Решение № 286 от 10.02.2023, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 286 гр. Пловдив, 10.02.2023 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ - ХXVIII състав, в открито заседание на осми декември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР

ВЪЛЧЕВ

При секретар р.а. и прокурор Владимир Вълев като разгледа Административно дело №2932/2021година по описа на съда за, докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.4 и чл.9б от ЗМДТ, вр. чл.144 от ДОПК и чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Шато Вале Де Роз“ ЕООД,

ЕИК121398793, седалище гр.Карлово против Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № 6618-АУЗД-880-1/26.07.2021 год., издаден от гл.експерт при сектор „Местни данъци и такси“ на Община Сопот, потвърден с Решение изх.№ Ж-9/2 от 04.07.2022г. на Началник сектор „МДТ“ при Община Сопот, с който са установени публични задължения на дружеството за периода 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. в общ размер 18429.33лева, от които за данък върху недвижимите имоти в общ размер на 9503.38лева, от които главница в общ размер 7539.06лева, в едно с лихви за забава в размер на 1964.32лева и задължения за такси за битови отпадъци в общ размер 8925.95лева, от които главница в общ размер 6826.97лева и лихви за забава върху нея в размер 2098.98лева.

Жалбоподателят счита обжалваният данъчен акт за неправилен и незаконосъобразен поради противоречие с материалноправните разпоредби, издаден при при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на целта на закона. В жалбата се навеждат подробни съображения за липса на основания за проведеното облагане поради попадането на процесният терен в категорията земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв.И., която поддържа жалбата и ангажира писмени и гласни доказателства. По същество на спора в писмено становище счита, че събраните доказателства несъмнено изясняват статута на процесният недвижим имот, който не подлежи на облагане по ЗМДТ. Иска се отмяна на процесният акт.

Претендира разноски по представен списък с разноски.

Ответника по делото – Началник сектор МДТ при Община

Сопот оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска от съда оставянето и без уважение по съображения, подробно изложени в отговора по нея. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител адв. М., която поддържа представеният отговор и ангажира писмени и гласни доказателства. По същество на спора в писмено становище счита, че издаденият АУЗ е законосъобразен, съответен на доказателствата по статута на процесният недвижим имот и моли жалбата да бъде отхвърлена.Претендира разноски.

Съдът, като изслуша становищата на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, чийто права са засегнати с обжалвания акт, като е подадена в законоустановения 14 дневен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:

Обжалвания Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК /съкр.АУЗ/ с № 6618-АУЗД-880-1/26.07.2021 год., изд. от гл.експерт при сектор „Местни данъци и такси“ на Община -Сопот А.К.е издаден от компетентен орган съобразно представената оправомощителна Заповед №РД-09-72/08.02.2019г. на Кмет на Община Сопот и е в предвидената от закона форма. Липсват съществени нарушения които да са основания за неговата нищожност. Със същият са установени публични задължения на жалбоподателя „Шато Вале Де Роз“ ЕООД за данък върху недвижимите имоти и такси за битови отпадъци по отношение на конкретен недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Анево, общ. Сопот, обл.

Пловдивска, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-9/15.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 72378 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 133, при съседи: ***, ***, ***, с всички подобрения и трайни насаждения. Посоченият имот имот е собственост на дружеството съобразно Нотариален акт за констатиране на право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание изтекла придобивна давност, № 177, том IV, рег.№ 10014, дело № 777 от 2011 г. на Нотариус рег.№ 517 на НК с район на действие РС гр.Карлово и Скица на поземлен имот № 15-247152-/30.05.2017г. на АГКК. За същият е подадена и декларация по чл.14 ЗМДТ с вх.№**********/26.09.2012година на Община Сопот и е определен партиден №6618F1160 с местоположение 4331 с.Анево, общ.Сопот. Посочено е в АУЗ, че след преценка на този имот по вид – земя с площ 72378.00кв.м. и сгради със застроена площ 2037.00кв.м. с определена данъчна оценка в размер на 376365.60 лева, местоположение, площ, конструкция и овехтяване, то следва да се начисли данък върху недвижимите имоти и ТБО по периоди –за периода на 2016г данък НИ в размер на 628.26 лв главница и лихви за забава върху нея в размер на 312.47 лв и ТБО в размер на 1590.93лв главница и лихви за забава върху нея в размер на 791.27 лева; за данъчен период 2017г. данък НИ в размер на 1675.34 лева главница, в едно с лихви за забава върху нея в размер на 663.38 лв и ТБО в размер на 1466.51лв главница и лихви за забава върху нея в размер на 580.69 лева; за данъчен период 2018г. данък НИ в размер на 1675.35 лева главница, в едно с лихви за забава върху нея в размер на 493.06 лв и ТБО в размер на 1256.51лв главница и лихви за забава върху нея в размер на 369.80 лева; за данъчен период 2019г. данък НИ в размер на 1675.34 лева главница, в едно с лихви за забава върху нея в размер на 323.43 лв и ТБО в размер на 1256.51 лева главница в едно с лихви за забава върху нея в размер на 242.57 лева; за данъчен период 2020г. данък НИ в размер на 1884.77 лева главница, в едно с лихви за забава върху нея в размер на 171.98 лв и ТБО в размер на 1256.51лв главница и лихви за забава върху нея в размер на 114.65 лева. С жалба вх.№ Ж-46 от 26.08.2021г. жалбоподателят „Шато Вале Де Роз“ ЕООД е оспорил акта за установяване на задължения по административен ред. По същата жалба е постановено Решение изх.№ Ж-46/3 от 25.10.2021г. на Началник сектор „МДТ“ при Община Сопот, с което обжалвания Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № 6618-АУЗД-880-1/26.07.2021год. е изцяло потвърден. Решението е връчено на представител на жалбоподателя на 27.10.2021г., който е инициирал и настоящото съдебно производство. По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната е и проведена специализирана съдебно-техническа експертиза, заключението на което не е оспорено от страните и се кредитира изцяло от съда като обективно и компетентно дадено. От него се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор №*** по КККР в землището на с.Анево, общ.Сопот съставлява по вид земеделска територия, категория 8 с площ 72378 кв.м. и е разположен извън урбанизираната територия на населеното място, извън строителните му граници.

