 г. В акта в графа възражения не е вписано възражение. Жалбоподателя е отказал да подпише акта като отказът му е удостоверен с подписа на свидетел: Й С Й. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от св. Б. В. Ц. за когото не се спори, че е мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Деян Петров Давидов, на длъжност Началник Група в Сектор ПП при ОД на МВР - Ловеч, упълномощен с 8121з - 1632/02.12.2021 г.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 30.03.2025 год. актосъставителя Б. Ц. и свидетеля по акта К. Б. - мл. автоконтрольор в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, били на работа дневна смяна. При обход на град Ловеч на улица „Търговска" 70, според показанията им, забелязали процесния л.а. П Б с регистрационен номер ** **** **, спрял от дясната страна на пътното платно, пред пешеходната пътека и взели отношение, тъй като според тях автомобила бил спрян неправилно. Съставили глоба с фиш серия "GT" с №15233910 в отсъствие на собственика на МПС, като на предното стъкло поставили уведомление за това.

Видно от събраните по делото писмени доказателства - възражение с вх. №906007052/31.03.2025 г. / намиращо се на л.54 от делото/ лицето П П Т. ЕГН ********** от гр.

Ловеч, подал възражение в сектор „Пътна полиция" при ОДМВР Ловеч, тъй като бил паркирал автомобила и той намерил уведомлението поставено на автомобила. Видно от приложената по делото Докладна записка с рег. №906р-3197/07.04.2025 г. /л.53 от делото/ П П Т., бил уведомен, че следва собственика на плоцесния л.а. по документи да подаде възражение. Жалбоподателя С. също подала възражение с което поискал анулиране на издадената глоба с фиш с вх. №906000-7121/01.04.2025 г. в Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч.

Въпреки гореизложеното, видно от представените по делото доказателства глоба с 2 фиш серия "GT" с №15233910 е бил служебно анулиран на 27.05.2025 г. след датата на съставяне на процесния АУАН – 18.05.2025 г.. Установява се от приложените по делото доказателства, че последния не е и бил изпратен своевременно на собственика на автомобила, в нарушение на разпоредбата на чл.186 ал.3 от ЗДвП.

Видно от събраните по делото доказателства била изготвена покана по преписка №906000-7121/01.04.2025 г. до жалбоподателя С., за съставяне на АУАН, във връзка с извършеното нарушение на ЗДвП, за това, че като собственик на неправилно паркиран товарен автомобил П Б с регистрационен номер ** **** ** на 30.03.2025г. около 12:35ч в гр.

Ловеч ул. Търговска до номер 70, да се яви в 3 дневен срок, през работно време, в сградата на СПП гр. Ловеч. Жалбоподателя С. отказал да получи поканата на 13.05.2025 г. около 21.50 ч. като отказът му бил удостоверен с подписа на св. Г В, поради което направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателя чрез неговия процесуален представител се явяват неоснователни.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложените административни наказания, съдът прави следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 39, ал.2, ал.2а и ал.3 от ЗАНН е предвидена специална процедура при оспорване на нарушението или несъгласието на нарушителя да заплати глобата, наложена с фиш - за нарушението трябва да се състави акт, въз основа на който да се издаде наказателно постановление, което подлежи на обжалване пред съда. Предвид наличието на депозирано от жалбоподателя срещу издадения фиш възражение с вх.

№906000-7121/01.04.2025 г. в

Сектор

ПП при

ОД на

МВР

Ловеч, административнонаказващият орган е следвало да анулира издадения фиш и да разпореди съставяне на АУАН по общия ред и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

В случая видно от представените в хода на съдебното следствие писмени доказателства, както е посочено и по – горе, глоба с фиш серия "GT" с №15233910 е бил анулиран едва на 27.05.2025г., т.е. след съставянето на 18.05.2025 г. на процесния АУАН, с което е допуснато съществено процесуално нарушение на закона, което няма как да бъде санирано, тъй като доказателствата сочат на извод, че за едно и също нарушение отговорността на жалбоподателя е била ангажирана два пъти, с което е бил нарушен принципа на „поп bis in idem".

На следващо място, съгласно чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП „Наказва се с глоба 100 лв. водач, който: неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;“.

Собствеността на автомобила няма отношение към установяване авторството на процесното деяние, защото от значение за определянето му е кое лице е управлявало автомобила и съответно е извършило непозволеното паркиране.

В случая АУАН серия GA №3309731 е съставен на собственика на процесния автомобил, въпреки събраните по делото доказателства от които е видно, че АНО е разполагал с безспорни данни, че водач на процесния автомобил на посочената дата и час е бил П П Т. от град Ловеч. Самия свидетел - полицейски инспектор Д. в своите показания заяви, че му е било известно към датата на съставяне на процесния АУАН, че водач на автомобила, съответно нарушител е бил, не собственика, а друго лице, което своевременно е подало възражение в КАТ. Съгласно разпоредбата на член 24 ЗАНН, административнонаказателната отговорност е лична, като с оглед събраните по делото доказателства е следвало да бъде привлечен към административно наказателна отговорност не собственика на процесния л.а. жалбоподателя С., а водача на процесния автомобил – П П, който е заявил това обстоятелство писмено пред АНО в подаденото от него възражение.

3

На следващо място в обстоятелствената част на обжалваното НП е посочено, че нарушението е извършено от жалбоподателя С. в качеството му на водач на МПС П Б с peг.

№ ** **** **, при обстоятелства като собственик, с което е ограничено правото му на защита, тъй като по този начин е бил лишен от възможност да разбере в какво качество е ангажирана отговорността му. Законодателя ясно разграничава тези две категории лица, поради което актосъставителя а в последствие и АНО е следвало да установят по безспорен начин дали в случая водача и собственика са били едно и също лице и ако не са били, кой е извършил процесното нарушение.

Освен това, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.98, ал.1 т.5 от ЗДвП, която регламентира, че „Престоят и паркирането са забранени:на пешеходни или велосипедни пътеки и на разС.ие, по-малко от 5 метра преди тях;“. В случая, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че МПС е било паркирано, но не е посочено, както точното местонахождение на цитираната пешеходна пътека, така и разС.ието /на колко точно метра и как е измерено/, на което е престоявал автомобила. Каква е била посоката му -разположението му на улицата, с оглед преценката преди или след пешеходната пътека е престоявал автомобила.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

От пълномощника на жалбоподателя са поискани направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.

143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА, препращащ съответно към наредбата на Висшия адвокатски съвет. В случая е представен договор за правна защита и съдействие и фактура от които е видно, че е заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 600.00 лв. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 400 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 600 лв., като предмет на обжалване е наказателно постановление, с който е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50.00 лв., делото не представлява фактическа и правна сложност, като оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата, писмени бележки и процесуално представителство в две съдебни заседания.