Решение № 549 от 12.12.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора С. Г. Милева като разгледа докладваното от Мая Цонева Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200937 по описа за 2025 година Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на адв. З. в качеството му на защитник на подс. Б. Д. И. и на адв. П. Ч. като защитник на подс. Б. Б. С. против решение № 143/02. 04. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 372/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

С жалбата на адв. З. са заявени всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Твърди се, че е било нарушено правото на защита на подс. И., който не е могъл да вземе участие в наказателното производство поради влошеното си здравословно състояние. Поддържа се, че е нарушен законът, тъй като съдът не е отчел здравословното състояние на подс. И. и поради това е постановил неправилно решение. Сочи се, че не са съобразени продължителността на наказателния процес и заболяванията на подсъдимия, което е довело до явна несправедливост на наказанието. При условията на алтернативност е направено искане за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия или за връщане на делото за ново разглеждане, а ако тези претенции не бъдат възприети – за намаляване на наказанието.

В допълнение към касационната жалба, депозирано на основание чл. 351 от НПК, са изложени единствено доводи за явна несправедливост на наказанието като се настоява за намаляването му поради влошеното 1 здравословно състояние на подсъдимия и поетия от него ангажимент за поправяне и реинтеграция.

Жалбата на адв. Ч. се основава на всички основания по чл. 348, ал.

1 от НПК, но в нея са изложени единствено доводи за наличие на касационен повод по т. 2 и т. 3. Сочи се, че косвените доказателства, върху които се основава осъдителната присъда, не водят до единствено възможен извод за авторството на деянието. Твърди се, че обвинението не е доказано, защото не са установени очевидци или дактилоскопни следи; не са събрани трафични данни, доказващи присъствието на подсъдимия на трите местопроизшествие; не са открити вещи, послужили за извършване на престъплението, нито предметът на същото; заключението на видео-техническата експертиза не установява с категоричност на видеозаписите от охранителните камери да е фиксиран именно Б. С.. Поддържа се, че наказанието е явно несправедливо, защото не е отчетена продължителността на наказателния процес, а в същото време неправилно като отегчаващо обстоятелство са третирани трите квалифициращи обстоятелства. Предлага се да бъде отменен атакуваният съдебен акт и подсъдимият да бъде оправдан изцяло или за част от инкриминираните деяния, в който случай престъплението да бъде квалифицирано по чл. 195, ал. 1 от НК, а като алтернатива – да бъде намалено наложеното наказание с приложение на чл. 55 от НК.

В допълнение към касационната жалба се поддържа, че законът е приложен неправилно, тъй като не са налице квалифициращите обстоятелства по 195 от НК. Твърди се, че съдът се е позовал на доказателства от досъдебното производство – гаранционни карти и справки за касова наличност, които не са били приобщени по надлежния процесуален ред.

По делото е постъпил документ, изходящ от подс. Б. С., наименован „жалба“, в който се настоява касационната инстанция да приложи разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК включително и по отношение на присъди, постановени спрямо касатора в страни-членки на Европейския съюз.

В съдебно заседание защитникът на подс. И. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения.

Подс. Б. И. се солидаризира с аргументите на защитника си и моли за намаляване на наказанието като бъдат съобразени данните за здравословното му състояние.

Защитникът на подс. Б. С. изтъква отново доводите, на които се позовава в сезиращите документи и настоява те да бъдат възприети от касационната инстанция.

Подс. Б. С. се присъединява към становището на защитника си и моли да бъде извършена претендираната от него кумулация.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и пледира решението да бъде оставено в сила.

2

Защитникът на необжалвалия подсъдим П. С. настоява да бъде изменен съдебния акт на въззивната инстанция като бъде отстранен пропускът да зачете предварителното му задържане.

Подс. П. С. се присъединява към искането на защитника си.

Оправданият подсъдим Б. Т., срещу когото не е постъпил касационен протест, не участва лично в касационното производство.

Защитникът му сочи, че тъй като в тази част въззивното решение не е атакувано от прокурора, то е влязло в сила, поради което няма претенции към акта, който ще постанови касационната инстанция.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда от 15. 02. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 710/2014 год., Специализираният наказателен съд (закрит понастоящем) е признал подсъдимите Б. Д. И., Б. Б. С. и П. В. С. за виновни в това, че в периода о т 26. 06. 2007 год. до 28. 06. 2007 год. в /населено място/, при условията на продължавано престъпление, след предварителен сговор помежду си и с А. Е. В., като продължаваното престъпление не представлява маловажен случай, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на технически средства и на моторни превозни средства, отнели чужди движими вещи н а обща стойност 101 520,35 лева – големи размери – от владението на собствениците, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвоят, а подс. П. С. – и при условията на повторност, поради което и на основание чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. З, т. 4, т. 5 (за подс. П. С. и т. 7) вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК ги е осъдил както следва:

- подсъдимите Б. И. и Б. С. – на по четири години лишаване от свобода;

- подсъдимия П. С. – на четири години и шест месеца лишаване от свобода, като ги е оправдал по първоначално повдигнатите им обвинения.

Съдът е кумулирал така определените наказания на подсъдимите Б.

И. и П. С. с наказанията по други присъди, като е наложил най-тежкото от тях за всеки от подсъдимите и е постановил изтърпяването им при първоначален строг режим.

С присъдата подс. Б. Т. Т. е оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 196а вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 9 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Така постановеният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и по жалби на осъдените подсъдими и с решение № 143/02. 04.

2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 372/2024 год. по описа на САС, е потвърден.

