Определение № 44 от 13.02.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 44 гр. Бургас, 13.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно наказателно дело № 20242000600323 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК. Образувано е по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас против определение №1309/29.11.2024 год. по ЧНД №1420/2024г. на ОС-гр.Бургас, с което е отменено постановление на ОП-гр.Бургас от 22.10.2024 год. за прекратяване на наказателното производство по ДП №73/2023 г. по описа на РУ на МВР Поморие, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр.342, ал.1 от НК.

В протеста се съдържа оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на определението, постановено от ОС-Бургас. Оспорват се съображенията на съда, на основата на които е прието, че разследването по делото не е проведено съобразно изискванията за всестранност, обективност и пълнота, налагащо извършването на допълнителни следствени действия.

Изтъква се, че изготвените в хода на разследването заключения по назначените съдебномедицински експертизи – основна и допълнителна, са пълни и обосновани, като същите дават ясен отговор на въпроса каква е причината за смъртта на пострадалия П. К.. Подчертава се категоричността на експертните заключения, че в случая се касае за естествена смърт, която не стои в причинна връзка с настъпилото ПТП. Противопоставяйки се на указанията, дадени от съда, относно необходимостта от назначаване на тройна съдебномедицинска експертиза, прокурорът акцентира върху отсъствието на конкретна аргументация в тази насока, както и върху пропуска на съда да посочи каква следва да е специалността на експерта медик, на когото да се възложи 1 изясняване на въпросите, свързани с причината за смъртта на пострадалото лице. Несъгласие се изразява и с указаното от съда изследване и анализ на съдържанието на приобщената като веществено доказателство по делото микро SD карта със запис от видеорегистратора в автомобила на свид. В.н Х., като се поддържа, че това с нищо не би допринесло за изясняване на обстоятелствата по делото, предвид че в хода на разследването са разпитани свидетели – очевидци на транспортното произшествие. Моли се атакуваното определение на ОС-Бургас да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което постановлението на ОП-Бургас за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.

В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за основателност на подадения протест, в каквато насока са изложени конкретни аргументи.

Изтъква се, че проведеното по делото разследване е довело до изясняване на обективната истина, като дадените от съда указания за проверка на възприетите от двете съдебномедицински експертизи становища посредством назначаване на тройна СМЕ са без основание. Като „излишно“ се определя и даденото от съда указание за изследване съдържанието на приобщената като веществено доказателство по делото микро SD карта със запис от видеорегистратора в автомобила на свид. В.н Х., предвид че изясняването на обстановката на ПТП е постигнато посредством разпита на свидетелите очевидци на произшествието. Поддържа се, че възприетите от прокурора в прекратителното му постановление изводи по фактите и правото са напълно обосновани, поради което и актът на първата инстанция следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Бургаският апелативен съд, проверявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното определение във връзка с изложените в протеста доводи, намира следното:

Протестът е неоснователен.

Правилно, в пределите на проверката по чл. 243 ал.5 от НПК първоинстанционният съд е приел, че постановлението на прокурора за прекратяване на воденото наказателно производство, имащо за предмет разследване на престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, е необосновано и постановено в нарушение на принципа на обективната истина, 2 формулиран в чл.13 от НПК, както и на изискването на чл.14 ал.1 от НПК за вземане на решение по вътрешно убеждение.

Обсъждайки с нужната задълбоченост доказателствената наличност по делото и в частност изготвените по делото две съдебномедицински експертизи – СМЕ на труп №27/2023г. и СМЕ на труп №403/2023г. /по писмени данни/, съдът с основание е приел, че същите не способстват изясняването в пълнота на въпроса за причината, довела до леталния изход на пострадалия П. К., както и дали настъпилата смърт е обусловена от възникналото на инкриминираната дата пътнотранспортно произшествие, респ. намира ли се в причинно-следствена връзка с него. В случая, не може да се спори относно това, че както основната, така и допълнителната СМЕ са еднозначни в становището си, че непосредствената причина за смъртта на пострадалия П. К. е острата сърдечна недостатъчност, развила се на базата на руптурата на аневризма на голям кръвоносен съд /аортата/, довело до настъпване на сърдечна тампонада. Ангажираното в горната насока експертно мнение обаче не е надлежно обосновано с посочване на конкретната причина за появата на аневризма при пострадалия, както и не съдържа отговор на въпроса кои са факторите, обусловили руптура /спукване/ на аневризмата.

Липсва също така изразена и аргументирана позиция на вещото лице дали травматичните увреждания, които са установени при пострадалия като получени в резултат на ПТП, съставляват причина за образуване на аневризма, съответно причина за руптура на аневризмата. Казано по друг начин, в експертизите не присъстват констатации и изводи на вещото лице, направени на база обективните находки при огледа и аутопсията върху трупа на П. К., които да изключват травматичния генезиз на установената аневризма, както и на нейната руптура. Вместо това, в експертните заключения е посочено единствено какво представлява аневризмата, кои са най-честите причини за образуването й – че обикновено е вродено състояние, протичащо безсимптомно, и че спукването й /руптура/ води до летален изход, като смъртта може да настъпи по всяко време и с много бърз темп.

