Решение № 604 от 04.11.2019, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 830/2018
- Вид
- Решение № 604
- Подписан
- 04.11.2019
- В сила
- 08.02.2020
- Състав
- АНТОНИЯ КИРОВА РОГЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 20а, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143 · Закон за защита на потребителите
- чл. 294, ал.2 · Търговски закон
- чл. 430, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ № 604 гр. Пловдив, 04.11.2019 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД търговска колегия, ХVІІ т.с., в публично заседание на 10 октомври 2019 г. в състав
СЪДИЯ
: АНТОНИЯ РОГЛЕВА при участието на секретаря БОРЯНА КОЗОВА , като разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 830/2018 г. по описа на ПОС, намира за установено следното:
Иск по чл.
79 от ЗЗД вр. чл. 430 от ТЗ.
Ищецът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* /с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД/ със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“ № 260, моли ответницата Р.А.М.в качеството й са едноличен търговец с фирма ЕТ „АДРИ-9-Р.А.“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЖК „Тракия“ бл. 283, вх. А, ет.6, ап.16, да бъде осъдена да заплати следните суми, представляващи част от задължения по Договор за банков кредит № BL22158 от 01.10.08 г. и анекси към него:
- 68 130.42 швейцарски франка –дължима главница за периода 21.11.2016
-22.10.2018 г.
- 264.00 лв. – нотариални разходи за периода
02.04.2018 до 22.10.2018, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.10.18 /исковата молба е подадена по пощата с пощенско клеймо 23.10.18/ до окончателното изплащане на сумите.
Претендира присъждане на разноските, направени в настоящето производство.
Ответницата оспорва изцяло предявения иск и моли да се постанови решение, с което същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:
На
02.10.2008 г. между ЕТ „АДРИ-9-Р.А.“ ЕИК ********* и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД е сключен договор за банков кредит – продукт „бизнес помещение“ № BL22158/1.10.2008 г., по силата на който банката се е задължила да предостави на ответницата кредит в размер на 80 000 шв.фр. за покупка на описан недвижим имот, който да използва за своята дейност. Кредитополучателят се задължил да върне кредита заедно с дължимите лихви в срок от 180 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка и при условията, уговорени в договора.
В раздел ІV - чл. 9а – чл.
9е са предвидени т.нар. „специални условия по кредита“. Съгласно чл. 9а кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения му кредит в швейцарски франка съответно в български лева или евро, като за услугата се задължава да заплати комисионна съгласно действащата към датата на превалутиране тарифа на банката; с подписването на договора кредитополучателят се е съгласил в случаите на превалутиране банката да превалутира кредита в лева или евро по обявения курс „Купува“ на банката за швейцарски франка за датата на превалутирането.
В чл. 9б е посочено, че „превалутирането“ представлява промяна на валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по същия.
В чл. 9в, ал. 1 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс „купува“ и/или „продава“, както и превалутирането, може да има за последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лв/евро, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди, вкл. пропуснати ползи, произтичащи от промяната на валутните курсове, новите лихви, приложими към превалутирания кредит.
Чл. 9в, ал.2 от договора съдържа писмена декларация на кредитополучателя, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 3, ал.4 и чл.
9а-9в от договора и е съгласен с настъпването им.
Кредитът, ведно с лихвите, се погасява съобразно погасителен план, неразделна част от договора, който се подписва при окончателното усвояване на кредита. Първото плащане за погасяване на предоставения кредит се извършва на 21-во число на месеца, следващ месеца на откриване на заемната сметка. Погасяването на кредита се извършва по банкова сметка с посочен номер, различна от тази, по която е усвоен.
Чл. 4 съдържа уговорката между страните досежно размера на лихвата – дължимата от кредитополучателя годишна лихва включва действащия базов лихвен процент за малки фирми за швейцарски франка, обявен от банката, който не подлежи на договаряне, и договорна лихвена надбавка в размер на 0.7 пункта. Отразено е, че към датата на договора БЛПМФ за швейцарски франка е 6,9%. Според ал. 3 БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от първото 21-во число от датата на промяната му.
Чл. 5 предвижда, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва по чл. 4 се увеличава автоматично с наказателна надбавка /неустойка/ за просрочие на главница в размер на 10 пункта.
Според чл. 21 кредитополучателят се е задължил да издължава вноските по главницата, лихвите, таксите, комисионните и други разноски по кредита, във валутата, посочена в чл. 1, а именно швейцарски франка.
В чл. 26 са предвидени случаите, в които в полза на банката възниква правото да обяви кредита за предсрочно изискуем – сред тях е случаят, в който кредитополучателят не е изпълнил което и да е задължение, поето с договора, в т.ч. не е внесъл дължима вноска по главница и/или лихва. Според чл. 27, б. „в“ при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е от поетите договорни задължения, банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем.
Подписано е приложение № 1 към договора от 01.12.2008 год., с което страните констатират, че заемната сметка по договора е открита на дата 01.12.2008 год. Т.е. на тази дата кредитът е усвоен, при което срокът за погасяване на кредита от 180 месеца изтича до м.
12.2023 година.
На същата дата - 01.12.2008 год. е съставен и погасителен план, представен с исковата молба, с дата на усвояване – 1.12.08, начало на издължване: 21.01.09, край на издължаване: 1.12.2023 г.Валутата по погасителния план е швейцарски франкове.
Впоследствие условията по кредита са променяни със седем последователни анекса:
Анекс № 1 от 01.02.2012 год. се договаря тримесечен период на облекчено погасяване на кредита, през който кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката ежемесечно погасителна вноска, равна на дължимото плащане по лихви за съответния период, като след изтичане на периода за облекчено погасяване, се погасява остатъка по редовната главница на кредита, като размерът на вноските се определя с нов погасителен план, неразделна част от анекса.