Трайното му предназначение е за земеделски нужди, като има посочено НТП за друг вид производствен, складов обект. Същият е отразен в Общинска служба по земеделие –Карлово.Направен е извод, че посоченият ПИ е отразен в АГКК като земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ с трайно предназначение-земеделско, като липсват данни, указващи на промяна в земеделския характер на земята.

Съседните на него имоти с подробно посочени кадастрални номера също са земеделски земи. Посочено е, че в базата данни на ОСЗ Карлово начинът на трайно ползване на имота преди предаването му към АГКК е друга територия, заета от производствени бази на селското стопанство. Липсват обаче данни да са издадени заповеди за промяна на имот от земеделски в неземеделски нужди. Констатирано е, че същият ограден имот, с достъп до път с трайна настилка, който е засаден с лозови насаждения на конструкция. Има сграда на 1 етаж, която е със смесено предназначение, със застроена площ 99 кв.м., за която са посочени и съответните заповеди. Има и сграда на 1 етаж, която е с предназначение друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, със застроена площ 1938 кв.м., за която са посочени и съответните заповеди. На място не са констатирани съдове за събиране на отпадъци, нито е представена информация за процесният ПИ за извършено от негова територия сметоизвозване за процесните данъчни периоди до регионално депо за изхвърляне на твърди битови отпадъци- Карлово. В този смисъл са и събраните гласни доказателства- показанията на свидетелите Б.А.К.и А.

А. Л., които съдът кредитира като обективни, незаинтересовани, взаимодопълващи се и подкрепени от събраните по делото писмени доказателства. Установява се също така от представения и приобщен като доказателство по делото Нотариален акт № 177, том IV, рег.№ 10014, дело

№ 777 от 2011 г. на Нотариус рег.№ 517 на НК и Скица на поземлен имот № 15-247152- 30.05.2017 г. на АГКК, че процесния поземлен имот с идентификатор *** е придобит на 24.11.2011г. чрез констатиране на право на собственост върху недвижим имот по изтекла придобивна давност и същият има трайно предназначение земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. На същия извод навежда и приобщеното като доказателство по делото писмо изх.№ 99-227АГКК/

25.07.2017 г. на АГКК, което е издадено като отговор на запитване от жалбоподателя „Шато Вале Де Роз“ ЕООД с негово писмо вх.№ 99-227/02.07.2017 г. за изясняване на характера и предназначението на процесния недвижим имота. Във въпросното писмо-отговор на АГКК изрично е посочено, че имота е отразен в АГКК като земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и е с трайно предназначение на територията – земеделска, като в АГКК, респ. в СГКК гр.Пловдив не са постъпвали документи (данни) указващи за промяна в земеделския характер на земята, както и не се намират заповеди за изменение в ККИР (вкл. такива на основание чл.25,ал.1 от ЗОЗЗ във вр. с чл.52,ал.2 от ЗКИР за отразяване на решение по чл.17,ал.1 от ЗОЗЗ за промяна в предназначението на имота от земеделски в такъв за неземеделски нужди. В отговора изрично е указано и това, че според наличната в АГКК информация съседните имоти също за земеделски такива.

По повод оспорванията на ответника, че процесният ПИ не е земеделска земя съдът счита, че не могат да бъдат кредитирани представените от него писмени доказателства, касаещи приватизационна сделка. На първо място тя касае договор за приватизация на акции от капитала на „Винзавод Баня“ АД, сключен между Министъра на земеделието, горите и аграрната реформа (като продавач) и жалбоподателя „Шато Вале Де Роз“ ЕООД (като купувач). Въпросната сделка е породила собственост за „Шато Вале Де Роз“ ЕООД не върху конкретни активи на „Винзавод Баня“ АД, а върху акции от неговия капитал. Предвид това не може да бъде възприето твърдението на ответната община, че с въпросната приватизационна сделка „Шато Вале Де Роз“ ЕООД е станало собственик на имотите на „Винзавод Баня“ АД. „Шато Вале Де Роз“ ЕООД е собственик единствено и само на акциите от неговия капитал. От друга страна, ответника е представил актове за държавна собственост на имоти на „Винзавод Баня“ АД в землището на с.Московец, община Сопот, нито един от които при наличните доказателства не може да бъде идентифициран с процесния имот при наличните по делото доказателства. От страна на ответника по делото не са представяни доказателства за такава идентичност, поради което въпросните актове за държавна собственост са неотносими към предмета на делото.

При така установеното, с оглед дължимото от съда произнасяне за съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му, както и с оглед разпоредбата на чл.10,ал.3 от ЗМДТ, според която не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен, следва да се приеме, че с обжалвания данъчен акт незаконосъобразно е начислен данък върху земеделска земя, което го прави незаконосъобразен. В този смисъл е и относимата съдебна практика, изразена в Решение № 9916/27.06.2019г. по адм. д. № 3394/2019 на ВАС, 1-во отд., според което земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и които не се намират в строителните граници на населените места и селищните образования, определени със застроителен и регулационен план, или с околовръстен полигон. Според Решение №212/18.06.2010 г. по гр. д. № 85/2010 г. на ВКС, 2-ро г.о., именно предназначението на имота, а не начина му на трайно ползване, го определя като земеделска земя или като урбанизиран терен.