Съобразявайки горното, въззивният съд намира, че ОС-Бургас напълно основателно е преценил като неправилен подхода на прокурора в безкритичната му оценката за задълбоченост, категоричност и убедителност на експертните заключения по назначените и изготвени две съдебномедицински експертизи, на основата на които е обосновал теза за 3 отсъствие на причинно-следствена връзка между възникналото ПТП и настъпилата смърт на пострадалия К., както и несъставомерност на деянието по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1 от НК, с каквито съображения е постановено и прекратяване на воденото наказателно производство.

Отчитайки, че неизяснените обстоятелства относно причинноследствения процес, обусловил смъртта на пострадалия П. К., са сред включените в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, съдът правилно е указал необходимостта от назначаване на комплексна съдебномедицинска експертиза, в която освен съдебен медик, участие следва да вземе и специалист в областта на съдовата хирургия, и бъде дадено заключение по въпросите: откога датира болестното състояние на пострадалия – аневризма на аортата; кои са причините за образуване на аневризма; кои са факторите, обусловили руптура /спукване/ на аневризмата; получените от пострадалия при ПТП травматичните увреждания съставляват ли причина за образуване, съответно за руптура на аневризмата; какво е отношението на болестното състояние на пострадалия към причината на пътнотранспортното произшествие, както и всички други, преценени за меродавни от разследващия орган въпроси, отговорите на които биха допринесли за изясняването на обстоятелствата с релевантен характер по делото.

Правилно е констатиран също така пропуск на разследващия орган да назначи експертно изследване на приобщената като веществено доказателство по делото микро SD карта, съдържаща запис от разположен в колата на свид.

В.н Х. видеорегистратор с информация за обстановката на ПТП. В случая, като се вземат предвид данните, съобщени от свид.Х. в показанията му - че управляваният от него автомобил се е движил в лява пътна лента, в непосредствена близост до автомобила, управляван от свид. С. Б. в дясната лента, с основание може да се приеме, че съдържанието на заснетите от видеорегистратора кадри би имало съществено значение за изясняване механизма на ПТП, съответно условията, при които то е настъпило.

Твърдението в протеста, че изследването на приложената по делото микро SD карта не би допринесло за изясняване на фактическите обстоятелства по делото, предвид че както свид. Х., така и спътничката му – свид. Ю. Х., са разпитани като очевидци на транспортното произшествие, е несъстоятелно и не държи сметка, че възприятията на свидетелите не всякога включват детайли от пътната обстановка в нейното динамично изменение, което обаче не би 4 могло да се отчете като дефицит при заснемането посредством видеорекордер на същата пътна обстановка. В този смисъл и възражението на прокурора срещу констатираната непълнота на воденото разследване, не може да бъде прието за основателно.

След експертно обследване на наличната по делото микро SD карта относно следи от манипулации, информацията, съдържаща се в картата /относима към момента на ПТП/, следва да бъде свалена на хартиен носител, а също и предоставена на вещото лице, изготвило автотехническата експертиза по делото - инж.П. С., с допълнителна задача към експертизата дали извлечените от записа на видеорекордера обективни данни повлияват дадените вече отговори на поставените задачи.

В допълнение към констатациите на първата инстанция относно пропуски във воденото разследване следва да се отбележи също, че по делото липсва пълноценен разпит на свид. С. Б., установяващ се като участник във възникналото ПТП. Видно от проведения на 25.02.2023г. /датата на ПТП/ единствен разпит на Б. в качеството му на свидетел, същият е обявил, че е „объркан и в шок“, и че ще се възползва от правото си да не дава обяснения за случилото се /независимо че като свидетел не разполага с такова право, извън случаите по чл. 121, ал.1 от НПК //спр. т.1, л.86-87 от ДП/. Констатираният формалният подход, който е бил възприет от разследващия орган при провеждане разпита на Б., несъмнено е довел до непълнота на доказателствата, предвид че се касае за показания на свидетел, за когото е установено, че е един от участниците в процесното ПТП. Не може да не се отчете също, че в принципен аспект, липсата на надлежно проведен разпит на един от участниците в ПТП, е възможно да повлияе обосноваността на експертното заключение по назначената автотехническа експертиза. В случая е факт, че показанията на свид.Б. не са могли да бъдат обсъдени от автоексперта поради липсата на такива, предвид на което, след снемането им, е необходимо да бъде поставен допълнителен въпрос към автотехническата експертиза дали същите водят до промяна в заключението на вещото лице по поставените му задачи.

Съобразявайки изложеното, въззивният съд се присъединява към изводите на първата инстанция, че по делото не са събрани всички възможни доказателства, относими към предмета на доказване, очертан с нормата на 5 чл.102 НПК, и необходими за разкриване на обективната истина, съобразно принципа, установен с чл. 13 НПК, както и за правното решаване на делото.

Преди да пристъпи към оценката на доказателствения материал, прокурорът е длъжен да провери дали разследването е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно – чл. 226 ал.2 от НПК. Само при констатацията, че са извършени всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина, представителят на държавното обвинение решава въпросите по чл. 242 ал.1 от НПК. В настоящия случай при коректно направената констатация, че не е спазено законовото изискване за всестранност и пълнота на разследването, първата инстанция правилно, достигайки до извод за необоснованост и незаконосъобразност на прокурорското постановление, е отменила същото съобразно правомощията й, дадени по силата на чл.243, ал.6, т.3 от НПК.