Решение № 5480 от 14.08.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5480 гр. София, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Ив. Пъстракова

Членове:

Д. К. Демирев

ЙОАНА КР. КАЦАРСКА при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20241100503653 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, депозирана от ответниците А. К. и Х. К., с която се обжалва решение №20225935/30.12.2021 г. по гр. д. № 61806/2019 г. в частта, с която предявеният срещу тях иск по чл.

108 ЗС е уважен. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Молят за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част, за отхвърляне на предявения иск.

В предоставения срок за отговор е постъпил такъв от ищците в първоинстанционното производство.

Считат решението на първоинстанционния съд за правилно и обосновано, поради което и молят то да бъде потвърдено. Претендират разноски.

С определение №20042255/15.06.2022 г. на основание чл. 227 ГПК М. В.

К. е конституирана на мястото на починалия в хода на производството В.Г.Я..

С определение № 16446/18.10.2024 г. на основание чл. 227 ГПК Л. Л. Я. е конституиран на мястото на починалата в хода на производството Е.В.Я..

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС от В.Г.Я., Л. Л. Я., Д. Г. Д., Е. А. Ч., М. А.

Б., Е.В.Я., В. И. И., М. И. Ф. против А. Е. К., Х. С. К. и Р. С. К., с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че ищците са собственици, както следва: В.Я. - на 1/5 идеална част, Л. Я. - на 1/5 идеална част, Д. Д. - на 1/10 идеална част, Е. Ч. - на 1/20 идеална част, М. Б. - на 1/20 идеална част, Е.Я. - на 1/5 идеална част, В. И. - на 1/10 идеална част, М. Ф. - на 1/10 идеална част и за осъждане на ответниците да предадат владението, а именно - А. К. и Х. К. - върху имот с идентификатор ***, а Р. К. върху имот с идентификатор ***.

В исковата молба се твърди, че ищците са наследници по закон на Г.Я.П., починал на 16.01.1987 г., а като негови наследници ищците са подали заявление за реституция. Сочи се, че с решение на СРС от 14.03.2018 г., постановено по гр. дело № 11393/2015 г. по описа на СРС, 25 състав, на основание чл. 14, ал. З от ЗСПЗЗ и чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ на ищците е признато право на собственост върху недвижим имот в местността „Грамади", но се оказало, че ответниците са вписани като собственици на имоти, както следва: ответниците К. и К. - на имот с идентификатор ***, а ответницата К. - на имот с идентификатор ***. С оглед обстоятелството, че ищците се явяват собственици на недвижимия имот на основание реституция, като правото им на собственост е признато с влязло в сила съдебно решение, както и предвид осъществяване фактическата власт върху имота от страна на ответниците, за ищците е налице интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 108 от ЗС. Молят съда да уважи исковете по чл. 108 от ЗС.

Ответниците А. К. и Х. К. са подали писмен отговор с изразено становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, предявена срещу тях. Твърдят, че са придобили имота на годно правно основание през 2007 г. като техните праводатели са собственици на имота и винаги е осъществявано добросъвестно владение. Твърди се, че не е доказано 2 дали възстановеният на ищците имот е идентичен с имота на ответниците, а и ответниците не са обвързани от съдебното решение. Сочи се, че е неприложима разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Молят съда да отхвърли исковете.

Ответницата Р. К. оспорва исковата претенция като твърди, че е придобила имота на основание наследствено правоприемство, а нейният наследодател е придобил имота на основание дарение от своята майка, като считано от 1964 г. ответницата и нейните праводатели са реализирали фактическа власт върху имота, а имотът няма статут на земеделска земя. Сочи се, че ответницата не е обвързана от съдебното решение, с което на ищците са признати права на собственост. Моли съда да отхвърли исковата претенция.

Приет е нотариален акт от 24.03.1923 г. по обстоятелствена проверка, съгласно който са признати права на Г.Я. и Д.Я. върху гора „Грамаде" с площ от 10 декара и 5 ара.

Представено е по делото заявление- декларация на Г.Я.П., според което е внесена обработваема земя с площ от 22,6 дка, а според опис декларацията е внесена овощна градина в м. "Грамади" с площ от 4 дка.

Представени по делото нотариален акт от 25.12.1964 г. във връзка с легитимацията като собственици на недвижим имот с площ от 1550 кв. м., съставляващо парцел 111-49 от кв.80 по плана на София, Владая на лицата Р.

С. Д., Т.Д.Т., Т. Д.а Д.а и К.С. Д.; протокол по гр. д. № 2661/1968 г. по описа на СРС, Кирковски район, от който се установява, че в дял на Р. С. Д. е поставен недвижим имот XI-49 от кв.80 по плана на Владая с квадратура от 750 кв. м.; нотариален акт от 22.09.1981 г., по силата на който Р. С. Д. се легитимира като собственик на придаваема част от 36 кв. м. към собствения й недвижим имот XI-49; нотариален акт от 30.12.1997 г., по силата на който С.Т.Д. се легитимира като собственик на 1/2 идеална част от УПИ XI-177 на основание договор за дарение, сключен с Р. С. Д..

