Решение № 226 от 20.05.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Ботевград, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. П. П.А при участието на секретаря М. К. П. като разгледа докладваното от Н. П. П.А Административно наказателно дело № 20231810200538 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Р. Г. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес В., е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 23-0246-000553/12.06.2023 г., издадено от

Началник РУ към ОДМВР – София, РУ - Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за 6 месеца. За нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание - "глоба" в размер на 200 лева.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на НП и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание, жалбоподателя К. се представлява от адв.

И. Ж. от САК, който поддържа жалбата против атакуванато НП.

Въззивната страна – Началника на РУ Ботевград, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не 1 изпраща птавител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени д о к а з а т е л с т в а : АУАН

№ 926521/19.05.2023 г.; НП № 23-0246000553/12.06.2023 г. ; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.;. и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Ц. И. – актосъставител, на длъжност “мл. автоконтрольор ” РУ Ботевград, А. В.ев С., Л. П. Л., сведения и докладни записки, се установява следната фактическа обстановка:

На 19.05.2023 г., около 01,35 часа по главен път I-1, около 197 км, в местността „Розите“, в посока към с. Врачеш, жалбоподателя Р. Г. К. от с.

Врачеш, управлявал с несъобразена скорост л.а. „БМВ 320Д“ с рег. № *, негова собственост, поради което излязъл вляво от пътя, ударил се в крайпътен насип и се преобърнал, след което напуснал мястото на ПТП без автомобила. Мястото на ПТП било посетено от екип на РУ Ботевград, по постъпил сигнал, в състав мл.автоконтрольор Х.Х. и мл.инсп. С.С., за което била съставена докладна записка. В РУ Ботевград, по съставената от мл.автоконтрольор Х. докладна записка бил съставен АУАН № 926521/19.05.2023 г., от мл.автоконтрольор В. И. от РУ Ботевград.

Въз основа на горецитирания АУАН, е издадено от Началник РУ Ботевград, атакуваното наказателно постановление

№

23-0246000553/12.06.2023 г., с което на Р. Г. К., ЕГН **********, с адрес В., са вменени нарушения на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ и чл. 20, ал. 2 ЗДвП, при следните обстоятелства: На 19.05.2023 г., около 01,35 часа, по гл.път 1-1, км 197, местността Розите, с посока на движение към с. Врачеш, управлява л.а.

„БМВ 320Д“ с рег. № *, лична собственост, с което извършва следните нарушения: управлявайки личния си автомобил с несъобразена скорост с пътните условия, излиза вляво от пътя и се удря в крайпътен насип, след което се преобръща на платното, реализирайки ПТП с материални щети без пострадали, след което напуска мястото на ПТП-то без автомобила.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите, както и от писмените доказателства по делото, които са безпротиворечиви и съда ги кредитира изцяло. Съдът не кредитира с доверие показанията на свид. А. С., който твърди, че е управлявал автомобила 2 на жалбоподателя и той е катастрофирал с него. Това е така, защото в хода на административно-наказателната преписка, от жалбоподателя К., са снети обяснения, в които той заявява, че именно той е управлявал собствения си автомобил и е катастрофирал. Показанията на разпитаните полицейски служители са без доказателствена стойност, тъй като не са били очевидци на извършените нарушения.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

Относно авторството на извършените нарушения, съдът приема, че те са извършени от жалбоподателя, тъй като в снетите обяснения, той признава неизгодни за него факти, но наказателното постановление следва да бъде отменено за допуснати процесуални нарушения.

Административно-наказващият орган не е изпълнил задължението по чл. 52, ал. 4 ЗАНН да извърши пълна и всестранна проверка на спорните по случая обстоятелства, преди да издаде наказателно постановление.

Относно нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП:

Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ гласи: „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен когато при произшествието са пострадали хора, да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Първото процесуално нарушение е относно описанието на ПТП с материални щети, тъй като съгласно пар. 6, т. 30 от ДР на Закона за движение по пътищата, "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Както в АУАН, така и НП е описано поведение на въззивника, което не покрива легалната дефиниция за ПТП, развило се в процеса на управление на лек автомобил и предизвикало материални щети. Както в АУАН, така и в НП, е описано, че 3 жалбоподателя се е ударил в крайпътен насип, и са причинени материални щети, но не е описано какви са тези щети и на каква стойност са.

Второто процесулно нарушение е неправилната квалификация на нарушението. В случая, административнонаказващият орган е посочил като нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б.“б“ ЗДвП, която касае ПТП с пострадали лица, а не с материални щети, за които се отнася разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. Действително, съдът разполага с възможността да преквалифицира нарушението на основание разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, респ. Чл. 354, ал. 2, т. 2 НПК, но само ако това не води до изменение на обстоятелствената част на обвинението, което в случая не е така. Нито в АУАН, нито в НП са описани правнорелевантните факти от състава на наршението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, а именно – свързани с липсата на съгласие между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него, както и уведомяването на съответната контролна служба за неговото настъпване. Поради това че тези обстоятелства не са включени във фактическия състав на обвинението, е недопустимо и наказателното постановление да се изменя чрез подвеждане на извършеното нарушение под друга правна норма.

Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП:

Императивната норма на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН съдържа задължителните реквизити на НП като осигурява правото на защита на привлечения към отговорност, включващо описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В случая не са описани достатъчно ясно обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Видно от самия АУАН и НП, че в тях фигурира като нарушение движение с несъобразена скорост с пътната обстановка, но не става ясно каква точно е била тя. Не става ясно и нито каква е била скоростта на движение на жалбоподателя, нито с каква точно по-ниска скорост е трябвало да се движи, при което е било възможно да се избегне настъпването на ПТП.

Защото, ако не са изяснени тези обстоятелства, то не може да се говори за настъпило ПТП по тези причини. Няма спор, че нормата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП изисква водачите на пътни превозни средства да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Това е 4 второто изречение на правната норма. Тя е обаче отделно правило за поведение от въведеното с първото изречение. Съгласно него пък водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Тя касае превантивна хипотеза, преди възникване на опасност.

Докато второто изречение касае вече възникнала такава. В случая наказващия орган, а и актосъставителя, са направили компилация от двете, но съгласно трайната практика на ВКС, те не могат да бъда нарушени едновременно. При всички случаи липсата на конкретика е ограничила правото на защита на жалбоподателя К. да организира адекватна защита и това съществено е нарушило права на страна в процеса. Гореизложеното налага отмяна на процесното наказателно постановление.

На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 500 лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.10.2023 г.

Възражението на административнонаказващият орган за прекомерност на адвокатското възнаграждение, е неоснователно, тъй като същото съответства на минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горните мотиви и на основание чл.63, ал.1, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 23-0246000553/12.06.2023 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което на Р. Г. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес В., за нарушение на чл.

5

123, ал. 1, т. 2, б. „б“ ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, като неправилно и незаконосъобразно.

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 23-0246000553/12.06.2023 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – София, РУ Ботевград, упълномощен със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на МВР, с което на Р. Г. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес В., за нарушение на чл.

20, ал. 2 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, е наложено наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР София, да заплати на Р. Г. К. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес В., сумата от 500,00/петстотин/ лева, представляваща сторените в съдебното производство разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6