С анекс № 2 от 13.12.2012 год. се постига съгласие, че кредитополучателят ще ползва четиримесечен период на облекчено погасяване, през който търговецът се задължава да заплаща ежемесечно погасителна вноска, равняваща се на дължимото плащане по лихви за съответния месец, а останалите вноски се определят в нов погасителен план, представен по делото.
Анекс № 3 въвежда нов двумесечен период на облекчено погасяване.
С Анекс № 4 / 10.06.2013 год. освен въвеждането нов шестмесечен срок за облекчено погасяване, през който в първите два месеца се плащат единствено вноски по лихви, а през останалите четири – вноски в размер на 650 СHF, е продължен и крайният срок за издължаване на кредита с пет години - до 21.12.2028 год. Предвидено е ново обезпечение – поръчителство на А.Г., с който е сключен договор за поръчителство от 10.06.2013 год. Отговорността на поръчителя не е предмет на настоящия спор, тъй като исковете не са предявени спрямо него.
С Анекс № 5 / 31.01.2014 год. е постигнато съгласие за срок от два месеца да се въведе ново облекчено погасяване, в който е дължимо единствено плащане по лихви.
С Анекс № 6/12.03.2015 год., с който отново се въвежда режим на облекчено погасяване при условие, че се погасят вече просрочените задължения. Предвижда в чл. 2.2 лихва в размер на базовия лихвен - малки фирми /БЛПМФ/ за швейцарски франкове, обявен от банката, като чл. 2.3 предвижда, че при просрочие с повече от 30 дни на която и да е погасителна вноска, лихвената надбавка се увеличава, като кредитополучателят дължи лихва в размер на 8,7 процента, равна на сбора от действащия БЛПМФ и лихвена надбавка от 0.7 пункта. В чл. 2.1. е посочено, че кредитополучателят се е съгласил да погаси всички просрочени задължения по кредита, като ако не стори това е дал безусловното си съгласие банката служебно да преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница по кредита.
Последното изменение в договора е постигнато с Анекс № 7 / 20.04.2016 год., с който е договорен нов шестмесечен период на облекчено погасяване, съобразно погасителен план, в който ще се дължат само вноски по лихва. Постигнато е и съгласие договорната лихва да бъде намалена с 1 пункт под БЛПМФ, но лихвата при просрочие повече от 30 дни остава 8,7% /БЛПМФ + 0.7 пункта/. В чл. 2 от Анекса отново е посочено, че при непогасяване на просрочените задължения, банката ще преоформи сумата на съществуващото просрочие чрез натрупването й към редовната главница.
Поради допуснати просрочия - 24 вноски за главница, считано от 21.11.2016 и 28 вноски за лихва, считано от 21.07.2016, банката обявила целия кредит за предсрочно изискуем, като уведомила ответницата чрез връчване на нотариална покана.
На 26.02.2018 год. кредиторът е отправил до ЕТ „Адри“ нотариална покана, с която го уведомява, че е прекратил плащанията, произтичащи от двата договора за кредит, в т.ч. и процесния; че размерът на просрочената сума по процесния кредит е 13 662.12 СHF. Отправена е покана за доброволно погасяване на задълженията в едноседмичен срок, с позоваване на чл.
27, вр. чл. 26 от договора за трансформация на кредита в предсрочно изискуем.
Поканата е връчена лично на Р.М., като собственик и представляващ едноличния търговец, на 22.03.2018 год., което е удостоверено от нотариус Кашилска, като е представена и разписката за връчване.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което се възприема от съда като компетнетно изготвено и неоспорено от страните.
В заключението е констатирано, че на 1.12.08 г. е заверена посочената в чл. 2, ал.2 от договора банкова сметка на кредитополучателя със сумата 80 000 СНF, с което кредитът е изцяло усвоен. Подробно са последени начисленията за главница и лихви към всяка падежна дата, съответно извършените плащания и допуснатите просрочия. Констатиран е, че последното плащане по кредита е на 15.9.16 г., когато са внесени в брой 400 евро, с които са погасени просрочени договорни лихви и такси администриране на кредит. Мотивиран е краен извод, че дължимата главница по кредита възлиза на 68 103.42 шв.фр. Констатирано е, че на 2.4.18 г. са начислени нотариални такси в размер на 264 лв.
Основно възражение, което се поддържа от ответницата, е за нищожност на договора, тъй като са нищожни отделни негови клаузи, касаещи съществените му елементи.
Ответницата счита за недействителни уговорките, че връщането на кредита се дължи в швейцарски франкове, като се възразява, че всъщност кредитът е усвоен в български лева, в която валута следва да бъде и върнат; в противен случай, счита, че би се получило неоснователно нарушаване на правната симетрие в отношенията между страните – някоя от страните би се оказала ощетена за сметка на друга поради промените във валутните курсове. В тази връзка оспорва като неоснователна претенцията за връщане на сума в швейцарски франкове, като счита, че евентуално искът следва да бъде уважен до размера, в който кредитът се е оказал необслужван в български лева. Навеждат се доводи, че уговорките за връщане на кредита в швейцарски франка са подписани от кредитополучателя при условията на неинформирано съгласие за съществени елементи от договора – валутата, в която кредитът подлежи на връщане.
Съдът намира това възражение за неоснователно.
Договорът за кредит има за предмет средства в конкретно посочена валута – швейцарски франкове. Той е усвоен в швейцарски франка, което се установява от експертизата – заемната сметка е заверена на 01.12.2008 год. с 80 000 швейцарски франка. Т.е. кредитът е усвоен именно в посочената в договора валута.