От представен по делото нотариален акт от 22.06.1992 г., по силата на който Т. Д.а Д.а и К.С. Д. даряват на В.К.С. и Р. К. А. право на собственост върху недвижим имот ХИ-177 в кв. 80 по плана на Владая.

Представен е нотариален акт от 19.09.1994 г., по силата на който И.С.С. и Е.С.С. се легитимират като собственици на недвижим имотХМ-177 в кв. 80 по плана на Владая.

3

С нотариален акт от 31.08.2007 г. А. Е. К. се легитимира като собственик на УПИ XII-177 в кв.80 по плана на Владая на основание договор за продажба, сключен с Е.С., С.С. и Д.С..

Със заявление, подадено от В.Г.Я., е поискано възстановяване на овощна градина с площ от 4 дка в м. "Грамадите".

С решение от 20.05.1997 г. на ПК в община „Витоша" е признато право на наследниците на Г.Я.П. на овощна градина с площ от 4 дка в м. „Грамади".

Според удостоверение, издадено от Столична община - район „Витоша", бивш имот с пл.№ 49 по плана от 1959 г. по графични данни е с площ от 3784 кв. м., от които 1479 кв. м. са свободни от застрояване.

Приета е по делото заповед № РД-09-67/22.04.2013 г., издадена от кмета на Столична община - район „Витоша" на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ.

Представено е решение от 14.03.2018 г., постановено по гр. д. № 11393/2015 г. по описа на СРС, 25 състав, с което е отменено решение № В47/20.11.2014 г. на ОСЗ - Овча купел и е възстановено право на собственост на наследниците на Г.Я. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на овощна градина от 1479 дка, обозначена с букви А-Б-В-Г-Д-Е-ЖЗ-И-Й и оцветена в червено на комбинирана скица - приложение 4 към СТЕ, неразделна част от съдебното решение, а в останалата част жалбата е оставена без уважение.

Със заповед № 18-4113/16.04.2019 г. на началника на СГКК - гр. София е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на Владая поради наличието на спор за материално право.

Представено е удостоверение за наследници на Г.Я.П..

Според приетото заключение по съдебно-техническата експертиза се установява, че при проследяване кадастралния и регулационен статут на имотите стар имот пл.№ 49 е записан на името на Г.Я.П., по регулационния план от 1963 г. имотът попада в урбанизирана територия, незастроената част от имота попада в УПИ XI-177 и УПИ XII- 177, които са означени в зелен цвят на скицата по чл. 13, ал. 5 от ЗСПЗЗ, която е идентична със скицата, неразделна част от съдебното решение, постановено по гр .д. № 11393/2015 г. по описа на СРС, 25 състав, имот с идентификатор *** е идентичен с имот УПИ XI- 177, а имот с идентификатор *** е 4 идентичен с имот ХМ-177, а възстановеният на ищците имот е идентичен с имотите на ответниците, възстановеният имот с решението на съда е идентичен с имот с проектен идентификатор ***, като разликата в площта се дължи на посочената в букви Г,Д,Е,Г площ, попадаща в улица, в имотите няма реализирано застрояване, в имот с идентификатор *** има барбекю и тухлена зидария, което не представлява строеж по смисъла на ЗУТ.

С определение на съда е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че А. К. и Х. К. реализират фактическа власт върху имот с идентификатор ***, а Р. К. - на имот с идентификатор ***.

С решение №20225935/30.12.2021 г. по гр. д. № 61806/2019 г., предявените искове са уважени.

Срещу така постановения съдебен акт е постъпила въззивна жалба от А. и Х. К.и, предмет на разглеждане в настоящото производство. Решението в частта спрямо Р. К. е влязло в сила.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

5

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Уважаването на иск с правно основание чл.108 от ЗС е предпоставено от пълно и главно доказване на следните материалноправни предпоставки ищецът да е собственик на имота, ответникът да реализира фактическа власт върху имота, без да има правно основание. Когато ответната страна заявява притежавано право на собственост, тази страна е длъжна да проведе пълно и главно доказване за съответното придобивно основание.

С определение на съда е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че А. К. и Х. К. реализират фактическа власт върху имот с идентификатор ***.

В конкретния случай заявеното от ищците придобивно основание, от което произтича правото им на собственост, е наследствено правоприемство и земеделска реституция, като са ангажирани доказателства относно настъпилото наследствено правоприемство /удостоверение за наследници на Г.Я.П./ и относно наличието на развило се производство по земеделска реституция на недвижим имот. Последното се установява посредством съдебно решение от 14.03.2018 г., по гр. д. № 11393/2015 г. по описа на СРС, 25 състав, постановено в рамките на производство по оспорване на административен акт на общинската служба по земеделие, с което решение е възстановено право на собственост на наследниците на Г.Я. П. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, като това производство е предхождано от производство по издаване на скица по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 от ППЗСПЗЗ и от заповед на кмета на район „Витоша" с правно основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. Имотът, предмет на това решение, е индивидуализиран като овощна градина, какъвто имот е заявен за възстановяване. Съдът приема, че имотът е бил собственост на наследодателя на лицата, които претендират за реституирането. Това е видно от представените опис-декларация, разписни листо в е и при съобарзяване заключението по съдебно-техническата експертиза, според което по разписния лист за стар имот пл.№ 49 е налице записване на името на наследодателя Г.П..