3

Касационните жалби, изходящи от защитниците на подсъдимите Б.

С. и Б. И., са допустими, тъй като са подадени от легитимирани страна в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и са насочени срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт. Разгледани по същество, същите са неоснователни.

І. По обхвата на касационната проверка:

Изричното обсъждане на този въпрос се налага предвид съдържанието на касационните жалби и исканията на страните, включително и по време на съдебното заседание пред настоящия съдебен състав, които не са съобразени със спецификите на производството по глава двадесет и трета от НПК.

1. Въпреки наименованието си, саморъчно изготвеният от подс. Б.

С. документ и допълнението към него нямат характеристиките на жалба, годна да сезира върховната инстанция по наказателни дела с проверката на въззивния съдебен акт. Съобщение за изготвянето на решението на САС е било връчено лично на подс. С. на 07. 04. 2025 год., а ръкописната „жалба“ е депозирана на 10. 09. 2025 год., т. е. след изтичане на законно установения петнадесетдневен срок за обжалване. Дори и след като се отчете, че изхожда от лице без специална подготовка и каквито и да било юридически познания, документът не може да бъде третиран и като своеобразно допълнение към касационната жалба на защитника, защото в него не се сочат недостатъци на въззивния съдебен акт, а се настоява да бъде направена кумулация на присъдата по настоящото дело с други присъди на подсъдимия, което съгласно чл. 306, ал. 1, т. 1 вр. чл. 39, ал. 1 от НПК може да стори първоинстанционният съд, постановил последната влязла в сила присъда. С оглед изложеното настоящият съдебен състав не дължи произнасяне по това искане на подс. Б.

С.. Извън компетентността на касационната инстанция остава и поисканото прекъсване на наказанието, търпяно понастоящем от жалбоподателя – съгласно чл. 448 от НПК този въпрос се решава от окръжния прокурор по местоизпълнението му.

2. Аналогичен извод следва да бъде направен и по отношение на заявената в съдебно заседание претенция от защитника на подс. П. С. за зачитане на предварително задържане, включително и по други дела, по които не е извършено групиране на наказанията с наказанието по настоящото дело.

За разлика от въззивното производство процесуалният закон не предвижда възможност за присъединяване към касационната жалба на другите подсъдими и това се отнася и за случаите на съучастие, какъвто е разглежданият казус. С изключение на абсолютните процесуални нарушения по чл. 348, ал. 3, т. 2-4 от НПК, за които касационната инстанция следи служебно, проверката по глава двадесет и трета от НПК е само по отношение на обжалвалите лица и тъй като подс. П. С. не е атакувал въззивното решение, 4 изявлението на защитника му не може да породи желаните от него процесуални последици. В принципен план единствено в хипотезата на чл.

347, ал. 2 от НПК, която в случая не е налице, е допустима корекция на присъдата по отношение на необжалвал подсъдим, ако основанията за това са в негова полза. Наред с това отново се претендира извършване на процесуални действия, за които касационната инстанция не разполага с правомощия. По отношение на приложението на чл. 25 вр. чл. 23 от НПК съображения бяха изложени по-горе, а съгласно чл. 417, ал. 1 от НПК, когато чл. 59 от НК не е приложен от съда, той се прилага от прокурора с постановление.

3. Съществена част от жалбата на адв. Ч. заема оплакването за необоснованост на въззивния съдебен акт. В тази връзка макар и лаконично е представена собствена интерпретация на доказателствената съвкупност с настоятелно искане същата да бъде възприета от настоящия състав.

Претенцията не държи сметка за особеностите на касационното производство.

С изключение на хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК, към която не може да бъде отнесен настоящият казус, върховната инстанция по наказателни дела не е съд по фактите, поради което не контролира обосноваността на въззивния съдебен акт и не може да пререшава въпроса за достоверността и убедителността на доказателствата и средствата за установяването им, нито да приема фактология, различна от установената от долустоящия съд. В правомощията е единствено преценката за спазване правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение, а проверката на решението не установява отклонения от изискванията на чл. 13, чл. 14, чл.

107 и чл. 303 от НПК.

ІІ. По доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила:

Тези възражения следва да бъдат разгледани преди останалите, основаващи се на чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК, защото процесуалната последица от евентуалното наличие на касационния повод по чл. 348, ал. 1, т.

2 от НПК е отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане без да се обсъждат останалите аргументи за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наказанието.

1. Няма основавания, изводими от материалите по делото, да бъде възприето оплакването на адв. З. за нарушаване на правото на защита на подс.

Б. И.. Непредубеденият прочит на съдебните протоколи, съдържащи се в т. 12 и 13 от н. о. х. д. № 710/2014 год. показва, че подсъдимият е присъствал както в проведеното на 27. 05. 2021 год. разпоредително заседание, в което изрично е заявил съгласието си започналото за трети път отначало производство пред първата инстанция да протече по реда на чл. 371, т. 1 и сл. от НПК, така и в последвалите няколко заседания, в които се е развило съкратеното съдебно следствие. Лично е участвал и в съдебните прения, упражнил е и правото си на последна дума. В нито едно от тези заседания не е изтъквана от него или 5 защитника му процесуална пречка за разглеждане на делото, произтичаща от моментното здравословно състояние на И.. Предвид отсъствието на каквито и да било обективни данни за това подобна констатация не е могла да бъде направена и служебно от съда. Съпоставянето на активността на подсъдимия в рамките на първоинстанционното производство не показва качествени различия, които да обосноват извод, че правото му на защита е било злепоставено от решаващия състав на Специализирания наказателен съд.